УВОД

Глава първа: Интеграцията на личността в обществото.

1.1. Интеграция на зрително затруднените деца в обществото.
1.2. Интеграция на зрителния инвалид в обществото.

Глава втора: Училището и социалната адаптация на зрително затрудненото дете.

2.1. Социални фактори за адаптация на зрително затрудненото дете.
2.2. Психологически фактори за адаптация на зрително затруднените деца.
2.3. Средства за обучение и рехабилитация.

Заключение

Литература


Децата със специални педагогически нужди се раждат и живеят в обществото. Те са около нас и сред нас, те са като всички останали, и като такива са закриляни от всички човешки права.
Правото да бъдеш различен означава да бъдеш личност, да бъдеш себе си, да се отличаваш от останалите чрез своята ярка индивидуалност, собствен стил, маниери, начин на живот и интереси. Това е правото на човека да бъде достойна личност.
Правото да бъдеш различен има своя неоценим смисъл и значение при децата с увреждания и възрастните инвалиди. Преди всичко те са като другите, но се отличават чрез своите специфични трудности, начин на развитие и специфика на обучение. Особено важно е за обществото да осъзнае, че те не са виновни за своята съдба. Хелън Келър пише: «Слепотата отделя от нещата, а глухотата — хората от хората». Именно поради факта, че тези деца, поради ред обективни обстоятелства имат правото да бъдат различни, обществото е длъжно да признае това тяхно право и да се стреми в максимална степен да улесни техния начин на живот.
Правото да избираш има не по-малка социална стойност. Само истински свободния човек може да избира. Това означава да избираш къде, как и с кого да живееш, къде да пътуваш, да избираш между много възможности за реализация, между разнообразие от стоки и услуги, получаване на информация и др. Естествено възможностите за избор се определят и от стандарта на живот в дадена страна.
Правото на избор при децата със специални педагогически нужди е в известен смисъл ограничено, но се изразява в изключително важни за тях неща. Още с появата на увреждането, те заедно с родителите си могат да избират: къде и при кого да се лекуват; къде да учат — в специално или в масово училище; да избират различни специални и технически средства; да избират подходящи професии — сравнително не много, но достатъчно.
Правото да бъдеш различен и правото да избираш, са принципната основа, върху която се изгражда съвременния смисъл на основните човешки права, отнасящи се до децата със специални педагогически нужди и възрастните инвалиди.
Поглеждайки към XIX век, когато демонстрирайки хуманизъм, обществото създава първите закони и различни улеснения за децата с увреждания и към днешно време, установяваме, че в тази област нещата значително са се променили, и то в положителна насока. Днес, почти не се оспорва концепцията за интеграцията, а специалните институции вече се отварят към обществото. Установява се растеж в качеството на живот за децата със специални педагогически нужди.
Понятието «качество на живота» е било използвано от шведски социолози през 1958 година. Според Каджанди (1981 г.), индивид с високо качество на живот е този, който има добри външни условия за живот, добри междуличностни отношения и добър вътрешен психологически статус.
Външните условия обхващат ситуацията на работното място (използване на трудовия потенциал и енергия, удовлетворение, атмосфера на работното място); икономическо състояние (материален стандарт на живот); домашни условия (удобна домашна среда, контакт със съседите, близост до различни служби, магазинна мрежа, обществен транспорт).
Междуличностни отношения са взаимоотношения в семейството, връзката с децата, отношение към родителите, приятелство.
Вътрешният психологически статус е вграждането, енергията, само-реализацията, свободата в избора на различни варианти на действие; самоувереност, компетентност, привлекателност, самоприемане (оценяване на собствените си ценности, чувство за вина и срам), сигурност (чувството, че всичко в живота е наред), щастие (особена нагласа, настроение в особени ситуации).
Качеството на живота се обуславя от доброто законодателство; осигурения физически достъп до околната среда; преодоляването на социалните бариери и приемане от обществото: достъпът до информацията и специалните технически средства; и не на последно място по важност, е икономическият фактор.
Доброто законодателство е един обществен и държавен регулатор на качеството на живота.
Важно за децата със специални педагогически нужди е да осъзнават не само своите права, но и своите задължения.
Грижата на държавата и обществото за премахване на физическите и архитектурни бариери в околната среда, за да могат инвалидите да се чувстват максимално свободни и защитени, намира множество проявления: безпрепятствен достъп до обществените сгради и градския транспорт; цветната маркировка на стъпалата, ниските бордюри на кръстовищата, избягването при възможност на разликите в нивата, ясната и контрастна маркировка на пътищата, звуковите светофари и др.
Безспорен е фактът, че нещо, което се прави за децата с увреждания и възрастни инвалиди, не пречи на останалите хора, обратното улеснява живота на всички.
Децата със специални педагогически нужди, както и възрастните инвалиди се нуждаят от особени грижи, за да получават необходимата им информация по достъпен за тях начин. Правилното отношение към слепите деца не би имало особен смисъл, ако не се създават и отпечатват брайлови книги и не се създават брайлови библиотеки. У нас такива съществуват, както и фонотеки с говорещи книги, но вече е налице и нуждата от електронни вестници.
Измерение за качеството на живот е и достъпът на децата със специални педагогически нужди и възрастните инвалиди до специални технически средства. Жизненият стандарт в една страна оставя своите последствия и върху икономическото благосъстояние на децата със специални педагогически нужди и възрастните инвалиди.
И на последно място, но първостепенен в настоящия момент фактор, обуславящ качеството на живот на деца със специални педагогически нужди и възрастни инвалиди, е приемането им в обществото и преодоляването на социалните бариери.
Приемане, което неминуемо е свързано с интеграция.
Например, на световния конгрес по обучение на сляпо-глухите през 1991 г. в Оребро, Швеция, е показан филм за успехите в обучението на една сляпо-глуха девойка, която няма горни крайници. Специалистите са я научили да извършва всичко с краката, включително и най-финия грим. Тази девойка се нуждае от обществото, което да я приеме такава, каквато е и от една определена социална структура, в която тя може да възприеме себе си като пълноценна личност.
Принципът на интеграция е един от основните във всяка съвременна образователна система. Обучението на децата със специални педагогически нужди, както никога досега, преживява основната промяна на придвижване от специалното училище към интегрираното обучение. Независимо от своите модели, интегрираното обучение губи своя смисъл, ако не води към цялостна социална интеграция.
Като изхождаме от спецификата на изследвания проблем, за цел на нашето изследване, определихме:
ДА ПРОУЧИМ ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИНТЕГРАЦИЯТА В ОБЩЕСТВОТО НА ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИ ДЕЦА.
ЗАДАЧА НА ИЗСЛЕДВАНЕ:
1) Да проучим наша и чужда литература, в която изследваният проблем е обект на анализ от водещи специалисти;
2) Да диференцираме психологичните аспекти в интеграцията на зрително затруднените деца;
3) Да диференцираме социалните аспекти на интеграцията;
МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ:
Разработваната от нас проблематика ни позволи да използваме следните методи
- анализи на литературните източници;
- сравнително-съпоставите лен анализ;
- наблюдение;
- работа с медицински документи.
ХОД НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:
- проведе се през учебната 2001-2002 година;
- през този период работихме с научна литература;
- утвърдихме структурата на дипломната работа и окончателно оформихме труда.