Увод
I. Туризмът като важен отрасъл, допринасящ за развитието на страната ни
II. Видове туризъм
III. Маршрутно-познавателен туризъм
3.1. Същност
3.2. Фактори, определящи нарастващата роля на маршрутно-познавателния туризъм
3.3. Обвързаност на маршрутно-познавателния туризъм с археологически открития, исторически и културни паметници
3.4. Важността на новите археологически открития за развитието на маршрутно-познавателния туризъм
3.5. Изисквания и принципи при съставяне на маршрут
IV. Изследване на конкретен маршрут
4.1. Археологически паметници и тематика на маршрута
4.2. Значение за туристите на конкретния маршрут
4.3. Ролята на маршрута за популяризиране на страната ни като туристическа дестинация
V. Изводи
Заключение
Използвана литература
Резюме:
До преди няколко десетилетия се смяташе, че задълженията на организациите и предприятията, предлагащи туристически услуги, се свеждат до осигуряване на транспорт, подслон /нощуване/ и хранене. Те не приемаха за свой ангажимент обогатяването на самото съдържание на почивката. Независимо от увеличаването на организираните ваканционни пътувания и голямото икономическо значение на международния туризъм, нито теоретиците, нито практиците се занимаваха с проблемите на търсенето и неговата специфика. Непрекъснато растящата конкуренция принуди агенциите и хотелиерите да започнат да се съобразяват с разширяващите се изисквания на туристите.
Всичко това доведе до зараждането на идеята за създаването на индивидуален облик на предлагания туристически продукт, както и обуславянето на все по-голямото място на маршрутно-познавателния туризъм, който отразява в максимална степен необходимостта от осмисляне на почивката, от обогатяване и разнообразяване на нейното съдържание, от решаване проблемите на свободното време на съвременния турист. Усилията се насочват към изследване на ценностната ориентация и мотивация на туристите от различните националности и социални слоеве. Разработват се нови ваканционни концепции и програми, формира се нова пазарна политика, в която мястото на маршрутно-познавателния туризъм расте все-повече, а ролята му нараства.
Най-често съвременните туристи се характеризират като хора, които искат макар и за ограничено време да се чувстват щастливи, но по нов начин, който обикновено не могат да постигнат сами, било поради липса на опит, езикови затруднения, несигурност и страх в чужда среда, липса на инициатива или просто неспособност за установяване на контакти. Способът, начинът за реализиране на една активна и пълноценна почивка, от гледна точка задоволяване интересите и желанията на туристите е именно осъществяването на маршрутно-познавателния туризъм, който чрез своите функции допринася в значителна степен за задоволяване на туристическите потребности.
Плодородието на земите и богатството на културата из българските земи, винаги са привличали. Те пазят спомена за славни и героични битки за свобода и независимост между местното население и римляни, византийци и османци. Многобройни са откритите останки на тракийски, римски и средновековни български крепости в Перперикон, Мезек, Моняк, Устра, Цепина, Урвич, Дорострум, Твърдица и др. Малко са страните в света, можещи да претендират за наследници на толкова богата култура. В българските музеи се пазят съкровища, разкриващи таланта и високите достижения на занаятчийските умения в съкровищата открити от археолозите – Варна, Вълчитрън, Панагюрище, Луковит, Преслав, Летница и др.
Големият брой археологически находки по българските земи са доказателство за високо развита духовна култура и сложна религиозна система. Светилищата, открити из българските земи са многобройни и разнообразни по своя характер. Тракийски гробници често биват откривани в пещери и скални ниши, в близост до извори и странно скупчени блокови формации от скални късове на места, притежаващи естествен магнетизъм. Особено показателни са примерите с предизвикващите възхищение скална пещера и релеф на Мадарския комплекс, Беланташкия регион в Родопите и светилището, посветено най-вероятно на Себазиос, езерото и пещерата Глава Панега и района на Камен рид близо до село Свещари, Разградско.
Множеството разкрити оброчища и некрополи по българските земи имат ритуално предназначение. Най-древните тракийски гробници се отнасят към второ, първо хилядолетие пр. Хр.
Археологически находки с ритуално предназначение от по-късните епохи са християнските базилики. По време на първото българско царство и най-вече след приемането на Християнството, те са най-често срещаният тип постройки. Разкрити са останките на повече от множество базилики от периода 4-7 век и от 9-14 век. Подходящи примери в случая са старата епископална църква в Несебър, осемте базилики в Хисаря, базиликата в близост до село Голямо Белово, базиликите в Плиска, Преспа, Охрид.
Красотата е част от България, от душата и ежедневието на българина. Тя прозира в архитектурата, занаятите, инструментите, танците и песните. Всеки един народ, минал през земите на нашата родина е оставил своя следа, която става общочовешко достояние посредством археологията.
Съвременният туризъм е динамично развиващ се отрасъл с приоритетно значение за икономиките на много държави. Икономическите анализи го поставят на едно от водещите места във външнотърговските операции в световен план . Бъдещето му с ясно определено – отличава се, според прогнозите на Световната Организация за туризъм, с бързи темпове на растеж на туристопотоците и ориентиране на търсенето към устойчиви форми като културния, екологичния и др. туризъм.
В съвременните условия и развитие на обществото туризмът все повече се свързва с очакванията и желанията на туристите, с техните нагласи и предпочитания, с потребностите, които те проявяват. В този аспект е необходимо туризмът да се разглежда все по-често като дейност, извикваща представа за приключения, романтика, мистериозни и екзотични места.
Всичко това показва, че маршрутно-познавателния туризъм има изключително голям потенциал и възможности за бъдещо развитие в България. Страната ни е била средище на множество култури и с това ние ставам изключителен обект на интерес особено за чуждестранните посетители, за които това е възможност да се доближат не само до нашият бит и култура, но и да се запознаят с някогашната европейска история, от която част са били и техните деди.
Маршрутно-познавателният туризъм има огромно значение за страната ни. Именно той се явява способът, чрез който България може да се превърне в изключителна и неповторима туристическа дестинация. Така не само ще се наложим като важен туристически и притегателен център, но и ще се даде възможност името на България да се свърже с някогашното величие на българските земи и подвизите на нашите владетели като Аспарух, Крум, Тервел, Борис, Симеон и др., които са оставили своя дан не само за българското развитие, но и за европейското. Наред с всичко това богатото наследство на траките, живели по българските земи говори за изключително напредничавата цивилизация, живяла по нашите краища и на чиито богатства днес сме свидетели. Всичко това е не просто факти, не е празнословие. Това е изключително по съдържанието си наследство, чрез което България може да извлече редица ползи – да популяризира своето име, народ и история, да извлече материални облаги, които са й необходими за нейното развитие.
