Увод
I. Държавата Израел - създаването и арабския свят
1. Основи на конфликта между Израел и арабските държави
2. Развитие на конфликта между Израел и арабските държави - от 1948 година до днес
ІІ. Новите реалности в Света и Близкия Изток
1. Развитие, взаимоотношения и влиянието им върху израело-палестинския конфликт
2. Съвременна Израелска концепция за сигурност
III. Приоритети във външната политика на САЩ в контекста на израело-палестинския конфликт
1. В предисторически план до 1980 г.
2. Израело-палестинският конфликт - акцент във външната политика и дипломация на САЩ след 1980 г.
3. Промяна в акцента на външната политика - войната в Персийския залив
4. Дипломацията основно оръжие във външната политика на САЩ за мирно и цивилизовано разрешаване на израело-палестинския конфликт
5. Съвременната израелска концепция за сигурност, подновяване на преговорите - планът "Мичъл" - американската дипломатическа совалка Колин Пауъл
6. Нов акцент в американската външна политика след 11.09.2001 г. - борба със световния тероризъм. Изместване на приоритетната дипломация на САЩ в контекста на израело-палестинския конфликт
Заключение
Ползвани източници
Резюме:
Една от “горещите точки” на планетата е Близкия изток, където конфликтът между евреи и араби продължава почти век. Със зараждането на националистическото движение в края на ХІХ в., наречено ционисти , чиято програма е насочена към обединение на всички евреи, започва прокламирането и на основната им цел – създаване на еврейска държава. Евреите не се съобразяват с факта, че “земята на техните прадеди” са населени от араби и започват периодични преселения, особени интензивни около Втората световна война. С обявяване независимостта на Израел, започва изселването на арабското население от Палестина и превръщането му в изгнаник, създава от своя страна проблемът с бежанците за съседните арабски държави, което заедно с периодичните военните конфликти превръщат Близкия изток в несигурен регион, създаващ риск за мира в света.
Теза: Нестихващият конфликт между евреи и араби е сложен процес, следствие от редица фактори – икономически и политически, допълнително комплицирани и от различията в традициите и ценностите на двете страни, участнички в конфликта. По своята същност различията в традиционните ценности, носят специфичен национален, исторически, етнически и религиозен характер. Макар първопричини за конфликта да са еврейските преселения, провъзгласяването на държавата Израел и политиката на великите сили, причините за продължаващия конфликт следва да се търсят и в двете страни, тъй като траен мир и разбирателство може да се постигане единствено със съдействието на преките участници.
Но за разрастването и неразрешаването на конфликта не са подценяване е фактори като: ролята на водените от САЩ и Великобритания външни политики, интересите и преследваните цели, Студената война и др. регионални фактори.
В унисон с възприетата от САЩ роля след края на Втората световна война на водеща икономически и политическа сила в свет, подтиквани до определена степен и от силното еврейско лоби, американската администрация започва активна политика в Близкия изток, по специално по отношение на Палестина.
Темата е изключително актуална, особено в контекста на процесите на глобализация и интеграция, отваряне на границите, което заедно с положителните въздействия и ефекти, носи и негативи и рискове за сигурността – независимо регионална или глобална. Всички ежедневно сме свидетели на нестихващите сблъсъци, терористични атаки, все по-често самоубийствени.
Настоящата дипломна работа има за цел да проследи израело-палестинския конфликт в контекста на външната политика на САЩ в периода след 1980 г.
Целта ще постигна с решаването на задачите:
• да се представят основите и развитието на конфликта между Израел и арабските държави, в т. ч. и създаването на Израел;
• да се характеризират новите реалности в света и Близкия изток след демократичните промени в Централна и Източна Европа, а също и съотношението на силите в региона и Израелската концепция за сигурност;
• да се представят приоритетите във външната политика на САЩ в контекста на израело-палестинския конфликт.
