Резюме:
На 26 септември 2006г. Европейската комисия представи Мониторингов докад за готовността на Румъния и България за членство в Европейския съюз. С предстоящото присъединяване на страната ни към Европейския съюз на 1 януари 2007 година се очаква повишаване на изискванията към Република България като бъдеща външна граница и в частност към отделните органи, осъществяващи граничен контрол. Това налага митническите процедури и правни действия да бъдат изпълнени с ново съдържание, отговарящо на изискванията и икономически интереси на страната и тези на ЕС.
Митническата политика на Република България оказва силно влияние върху нарастването на инвестициите за производството на стоки, технологии и научноприложен опит; за разширяване и повишаване на конкурентноспособността на българските стоки на международните пазари.
Либерализацията при движението на стоките създава условия за нарастване на някои негативни последици /увеличаване размера на контрабандата, отклонения при транзитния режим, невъзможност за навременна реакция при форсмажорни обстоятелства/ и налага нови изисквания към митническите органи за осигуряване на баланс между свободата на търговията и ефективният митнически контрол. Това изисква анализ на рисковите ситуации, за да могат митническите органи да реагират адекватно и своевременно в дадена рискова ситуация.
Разрешаването на този въпрос е една от най-главните предпоставки за приобщаването ни към Европейският Съюз и други международни организации.
Последните промените в нормативната уредба създават благоприятна възможност за правилното функциониране на митническата система и нейните структурни звена на митническата територия на страната.
За постигане на по-добри резултати е необходимо да се заложи на професионализма, коректността, екипността и взаимното доверие между отделните контролни оргни; да се повиши трудовата дисциплина, а с нея и културата на обслужване и ефективността на работа. Да се подобри вътрешната комуникация, координация и взаимодействието между службите за граничен контрол.
Отстраняването на слабостите, предотвратяванетно на рисковите ситуации и натрупването на опит ще доведе до получаване на качествена и точна информация от службите за граничен контрол, спомагаща за постигане на целите на страната ни и за задоволяване на обществените потребности.
Настоящата магистърска теза е представена в три глави и има за цел да даде една обща представа за взаимодействието на митническата администрация с другите контролни служби, осъществяващи държавен граничен контрол и за хармонизиране на законодателството в тази област с това на Европейския съюз. За постигане на целта са поставени няколко задачи:
1. Разглеждане на риска като общо понятие и анализ на дейността на митническите органи в рискови ситуации.
2. Установяване на мястото и ролята на основните субекти, осъществяващи държавен граничен контрол.
3. Определяне необходимостта от взаимодействие между митническата администрация и другите контролни органи на ГКПП.
Предвид предстоящото присъединяване на Република България към структурите на ЕС се увеличават изискванията по спазване на митническото законодателство за предотвратяване и разкриване на митническите нарушения и престъпления ; подобряване на координацията и взаимодействието между службите за граничен контрол .
В настоящата магистърска теза са представени някои нови аспекти за усъвършенстване работата на митническата администрация при осъществяване на митническия контрол. Разгледани са споразумения и конвенции за свободна търговия със страните от ЕС, както и сътрудничеството с митническите администрации в регионален и международен мащаб.
Стратегическото местоположение на Република България на Балканския полуостров определя страната ни като междинна държава в емиграционно отношение и най-кратък път на потенциалните емигранти от Изтока към страните от Европейския съюз.
За успешното противодействие на нелегалната емиграция и контрабандата на хора са въведени нови съвременни гранично-полицейски способи за контрол и охрана. Със изменението и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, бяха доразвити функциите и задачите в областта на граничната охрана в контекста на най-добрите практики на страните от ЕС. С цитираната законодателна промяна се въвеждат съвременни европейски принципи в областта на граничното управление.
