ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА: ХРОНОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ Р БЪЛГАРИЯ И НАТО

1. Същност на Алианса
2. Възникване и развитие на отношенията между България и НАТО
3. Ролята на Атлантическия клуб за членството на България в НАТО

ГЛАВА ВТОРА: СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ЧЛЕНСТВОТО НИ В НАТО

1. Проблемът на националната сигурност – проблем на системата за национална сигурност
2. Особености на състоянието на националната сигурност към сегашния момент
3. Предизвикателствата на присъединяването ни към НАТО

ГЛАВА ТРЕТА: ИЗМЕРЕНИЯ НА ЧЛЕНСТВОТО НА СТРАНАТА В НАТО

1. Външна политика на България
2. Икономически аспекти и вътрешна стратегия на членство
3. Обществените настроения в България спрямо НАТО. Кой и какво печели от присъединяването ни към северноатлантическия пакт?

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: БЪДЕЩО МЯСТО И РОЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ В НАТО

1. Разширявяне на Северноатлантическия съюз на изток – предизвикателствата пред Р България
2. Мълчанието нa Русия и разшряването нa HATO

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗТОЧНИЦИ

От географска, историческа и съвременнополитическа гледна точка България е разположена в един от най-невралгичните региони на света, в чиито по-широки граници влизат Югоизточна Европа, Черноморският басейн с прилежащите му територии, Кавказ и Източното Средиземноморие с част от земите на Близкия Изток. Историческо ядро на Стария свят, този регион се отличава с извънредна етническа, културна и религиозна пъстрота, с разнообразно и често противопоставено идеологическо и политическо наследство, и с подчертани различия в стопанските възможности и икономическото развитие на намиращите се в него общества и държави. В този регион се срещат два континента (граничи и трети) и се докосват и пресичат поне три – четири цивилизационни граници, които предопределят състоянието на трайно противопоставяне между различни ценности, ориентации и принадлежности. Достатъчно е споменаването на конфликтни точки като Западните Балкани (Косово, Босна и Херцеговина, Република Македония, Хърватска, Черна гора, Сърбия и Албания), Приднестровието, Кавказ, Междуречието /Месопотамия, земите между реките Тигър и Ефрат, част от териториите на страните Сирия, Армения и Иран/, Израел и Палестина, и Кипър, за да стане ясен кризисният потенциал на този обширен регион, излъчващ в момента сигналите на най-опасната заплаха срещу глобалната сигурност. В центъра на българския външнополитически интерес естествено стоят проблемите в непосредствено съседните ни Западни Балкани, но въвличането на българското малцинство в Приднестровския казус и преките политически и икономически интереси на България от успокояването и стабилизирането и на по-отдалечените конфликтни точки в този трансконтинентален регион, я поставят пред външнополитическата дилема: да бъде енергичен политически играч при решаването на регионалните проблеми и така да работи и за собствената си сигурност, или да приеме пасивната роля на наблюдател, следващ събитията и зависим изцяло от действията на отговорните международни институции и ангажираните с конкретни мироналагащи и мироопазващи мисии на временно съществуващи коалиции.

През последните десет години българската външна политика се стреми към активна роля в региона, като постепенно излезе извън зоната на прекия национален интерес и ограничените усилия на самостоятелните действия. Кризисните моменти при разпада на бивша Югославия съвпаднаха във времето със собствените ни проблеми на прехода. Въпреки това, след 1997 г. България намери сили и политическа воля да води целенасочена външна политика, да дефинира ясно приоритетните си цели и да работи последователно за реализацията им. Като елемент от цялостното ни поведение намерихме правилните ходове и след акцията на НАТО срещу режима на Милошевич през 1999 г. и кризата в съседна Македония през 2001 г. се превърнахме в първостепенен регионален фактор. Спечелихме име на стабилен и предвидим партньор. Благодарение и на това, съвсем скоро след тези събития реализирахме основните си цели – членство в НАТО и ЕС. Приемането на България в НАТО натоварва българската външнополитическа 2004 г. със символиката и реалностите на новия си евроатлантически профил. Това определя актуалността на избраната тема, още повече, че членството на страната в НАТО се радва на широки медийни публикации, обществени дебати, както и разнопосочни мнения. Целта на работата е да разгледа политиката на страната в НАТО. Методологията на разработката се свързва с анализ на различни мнения, предимно на български автори, по отношение на бъдещето на страната в Алианса, както и на стратегията, която трябва да стои пред държавата и отбраната, в контекста на членството на страната.

