Въведение

Глава I. Ницшевия перспективизъм и същността на моралните феномени

1. За човешките ценности и ценностни усещания
2. Нихилизмът на Ницше и нихилизмът според Ницше

Глава II. Критика на съвременния морал и култура

1. Социално-политически идеи
2. Ницшевата типология - морал на господарите и морал на робите

Глава III. За атеизма и антифеминизма във философията на Ницше

1. Бога, религията и църквата
2. Ницшевия антифеминизъм

Заключение

Ползвана литература


Напоследък в множество обществени дискусии се коментира въпросът за криза на ценностите в българското общество. А тя е не малък проблем. Защото за пореден път в националната ни история предизвиква ерозия на националната идентичност на българина. Което я превръща във въпрос, не по-малко значим от икономическата или демографската криза. И също като тях я прави аспект на новото измерение на българския национален въпрос, свеждан от някои автори днес до физическото и духовно оцеляване на българската нация. Кризата на ценностите в българското общество най-ярко се илюстрира от моралната криза. Според социолозите, нашето общество се е “освободило” от ценностите на колективния морал, възприемайки духа на егоистичната етика. А той е белязан от "меркантилност, потребителство, прагматизъм и хедонизъм". Масовите нагласи днес се диктуват от желание за незабавно удовлетворяване на личните потребности, при това без значение на цената, която трябва да се плати - добро е това, което е добро за мен, без оглед на последствията за другите. Тази прагматична нагласа заличи традиционните представи за добро и зло. На тази основа, считам, че днес темата за етиката и морала притежава особена значимост и актуалност. От друга страна Ницше е автор, чиято философия бих определила като пре¬обладаващо етическа. В неговото творчество идеите за морала и моралните феномени имат силно присъствие, като отношението морално/неморално се проявява по особен начин чрез универсалната опозиция добро/зло. Ето защо, при избора на тема за дипломна работа се спрях именно на въпросът за Ницшевата етика и моралът като нейно ядро в “Отвъд доброто и злото” и “Kъм генеалогията на морала “. Изборът на тези две произведения, като обект на анализ бе продиктуван от убеждението ми, че в тях разглежданата идея е най-ярко изразена.
Въпреки наличието на поясняващи подзаглавия и в двете книги на Ницше техните, заглавия не стават по-малко енигматични и за това, като въведение по темата е направен опит те да бъдат разтълкувани.
По нататък, в глава първа се разглеждат Ницшевия перспективизъм и същността на моралните феномени. Вниманието се фокусира върху два основни момента - човешки ценности и ценностни усещания; Нихилизмът на Ницше и нихилизмът според Ницше. В някаква степен Ницшевия перспективизъм, неговият принцип на интерпретацията, разглеждан като господстващ в моралната сфера, е опит за намиране на равновесие, за баланс между субективизма, правото на индивида да е такъв, какъвто е, и преоценката на цен¬ностите, т.е. на възможността да се променя като израз на творческата му същност. Освен това, според Ницше нихилизмът е състояние, при което висшите ценности на човечеството се обезценяват, той е патологично състояние на западното човечество, когато старите ценности — състрадание, саможертва, равни права — са дълбоко разколебани, но не и подменени, той е състояние на вече действащо отрицание, още незаменено от утвърждаващо съзидание.
В рамките на следващата глава се разглежда Ницшевата критика на съвременния морал и култура по отношение на социално-политически идеи и типологията - морал на господарите и морал на робите. Социално-политическата изходна точка на Ницше е неговата собствена идиосинкразия спрямо демократичната идиосинкразия към всичко, което властва и иска да властва. Оттук тръгва омразата на Ницше към европейския политически строй, установен след Френската революция и като неин резултат — политически еквивалент на морала на робите. При целия психологически пълнеж на Ницшевата етика, на типология¬та морал на господарите—морал на робите те имат и не могат да нямат и свои чисто политически проекции, които Ницше не заобикаля, а открито манифестира, въпреки многобройните си декларации, че не е просто аполитичен, а антиполитичен.
В “Отвъд доброто и злото” и “Към генеалогията на морала” — най-концентрирания израз на Ницшевата етика — на Бога, религията и църквата е отделено значително място и в специално обособените им раздели — “Същност на религиозността” и “Какво означават аскетични¬те идеал” — напълно се разшифрова лозунгът “Бог е мъртъв”. От друга страна антифеминизмът на Ницше е може би най-популярния сюжет в неговата философия. Ницше претендира за дълбоки основания на своя антифеминизъм, който извлича не само от наблюдението на другите, но и от собствения си опит. Ето защо трета глава от настоящата дипломна работа, където се коментират споменатите сюжети е озаглавена “За атеизма и антифеминизма във философията на Ницше”.
Като завършек на така структурираното изложение може да се постави следното твърдение: въпреки целия философски регистър, който се съдържа в творчеството на Ницше — онтология, гносеология, психология, социоло¬гия, естетика, културология, теория и история на религията, фило¬софия на природата и дори космология — неговата философия е пре¬обладаващо етическа: моралът е нейно ядро, център и същевременно обкръжение, периферия. Ницше е морален философ, неговата философия е преди всичко философия на морала.