Резюме:
Драматичните промени в средата за сигурност, съвременните реалности и условия оказват силно влияние върху състоянието на национална сигурност. В резултат на развиващите се с бързи темпове глобални икономически, политически, научно-технически, екологични, информационни процеси, възникват нови предизвикателства пред установените правила и прилагащите ги органи за защитата на сигурността на страната. Съществено влияние оказват задълбочаването на икономическите и социалните различия между участниците в международните отношения, зачестилите природни бедствия, които водят до нова несигурност и нови рискове.
Политиката за сигурност все повече се акцентира върху постигането на всеобхватна и комплексна сигурност, която засяга както цялото общество, така и отделния индивид. От друга страна, предвид развитието на глобалното общество, бързите промени в сферата на комуникациите, наличието на модерни иновационни системи за следене и разузнаване определят и необходимостта от силна защита на националната сигурност. В тази концептуална рамка дейността по опазване на важната за сигурността на страната информация придобива нови измерения, изправя се пред нови заплахи и налага различни подходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на предизвиканите от тях неблагоприятните последици.
Информацията е съвкупност от сведения, определящи степента на осведоменост за събития, факти и връзките между тях. Информацията е резултат от отражение на обективната действителност. Според авторите, ангажирани с темата, значението на информацията за националната сигурност се свързва с два основни момента:
□ В условията на информационно общество и протичащата глобализация информацията се превръща в стратегически ресурс, не само за икономическите единици, но и за публичния сектор и за службите, ангажирани в сферата на сигурността;
□ Нарастващата зависимост на икономиката и социалната стабилност от информационните процеси превръща информацията в силен инструмент за въздействие, чието използване може да даде предимство в сферата на националната сигурност.
В условията на силно динамизиран информационен обмен, все по-голямо значение придобиват възможностите за създаване, придобиване, съхраняване, интегриране н разпространение на информация. Нещо повече – съвременните изисквания са насочени не само към количеството информация, но и към нейното качество (структурирането и превръщането й в знание и познание). Предимството в обема, качеството и управлението на информационните ресурси създава състояние, което може да се определи като информационно. В контекста на интересите на нацията в информационната сфера (сферата на създаване, обработка, съхраняване, използване, разпространение и обмен на информация вътре в страната и в международен мащаб) могат да се изведат следните информационни фактори, влияещи върху състоянието на националната сигурност:
- възможности за поддържане на собствените информационни масиви;
- състояние на масовото съзнание и степен на податливост на негативни информационни въздействия.
- съотношение (балансираност) на обществените и частните интереси в информационното, вкл. в медийното пространство.
- състояние и възможности на информационната инфраструктура, както и нейната защитеност от несанкциониран достъп.
- реализация на правото на личността за достъп до информация и за защита на личните данни.
Всичко това се налага от факта, че пред информационната сигурност стоят ред заплахи. Методиката за оценяване на рисковете включва различни дейности, като основно място заема сигурността на информацията. Най-често под понятието информационна сигурност се разбира доколко комуникационните системи и системите за добиване, обработка и съхраняване на данни са технологично защитени. Всъщност, тази сигурност е доста по-широко понятие, включващо защита на информацията не само в областта на сензорните устройства, комуникациите, навигацията и прякото радиоразпръскване, а и в глобалното й разпространение в публичното пространство. Освен като технологичен елемент в комуникационните системи информацията е обект на защита при предаване на данни, сведения и знания за обкръжаващия свят в публичното пространство, където нейни основни проводници са медиите.
Основната цел на анализа, оценката и мониторинга на сигурността на информацията е постоянно да се предоставят данни, от които да бъдат направени изводи, очертаващи мащабите, насоките и тенденциите в развитието на защитата на информационната сигурност, както и свързаните с нея обществени нагласи, оценки и очаквания. Следователно, непрекъснатият мониторинг на сигурността на информацията изпълнява функцията на диагностичен инструмент, чрез който може да се оцени както реалната опасност от извършването посегателство върху информационната сигурност, така и ефективността от предприетите мероприятия за нейната защита, при което се предоставя възможност на компетентните държавни органи да получат обратна връзка, за да извършат корекции в тактиката за защита на информацията. Защитата на сигурността на всяка държава или система от организационни структури неизменно съдържа и защита на информационните масиви от посегателство. В условията на глобално разпределение на информацията, осигуряване на нейната конфиденциалност е функция на определени органи от публичния или частния сектор. Разбира се, защитата на информацията е на няколко нива, съобразно нейната важност за националната сигурност и/или за сигурността на съответната институция. Следва да се посочи, че у нас, през последните няколко години, бяха приети редица нови нормативни документи, свързани с информацията, нейното разпространение и нейното публикуване. Изменение на законодателството се налагаше поради следните причини:
на първо място, България стана член на НАТО. Алиансът, като организация, защитаваща интересите и сигурността на редица държави и на милиони хора, има собствени правила, свързани с информацията и нейното разпространение;
на второ място, като пълноправен член на ЕС, България следва да спазва законодателството на Съюза, свързано със защита на личните данни, както и достъпа до обществена информация.
На практика, тези две членства за страната предопределиха развитието на нормативната база в областта на законодателството, свързано със защитата и разпространението на информацията. Това определя актуалността на настоящето изследване.
Целта на настоящата разработка е да направи изследване и разкриване спецификата на информационно - аналитична дейност, свързана със защитата на информационната сигурност.
Задачите на изследването са както следва:
първо, да се направи теоретичен обзор на понятията, свързани с материята;
второ, да се разгледат основните рискове и заплахи пред сигурността на информацията, в съзвучие с развитието на глобалните промени;
трето, да се разкрие и характеризира алгоритъма на информационно - аналитичната дейност за разкриване на опасности, заплахи и рискове при отчитане на посоченото законодателство.
Обект на изследване е информационно – аналитичната дейност, свързана със защитата на информацията и националната сигурност.
Предмет на настоящето изследване е специализираната информационно- аналитичната дейност в сферата на защитата на сигурността на информацията.
Може да се обобщи: прилагането на стратегии за защита на информацията е гаранция за националната сигурност и интересите на страната или Общността, свързани с отбраната, външната политика и международните отношения. Тези стратегии са от съществено значение за демократичното функциониране на държавата и гражданските институции.
Тезата, която се защитава в разработката е, че информационно-аналитичната дейност е силно специфична дейност, която има собствени правила, технология и методология, насочени изцяло към защитата на националната сигурност.
Методологията, която се използва в настоящата разработка, се свързва с анализ на нормативната уредба по въпроса, анализ на постиженията на отделни автори по въпроса, разясняване на отделните позиции, свързани със защитата или аналитичната информационна дейност.
Като информационна база са използвани явни източници от различен порядък – нормативни актове, научни разработки, в областта на разглежданата проблематика. В разработката се изследва и прилагането на законите за защита и достъп до информация, като се акцентира основно върху три нормативни акта, които са сравнително нови за българската правна доктрина - Закон за защита на класифицираната информация, Закон за защита на личните данни, Закон за достъп до обществена информация.
Обработването на информационната база и съставянето на авторови позиции на базата на посочените методи, осигуряват комплексен и обективен подход при решаването на поставените цели и задачи пред настоящото изследване.
