Резюме:
Престъпността в България се превръща в един от най-острите проблеми на страната. Може да се приеме, че е достигнал праг на насищане. Едновременно с нарастване на престъпността, обезпокоителен размер вземат проявите на социална патология-проституция, наркомания, самоубийства и други.
Социалните промени в страната засягат болезнено не само малцинствата. Нараства броят на децата, не обхванати от системата за задължително образование. На преден план излиза грижата за физическото оцеляване, докато духовното общуване в някой семейства е пренебрегнато. Има семейства, които изпращат децата на улицата поради невъзможност да ги изхранват.
Според статистическите бюлетини към 2007г. общият брой на регистрираните престъпления е 136 410 от тях са разкрити 73 903. Младежите са възрастовата група, която показва най-висока криминална активност и при осъдената престъпност въобще, а така също и при преобладаващата част от престъпленията. С увеличаване не възрастта криминалната активност рязко спада.
Образователното ниво на извършителите на престъпления и на осъдените е значително по-ниско от това на останалото население на страната, което се дължи най-вече на основните структурообразуващи престъпления.
Грижата за подрастващото поколение е една от приоритетните насоки в дейността на държавата и обществото.
Непълнолетните с оглед на криминалната си активност, се доближават до пълнолетните, съответният коефициент на които в последните години е по-висок. Проблемът свързан с криминализацията на подрастващите, привлича вниманието на заинтересованите към себе си при съпоставяне на фактите и данните, характеризиращи пълнолетната и детската престъпност.
При съпоставяне на криминалната активност на непълнолетните с тази на останалото население (във възраст извън 14-17 год.) се очертава високо равнище не криминализация на подрастващите. Криминалната активност на непълнолетните е 2 пъти по-висока от тази на извършителите от всички останали възрасти.
Криминално проявеният непълнолетен демонстрира добре изразена престъпна насоченост. От гледище на образованието, най-масово е представена групата на извършителите с основно образование – около 70 на 100 от всички осъждани лица на възраст 14-17 години. Рецидивизмът сред непълнолетните има двойно по- ниски стойности в сравнение с пълнолетните. По степен на криминалната активност, непълнолетният се приближава, а в последните години и надминава активността на пълнолетният престъпник.
От приложение 1 се виждат данните на структурата на престъпността при непълнолетните ( по данни на МВР) от 1998г. до 2007г. Престъпления – убийства, изнасилвания, блудства, умишлени тежки телесни повреди, кражби, грабежи и други по години и по брой. По данни на столична дирекция „Полиция” значително намаление се наблюдава при броя на въоръжените грабежи извършени от непълнолетни.През 2007г. техният брой е бил 19%, при 25% за предходната година.
От приложение 2 се виждат данните на разкрити престъпления, извършени от непълнолетни, по години и брой на извършителите ( по данни на МВР) за периода 2005-2007г. През последните години са констатира намаление на престъпленията, извършени от непълнолетни спрямо общо разкритите криминални престъпления, извършени от всички възрастови групи.
Борбата с противообществените прояви и престъпления сред непълнолетните се очертава като съставна част от цялостната дейност по ограничаването на престъпността в нашата страна. Тя е една от съществените предпоставки за позитивно възпитание на подрастващите и неделим елемент от системата за превенция на престъпността като цяло. Успешното й провеждане нанася сериозно поражение върху потенциала на пълнолетната престъпност, а нейното подценяване неминуемо довежда до криминализиране на значителна част от младото поколение и до скок на рецидивната престъпност след навършване на пълнолетие.
Настоящата разработка е опит да се анализира работата и подготовката на непълнолетни правонарушители в пенитенциарните заведения за живот на свобода. Целта е да се покажат пътищата за усъвършенстване на социално-превъзпитателната работа с лишените от свобода непълнолетни, насочена към тяхната нравствена и правна култура. Което цели повишаване на тяхната личностна зрялост, социална компетентност и вградимост.
Хипотезата е свързана с допускането, че в условията на изолация и тотален контрол, осъденият непълнолетен трябва да придобие, знания, социални умения и навици, които да го приобщят към „ценностите и моделите на законосъобразно поведение”. Такова приобщаване е възможно, само при добро познаване и вътрешно възприемане на нравствените и правни норми, като личен поведенчески модел.
Въз основа на така формулираните цели и хипотеза, изследването се ангажира със следните задачи:
1.Да покажат актуалността на проблема за непълнолетни извършители на противообществени прояви излежаващи присъдата лишаване от свобода.
2.Да се анализират общността, и условията на живот, които оказват влияние за фрустрационните процеси в Поправителен дом.
3.Да се опишат практическите подходи към ресоциализацията на лишените от свобода непълнолетни
4.Да се покажат целите и задачи на ресоциализационната подкрепа, които включват:
-необходимост от специално организирана социално-педагогическа помощ;
-специализирани единични и групови подходи;
-принципи в дейността на подготовката за живот на свобода
Като функция на цялостната личност, правомерното поведение изисква способност за преценка на житейските ситуации, самоконтрол и поемане на отговорност. Макар, че при непълнолетните в Поправителен дом всичко това не може да се постигне само със средства на традиционно превъзпитателно въздействие. За тях много често наименования като: „добро”, „честно” и „правомерно” са безсъдържателни понятия, освен ако не са поставени в контекст на личностни взаимодействия и конкретни отношения.
