Резюме:
Целенасоченото, или нецеленасочено влияние на възпитателния потенциал на обществото върху децата и подрастващите, се стреми да отправи тяхната социализация в руслото на социалноприемливото им поведение и начин на живот. Самият процес на социализация, често определян като усвояване на човешката култура и социални роли, е единствено възможният път за навлизане в естествените социални отношения и за нормално функциониране в обществото. Това правило се потвърждава многократно от ежедневната практика, но усвояването на социалните роли е същност с безкраен брой явления и между тях се наблюдават позитивни и негативни тенденции. В науката и практиката позитивните явления се приемат за нещо нормално и това създава впечатлението, че отрицателните резултати при усвояването на социалните роли са определен тип аномалия. Много от науките, изучаващи човека в действителност се ориентират по социалната норма и не се съобразяват с проблемите на лицата, които се социализират, или изучават тези проблеми често от позицията на силовото им преодоляване. Закъснялото превъзпитание в съвременното общество непременно изисква някаква форма на социален натиск върху индивида, а той неминуемо води до конфликт между него и социума.
В юношеска възраст има редица фактории, които влияят върху усвояването на социалните роли и избора на поведенчески модел за функциониране в социалната среда. Тук могат да се споменат недостатъчната зрелост на АЗ-а, кризата на идентичността, свръхзначимостта на връстниците и приятелския кръг, трансформацията в оценката на семейната интеракция и т.н. Оттук може да се направи извода, че както социално-правомерното така и социално-неправомерното поведение при непълнолетните е свързано с действието на специфични социално-психологически фактории, произтичащи от възрастовите особености от една страна, а също и от неблагоприятните жизнени обстоятелства, съпътстващи процеса на личностното им съзряване и социализация.
Деформациите на ценностите и поведението на непълнолетните се дължат на най-разнообразни фактори. Освен това могат да се наблюдават не само на равнището на отделната личност, но и на плоскостта на социалните образувания, каквито са например групите. Социалните ценности, достъпни за отделна социална група, осъществяват личните интереси на нейните членове, които не могат да бъдат постигнати на индивидуално равнище.
Контролът над отделната личност като член на обществото се осъществява чрез социалния й статус и репертоара от социални роли. В юношеска възраст тези роли все още не са достатъчно определени и устойчиви, често се наблюдава ценностна дифузия. Липсата или недостатъчният социален контрол може да катализира деформирането на все още структуриращата се ценностна система у непълнолетните. Важна роля играе и фактът, че социалната среда често се проявява в своята фрустрираща функция. Тя може да препятства и ограничава удовлетворяването на всички индивидуални и групови потребности, като: автономия, самоуважение и уважение от другите, самореализация и пр., и по този начин да допринесе за появата и възпроизвеждането на социални девиации.
