Увод
Първа глава. Законова регламентация, статут и закрила на бежанците
1. Проблемът с бежанците в международен план
2. Актове, институции и норми, ангажирани с проблемите на бежанците в Република България
3. Понятие за бежанец, закрила и права на бежанците. Бежански центрове
4. Задължения на бежанците
Втора глава. Възможни рискове за Националната сигурност на Република България
1. Бежански потоци в Република България
2. Заплахи и рискове от бежанските потоци
3. Възможности за преодоляване на рисковете от бежанските потоци в Република България.
4. Хармонизиране на българското законодателство в областта с европейското
Заключение
Използвани източници
Резюме:
Международните отношения принадлежат към категорията държавно - обществени отношения, които възникват на определен етап от развитието на световната общественост и отразяват особеностите на цивилизацията, в която се развиват. Международните отношения намират своята реализация и отклик в международните организации. Там се зараждат, регулират, оформят и развиват конфликти, проблеми, решения между държавите в световен мащаб. Проблем, който е от съществено значение за дейността на различни международни организации е проблемът с бежанците.
Така например, Върховният комисариат на ООН, действащ под ръководството на Общото събрание, поема върху себе си функцията да предоставя международна защита под егидата на Организацията на обединените нации на бежанци, които попадат в рамките на действието на определения за тях статут и които търсят постоянни решения на проблема на бежанците чрез подпомагане на правителствата, и след одобряването на заинтересованите държави – на частни организации за облекчаването на доброволното репатриране на посочените бежанци или тяхното асимилиране в рамките на нови национални общности. Дейността на Върховния комисариат на ООН ще има изключително неполитически характер; тя е бъде хуманитарна и социална и засяга като правило групи и категории на бежанци. Човешки права, демокрация и правова държава са основните ценности на Европейския съюз (ЕС). Те са вписани в Договорите за основаване на Съюза, а тяхното значение е подсилено чрез приемането на Харта на основните права. Всяка страна, която иска да стане членка на ЕС, както и държави, сключили търговски или други договори с Брюксел, са длъжни да спазват тези права.
За ЕС правата на човека имат универсална валидност и са неделими. Ето защо Съюзът ги подкрепя и поощрява, както в собствените си рамки, така и при контактите с други държави. Същевременно се зачитат правата на националните правителства. Централна част от политиката на ЕС за правата на човека са гражданските, политическите, социалните и културни права. Поощряването на правата на жените, децата, малцинствата и търсещите убежище е също част от тази политика. Друг приоритет е насочен към борбата с тероризма. В общи линии Съюзът е постигнал добри успехи в областта на правата на човека, особено внимание се отделя обаче на въпросите на търсещите убежище и на миграцията. Взимат се и мерки за борба с расизма, ксенофобията и други форми на онеправдаване на малцинствени групи. От години ЕС приема хора от други държави, които търсят работа или са напуснали родината си заради война и преследване. Предприети са редица мерки за изграждането на общоевропейска система за убежище. Тя обхваща процедурите по признаване или непризнаване статута на бежанец, както и условията за приемането на хора, търсещи убежище. Освен това е създаден и Европейски фонд за бежанците, който помага при приемането и интеграцията на бежанци, както и за доброволното им завръщане по родните места. ЕС е одобрил и мерки, които позволяват временното приемане на голям брой бежанци, както това се случи по време на войната в Югославия. Тези правила влязоха в сила след конфликта в Косово през 1999 г. и дават убежище на бежанците за три години. Стремежът на Република България към пълноправно членство в ЕС, както и традиционното членство на страната в ООН пораждат необходимост от пълна хармонизация на нашето право в областта на бежанците с европейското. От друга страна, като държава на кръстопът, в България има вероятност от засилени потоци на бежанци, с оглед на увеличаването на конфликти в световен план от последните години на ХХ век и началото на ХХІ век, което безспорно поражда известни заплахи за националната сигурност на страната. Това определя актуалността на избраната тематика. Цел на анализа е да разгледа правното и фактическото положение на бежанците в Република България, както и възможните негативни рискове и заплахи за сигурността на страната. За реализирането на тази цел, се поставят следните задачи:
- да се разгледа бежанския проблем в световен мащаб като правна норма и тенденции;
- да се анализира законовата рамка, която урежда статута, правата и задълженията на бежанците в Република България;
- да се прецизират рисковете, които може да понесе страната, във връзка със засилващия се бежански поток;
- да се разгледа процеса на хармонизация на нашето законодателство с европейското в областта на закрила и предоставяне на убежище на бежанците.
