Увод

Първа глава. Основни характеристики на религиозния туризъм.

1. Същност на религиозния туризъм.
2. Условия и предпоставки за развитие
3. Значение и роля на религиозния туризъм.

Втора глава. Състояние и развитие на религиозния туризъм в Европа.

1. Туристически ресурси.
2. Туристическа леглова база и инфраструктура.
3. Туристически посещения.

Трета глава. Развитието на религиозния туризъм в България и опита на европейските страни.

1. Състояние на религиозния туризъм в България.
2. Проблеми при развитието на религиозния туризъм в България.
3. Приложение на опита на европейските страни при развитието на религиозния туризъм в България.

Заключение

Литература


Туризмът  е едно от средствата за повишаване благосъстоянието на народите, за укрепване на мира, за всеобщо уважение на правата на човека, независимо от раса, пол, език или религия. Прекият принос на туризма в създаването на работни места е съществен за някои национални   икономики. 

Уникалната оригиналност на туристическия обмен се състои в това, че не стоките, а самите хора са обект на пренасяне. Потребителят отива при туристическия “продукт”, за да се възползва на място от съставните му компоненти – природни (пейзажи, климат), материални (обслужване и оборудване) и човешки (общества и цивилизации, исторически и социално-културни забележителности).

По време на този процес,  дадена дестинация се превръща в цел на туристическото пътуване, в желан “обект” за посещение, предоставен изцяло на разположение на посетителите, заедно с всички принадлежащи към него културни и природни ценности. Формират се две нива на отношения: от една страна, по повод и във връзка с туристическата вълна, а от друга - в контактите, които туристите осъществяват с населението от туристическата дестинация, изразяващи се чрез сложната връзка “гост – домакин”.

Европейският туризъм запазва водещата си позиция в световния туризъм като главен генератор и дестинация за международните туристически потоци. През 2003 година пет от страните - членки на ЕС, са сред десетте водещи туристически дестинации в света.  В туристическия сектор на ЕС работят осем милиона души.   Той е основната възможност за създаване на работни места в по-малко развитите и в периферните региони. По оценки на някои източници през следващите 10 години работните места в сферата на туризма ще се увеличат с 2 милиона.

Икономическият принос не е единственият индикатор за благотворното въздействие на туризма. Пътуванията и дейностите през свободното време също са социални фактори, тъй като туризмът вече не е дейност на привилегировано малцинство, а по-скоро широко разпространен опит на мнозинството граждани на Европейския съюз.

От друга страна, религиозния туризъм способства за съхраняването на редица културно – исторически ценности със световно значение, има принос към развитието на междукултурните връзки и пр. Като разновидност на алтернативния туризъм, религиозния туризъм дава възможност на съвременните потребители на осъществят по –различен начин на отдих и да задоволяват определени потребности.

Разрастването на българския религиозен  туризъм в контекста на социокултурните ефекти от евроинтеграцията се проявява в развитие на културния туризъм, съхраняване на традициите, културното и природното богатство.

Целта на дипломната разработка  е да се очертаят приоритетните форми на развитие на религиозния туризъм в България в контекста на сравнение с опита от развитието му  в европейските страни.

За постигането на тази цел се решават следните основни задачи:

- да се разгледат основните характеристики на този вид туризъм;
- да се анализира състоянието и развитието на религиозния туризъм в Европа;
- да се формират препоръки по отношение на развитието на този вид туризъм у нас като се има предвид опита на европейските страни.

Хипотезата, върху която се работи в разработката е, че България има съществени ресурси за развитието на този вид туризъм, но недостатъчна политика по отношение на бъдещата му перспектива. В оглед на някои тенденции в туризма / предпочитания към нови дестинации, задоволяване на туристически потребности чрез алтернативни форми на отдих и пр./, се счита, че този вид туризъм може да бъде развит в страната при адекватна държавна намеса и подкрепа.

Информационната обезпеченост в настоящата разработка се базира на публикации, свързани предимно с християнската религия в Европа. Като цяло, затрудненията  при  написването на разработката са от гледна точка на статистическите източници. Източници на информация са литературата по социалните ефекти от туризма,  литературни източници по въпроса  и Интернет.