ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА.

ПЪРВА ГЛАВА. СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА НА ДЪРЖАВНИТЕ КОНФЛИКТИ.

1. Междуобщностни конфликти.
2. Фази на конфликтите.
3. Действия за предотвратяване на конфликти.
4. Етнически конфликти - същност и общи аспекти.
5. Миротворчески операции. Видове и класификация на миротворческите операции.

ВТОРА ГЛАВА. ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА – СФЕРА НА ИНТЕРЕСИ И ВЛИЯНИЕ. ПОЛИТИЧЕСКАТА БУФЕРНА ЗОНА НА БАЛКАНИТЕ.

1. Балканите - пресечна точка на интереси.
2. Фактори за нестабилност на Балканите.
3. Европейският съюз и сигурността на Югоизточна Европа.

ТРЕТА ГЛАВА. КОСОВО - УСИЛИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЕТНИЧЕСКОТО РАЗДЕЛЕНИЕ

1. Исторически аспект на противопоставянето.
2. Влиянието на войната от 1999г. върху развитието на етническите отношения.
3. Операции по поддържане на мира в Косово.
4. Перспективи за Косово.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ.

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ


Политикогеографските изменения, осъществени в страните на Югоизточна Европа, са обусловени от съществено преобразуване на икономическите, социалните и политическите структури. От изключително значение за политическата география на страните от Източна Европа е адаптацията на държавните им структури към променената вътрешно и външнополитическа конюнктура. Важно е и въздействието на съседите на определена държава върху хода на процесите на преход и трансформация. Уточнението е нужно, защото сблъсъкът на разнопосочни геополитически въздействия върху един относително малък по териториален обхват регион, какъвто е Балканският полуостров, го лишава до голяма степен от възможността той самият да се превърне в значителен геополитически център. Голямата народностна и държавна раздробеност наред с редица географски и политически фактори има като пряк резултат общата политическа слабост на държавите от полуострова. Достигнатото за един продължителен период от време равновесие на силите между двата водещи геополитически центъра след Втората световна война запази териториалното статукво на полуострова, прикривайки балканските проблеми (етнически, религиозни, вътрешно-държавни и междудържавни) със завесата на едно гигантско, в световен мащаб противопоставяне.

Крахът на комунизма извади наяве скритите дотогава икономически и социални проблеми, както и натрупаните национални противоречия. В резултат се възроди един стар за Балканския полуостров проблем – национализмът. Той зае политическото пространство, опразнено от комунистическата идеология, и се възползва от трудностите на прехода и демократизацията на обществения живот, за да се прояви открито. Особено се изостриха националните и национално-териториалните противоречия в бивша Югославия. През 1999г. съхранилият се като остров в Югоизточна Европа сърбокомунизъм водеше вече четвърта война – този път в Косово. Отново за кой ли път разместването на геополитическите пластове доведе до истинска катастрофа на Балканите. Тогава си задавахме въпроси като:

 какви са исторически корени на сръбско-албанския конфликт;
 имат ли основание сръбските претенции за географското пространство от Триест до Черно море;
 реални ли са предпоставките за възраждане на идеята за Велика Албания;
 каква е ролята на Великите сили за създаване на гордиевия възел Косово;
 каква трябва да бъде политическата позиция на България и защитава ли тя националните ни интереси .

Косовският проблем не е продукт на комунизма, нито на Югославия. Той е следствие от демографската експанзия на албанците в Косово поле, Метохия и Западна Македония, където те още от края на 17-ти век се очертават като мнозинство от населението. Демографската експанзия след налагането на принципа на националните държави в Европа през 19-ти век прераства в териториален експанзионизъм, поставящ си за цел колкото може повече територии, в които живеят и албанци, да бъдат включени в албанската държава или в други временни форми на албанска държавност. През 20 в. албанците отказват да приемат статута на малцинство, дори когато имат всички, дори и колективни права, като колективен политически субект (“народност” според югославската терминология), в държавата, в която живеят. По времето на Тито от 1944 до 1980г. в комунистическа Югославия са избити много повече косовски албанци, отколкото по времето на управлението на Сърбия от Милошевич 1985-2000г. В кралска Сърбия от 1913г. до 1941г. има няколко въстания на косоварите, удавени в кръв. А през зимата на 1944-45г. в Косово се води шестмесечна гражданска война между албанските военни отреди и югославската комунистическа партизанска армия на Тито.

През Втората световна война Косово е част от италианския, а после германски протекторат Велика Албания. Албанците там отказват да приемат връщането си в Югославия след края на войната и затова водят война с новите югославски комунистически власти с всички средства, с които разполагат, докато не биват смазани с военна сила. Тогава загиват хиляди албанци. Никой обаче не заявява, че това е военно престъпление на режима на Тито.

Когато през 1998-99г. режимът на Милошевич се опита да изпълни конституционните си задължения, и с военна и полицейска сила да опази териториалната цялост на СР Югославия, като се справи с албанските метежници в Косово, Милошевич и неговите офицери бяха обявени от САЩ и техните съюзници за военнопрестъпници и дори за извършители на геноцид, макар че и до днес не са открити убедителни доказателства за това .

Днес обстановката е силно променена. Косово е изправено на прага на своята независимост. Има всички изгледи това да се случи още през следващата 2006г. В случая не е толкова важно под каква форма Косово ще получи “условна независимост”.
Който поставя “условия” в такива случаи, той ги поставя така, че да могат да бъдат изпълнени и да му създадат допълнително алиби за налагането на едно оспорвано решение.

Получаването на “някаква форма на независимост” от Косово обаче само на пръв поглед изглежда решение на проблема. Всъщност то ще даде началото на заплитането на нови, също толкова трудно разрешими проблеми, каквито са настоящите.

Тезата, защитавана в дипломната работа е да се анализират мироопазващите фактори и действия с оглед на факта (твърдението), че мироопазващите сили в Косово имат огромно значение за опазване на мира и етническите конфликти и на тази база да се изгради ефективна мироопазваща стратегия за независимо Косово.

В тази насока на 21 ноември 2006г. започват преговорите за окончателния статут на Косово под патронажа на специалния пратеник на ООН, бившия финландски президент Марти Ахтисаари. В седмиците преди това сръбският президент посети Москва, а сръбският премиер – Пекин, в опит да си осигурят подкрепата на Русия и Китай за сръбската позиция, че Косово трябва да остане част от Сърбия.

Парламентът на Косово приема резолюция с искане областта да получи независимост. В САЩ и в много влиятелни европейски кръгове отдавна се наложи убеждението, че единственият начин за решаване на “косовския проблем” е превръщането на Косово в независима държава. Този процес е в напреднал стадий на развитие след юли 1999г. и изглежда необратим. Остава тезата чрез реални преговори и мироопазващи действия да се постигне трайна независимост и етнически мир в Косово.