Резюме:
Обикновено подобни работи започват с това, къде е живял авторът и за какво е писал. Смятам, че такъв коментар би бил ненужен, защото може да се прочете в началото на всяка книга. Затова аз няма да пиша за това. Едно тотално навлизане в човека и едно опознаване на най- скритите страни в душата е възможно. Значи една рационална или една историческа преспектива не стои в основата на тази работа. Безсмислено е също така да се гледа на главите като вид обяснение и изложение на идеи, които непременно стоят в центъра и ще разкрият една тоталност, която се развива и ще се развива в бъдеще. Трудно би било да се каже откъде извира една мисъл и къде се влива, затова след излагането на основите съм се спрял на определени съчинения, които ми се струва, че ще доведат до това проникване във вътрешния свят. Когато човек се събуди от сън той си спомня само неясно и смътно, постепенно се сеща за други детайли, с какво са свързани и докъде водят. По същият начин стоят нещата и с прочитането на Екхарт и затова работата се чете трудно и към нея има множество бележки и препратки. В случай, че се опитвах да разкажа този сън докрай, то тази работа далеч би превишила своя обем.
Откъде произтича всяко начало у човека? От това да повярва, че това, с което се е захванал е възможно, че той все някога посредством своите упорити усилия и стремежи ще достигне до истината, до едно просветление на трудните за разбиране неща. Ако в самото начало човекът мислеше, че ще изпадне в заблуждение, относно това, в което вярва, то той не би се захванал с нищо. Неговата душа ще се лута в света, но нещата няма да ги познае. Човекът в началото познава нещо, след това се сеща за друго, като в една трудна и сложна математическа задача. С това мога да сравня работата ми. Тя е едно доказателство за трудната теорема Екхарт. И все пак тя си остава теорема., а не задача. Значи тук има разгръщане, както на самия метаезик, така и на обясненията за него, като целта е по- скоро обяснение на идеите и затова отделям толкова внимание на първите две части, където тези идеи са дадени в съвсем сбита форма.Човекът трябва да притежава една вътрешна красота, а тезите са част от неговата воля и неговото мислене, според Екхарт. Не човекът трябва да действа, а Бог, не волята, а интелекта. Всяко нещо има смисъл такова, каквото е, само по себе си, а не каквото на нас ни се иска да е. Затова вярата е само началото, семето от което ще поникне дървото от круши и когато крушата вече е в устата или се види плода на всеки труд, то тогава чувството е само насладата, а не мястото, откъдето то произтича. Ако човекът се стреми към мъдростта, то той няма да я постигне. Тя постоянно ще бяга далече от него. Затова Соломон иска мъдрост от Бога, а не я постига чрез себе си. Надявам се работата ми да ви достави удоволствие и с прочитането й да навлезете в дълбочината на вярата на този свят, в който аз съм.