Както вече бе споменато, членството на България бе широко дискутирано. По темата съществува изключително много авторски материал. Като основно обаче, може да се приеме мнението, че “....приемът в НАТО повиши геополитическата стойност на страната и нейното военно-стратегическо значение и обективно разшири възможностите и отговорностите ни в политиката на отбрана и сигурност....” Други автори споменават, че “....променената позиция на България я обвързва със задължения, надхвърлящи собствения интерес, и я превръща неизбежно от потенциален носител на регионална сигурност в активен фактор за осигуряване на тази сигурност, както и в отговорен и пълноценен участник в колективните усилия за възспиране на глобалните заплахи срещу сигурността....” Може да се изкаже следната авторска позиция: членството на страната налага на българската външна политика да разположи своите приоритети в един по-широк външнополитически контекст и да следи и анализира проблемите в непосредственото съседство и в очертания широк кризисен регион в два аспекта: с поглед към вътрешнополитическото състояние на съответните рискови огнища и към отношението и действията на външните фактори за осигуряване на регионалната сигурност, за да достигне, в крайна сметка, до оптималното външнополитическо поведение, уравновесено между съюзническите задължения и националния интерес.

Членството на страната се свързва и с още един аспект, според авторите, ангажирани с проблематиката: сигурността. Сигурността е условие за икономическото развитие, като тя се постига чрез сътрудничество и интеграция. Такава сигурност изисква съвместими и високотехнологични военни сили с възможности както за ранно предупреждение, така и за бързо реагиране за широк спектър от мисии. И не на последно място са необходими съвременна военна промишленост, интегрирана в международен план, и граждански сектор, облагодетелстван от сигурността и осигуряващ я.

Настоящата разработка не може да претендира за пълна изчерпателност, но целта е да се разгледат не само техническите и финансовите въпроси, и организационните, правните, технологичните и дори образователните аспекти на присъединяването към НАТО. Основанията за подобно твърдение са следните:

Организационно-правното измерение е ключово, защото може да даде прозрачност, която - ако бъде информационно и технологически осигурена и се осъществи от образовани и мотивирани хора - може да даде наистина добри резултати. За да се усвоят икономическите ползи от разширяването на НАТО в Югоизточна Европа, много важно е да се преструктурират областите отбрана и икономика. Ето защо, ако дадена страна може да се присъедини към НАТО едва след като направи съответните реформи, то истинските ползи от членството си тя може да извлече едва след като проведе още по-дълбоки реформи. Трябва да се разбере добре, че инвестициите в сигурността не остават само във военната сфера: те гарантират сигурносттта на инвестициите изобщо и свободата на търговията, което от своя страна е предпоставка за икономически растеж и благоденствие.

Истинската реформа в отраслите на сигурността и отбраната не може да бъде постигната единствено с усилията на правителството. Бизнес-секторът играе изключително важна роля, особено в сфери като приложение, модернизация, оборудване, външни поръчки, двойна употреба на инфраструктурни съоръжения и операции, съгласуване на изследователски проекти и на проекти за развитие, образование и обучение, оптимално приложение на човешкия ресурс, развитие на стратегически партньорства между компаниите (местни и чуждестранни) осъществяване на външни програми (обикновено тези програми не се отнасят само за военната индустрия, но и за отрасли извън нея). Освен проекта "Европа на отбраната", сега е отворен и проектът "Европа на въоръженията", в който ние можем и трябва да участваме. Регионалното военно сътрудничество върви успешно, но то трябва да бъде подпомогнато от регионално икономическо сътрудничество в областта на отбранителната промишленост в рамките на общото икономическо сътрудничество.

В обобщение, може да се заяви: началото на 21 век се характеризира със значителни промени в света, Европа и региона. Обвързаността между държавите и субектите спомага за повишаване на доверието между тях и отслабване на източниците на противоречия и напрежение. От друга страна глобализацията и съпътстващото я разделение на зони с неравностойно икономическо развитие, свободното движение и отварянето на страните към света повишават уязвимостта на всяка една от тях по отношение на новите заплахи за сигурността. Именно това е естествено стремежът на държавите към създаване на пространства и организации на общи интереси и отговорности, насочени към запазване и заздравяване на мира и сигурността. В условията на постоянно променящата се среда на сигурност основни стабилизиращи фактори се явяват разширяването на НАТО и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа и света. Оформя се общо политическо, икономическо, социално и правно пространство. Постигна се консенсус по въпроса за необходимостта от изграждането на обща европейска политика за сигурност и отбрана, в това число и на европейски военни възможности, при запазване на евроатлантическата връзка и взаимодействието между Европейския съюз и НАТО. Интеграционните процеси, които протичат в Европа, индуцират подобни процеси в принадлежащите на Евроатлантическата зона региони, каквито са Средиземноморският регион, Кавказ и Средна Азия. България е взела своята позиция по отношение на членството й в НАТО. Необходимо е да се работи и за спазване на поетите ангажименти.