Резюме:
Понятието лидер се използва непрекъснато в различен контекст и много често се припокрива с други понятия, които дори да имат родова връзка с него, то не са абсолютно еднозначни. Разглеждането на феномена лидерство е особено полезно днес, когато в нашето общество възникват почти ежедневно всевъзможни политически организации и партии. Много от водещите фигури в ръководствата на политически формирования в България говорят за себе си като за лидери, използвайки всъщност единствено прякото значение на понятието в неговия превод от английски език, но самите те не познават феномена лидерство в дълбочина.
Проблемът за политическото лидерство стана изключително актуален в България в последната декада на миналия век в годините след началото на социално-икономическите промени, започнали у нас през 1989 година. Това се дължи на факта, че лидерството като феномен не е просто някакъв нов стил на ръководство, а по-скоро способност за организиране на властта в гражданското общество, в което представителите на всички социалните слоеве, или повечето от тях, притежават развито политическо съзнание. Съвременната политика в демократичните общества е базирана на социалното партньорство и разбирателство между лидера и неговите привърженици. Членовете на гражданското общество са мислещи участници в политическия живот, което им дава възможност съзнателно да избират своите лидери. Чрез поведението си лидерът пък трябва да ги убеди в това, че неговите действия са правилни и изгодни за тях, за да получи доверието им.
Известно е, че лидерството е най-старата форма за изява и реализация на силната личност в обществения живот. Още от най-древни времена е станало ясно, че хората не са еднакви. Поради това още от най-ранните форми на човешката организация определени лица винаги излизат напред. Те застават начело на рода, на гилдията, на града, на държавата и пр. Това са лидерите. Интересът към лидерството като феномен датира от първите човешки общности, но научното му изследване започва преди около столетие.
Постепенно хората разбират, че колкото по-качествени лидери стоят начело на дадена обществена дейност, толкова по-сигурен е нейният успех, че от качеството на лидерите в много голяма степен зависи и качеството на живота изобщо. Поради тази причина феноменът лидерство привлича внимание върху себе си и още в древността той да започне да се изучава. В своето съчинение „Политика” Аристотел въвежда в обръщение специален термин – „хомеополитикус”, в който влага смисъл на „човек, надарен от природата да се занимава успешно с ръководството на обществени дела”.
По-късно политическите мислители осъзнават необходимостта да се разработи и специална теория за целенасоченото изграждане на политически лидери. Известни са редица съчинения в Атина, Рим, Византия, в които са предписани строги правила, към които трябва да се придържа управникът – особено императора и престолонаследника. Класически пример за ръководство от такъв тип е творбата на Николо Макиавели „Князът”, където теорията за съзнателното формиране на лидерите е изведена вече до равнището на истинска наука, а в социалната психология днес съществува понятието макиавелизъм, с което се характериза определен изкористен тип лидерство (Джонев Сава, т. ІІІ, стр. 111).
Началото на научните изследвания на феномена лидерство датират от края на ХІХ и началото на ХХ век и се свързват с теоретичните разработки на немските психолози от това време. Проведените изследвания и създадените въз основа на тях теории са разнообразни и често противоречащи си, но всяка една от тях е допринесла за изясняване същността на лидерството изобщо и в частност на политическото такова.
Днес, в съвременния свят, са разработени детайлни методики, по които се работи практически за изграждането на лидерите, а динамиката в развитието на човешките отношения налага непрекъснатото им адаптиране към пораждащите се нови изисквания на обществото.
По своята същност лидерството е комплексно явление. С него се обозначава „обществено водачество” изобщо. В практиката то се осъществява от отделни хора в най-различни области на живота – икономика, култура, политика и пр. Затова лидерството в същността си е сложно обществено явление и като един от механизмите за интеграция на груповата дейност, когато един индивид или част от социалната група обединяват и направляват действията на цялата група, очакваща, приемаща и поддържаща такова ръководство, привлича вниманието на широк кръг изследователи – историци, политолози, психолози, социолози и икономисти.
Според френския политолог Ж. Блондел лидерството е старо като самото човечество. Той правилно го определя като универсално и неизбежно, защото съществува навсякъде – в големи и малки организации, в бизнеса и в религията, в неформалните организации, в компании и училищни колективи, в уличните банди и масовите демонстрации, в синдикалните и благотворителните организации и пр. Лидерството, по всички свои намерения и цели, е признак номер едно на всяка организация. Блондел заключва, че за да съществува лидерство е необходимо наличието на група и навсякъде, където се появяват групи, се появява и лидерство.
В настоящата разработка си поставяме за цел: анализиране феномена лидерство през призмата на психологията и политологията и маркиране характеристиката на политическия лидер.
За реализацията на целта си поставихме следните задачи:
1.Проучване на научната литература и изясняване същността и особеностите на лидерския феномен.
2.Разглеждане на основните теории за лидерството, типологиите и стиловете лидерство.
3.Анализиране личността в контекста на политическата дейност.
4.Конкретизиране на феномена политическо лидерство и анализ на тип, стил и функции на политическия лидер.
5.Извеждане изискванията към съвременните политически лидери за реализиране на успешна политическа дейност в демократичното общество.
При изследването на проблема, обект на настоящата дипломна работа, допускаме следната хипотезата: политическият лидер се формира в политическата дейност и поведението му зависи не само от наличието на определени психологически качества на личността, но и от съзнателно научаване на същото това поведение, а успехът на политическия лидер пряко кореспондира с нивото му на политическа култура.
Настоящата дипломна работа разглежда лидерството в политическата дейност. Анализират се елементите на политическото лидерство и връзката, в която се намират. Разделена е на увод, две глави и заключение.
В увода са описани целта, задачите и хипотезата на проучването. Накратко са изложени и мотивите, провокирали интереса към темата.
В първа глава са разгледани същността и основните концепции на лидерството изобщо. Тя съдържа два параграфа, в първия от които е направен опит за дефиниране на понятието лидерство. Вторият параграф е анализ на научните теории за лидерството, групирани въз основа на петте подхода при изследването на лидерския феномен. Всеки един от подходите, към който се отнасят съответните теории, е отделен в подпараграф.
Втора глава е посветена на политическото лидерство, като феномен. Разделена е на четири параграфа, всеки от който се спира на отделни страни при характеризиране на това явление. Първо е отделено място за изясняване мястото на личността в политическата дейност, тъй като политическият лидер се формира в нея и чрез нея се реализира като такъв. След това е отделено внимание на социално-психологическата същност на феномена политическо лидерство и са представени лидерски типологии. Накрая е обърнато внимание на функциите, на съвременния политическия лидер от реализацията на които до голяма степен зависи неговият успех в контекста на гражданско общество и демокрация.
В заключението са обобщени изводите от проучването на лидерския феномен в политиката. В края на разработката е посочена използваната литература.
Настоящият труд не претендира за изчерпателност, тъй като проблематиката, разгледана в него е многообхватна, исторически зависима и твърде често предлага взаимнопротивопоставящи се и изключващи се тези.
