УВОД

ГЛАВА ПЪРВА. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА ЗА ОБЩУВАНЕТО В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА

1. Значение, същност и разновидности на общуването
2. Структура и функции на общуването.
3. Механизми за психическо въздействие, използвани в процеса на общуване
4. Психологически особености на професионално-педагогическото общуване с децата от предучилищна възраст

ГЛАВА ВТОРА. ПОСТАНОВКА И ХОД НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

1. Предмет на изследването
2. Цел на изследването
3. Хипотеза на изследването.
4. Задачи на изследването.
5. Методи на изследването
6. Контингент и ход на изследването.

ГЛАВА ТРЕТА. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

1. Анализ на получените резултати от проведеното наблюдение
2. Анализ на резултатите от констатиращия експеримент
3. Анализ на резултатите от обучаващия експеримент
4. Контролен експеримент

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЛИТЕРАТУРА


Проблемът за партньорството и сътрудничеството в процеса на общуване на децата, посещаващи детски градини е актуален и значим. Той е неделим елемент на съвместното съжителство между децата и това предизвиква специалният ни изследователски интерес към него. Избрахме го за тема на нашата дипломна работа, защото е свързан с реалните потребности на няколко годишната ни педагогическа практика. Това е и житейски проблем с конкретно съдържание, защото навярно няма родители, които да не желаят децата им да бъдат по - контактни, по-общителни и по-бързо да се адаптират към условията и средата на детската градина.
В нашите творчески търсения потърсихме връзката между партньорството и сътрудничеството в процеса на общуване между децата посещаващи детски градини и влиянието, което те оказват върху развитието и формирането на детската личност. Следователно опитният детски педагог трябва да отчита значението на проявите на партньорство и сътрудничество в процеса на социализацията на децата и при изграждането на тяхната социална насоченост.
Наблюденията ни разкриват, че децата още с постъпването си в детската градина придобиват нов житейски опит и ново емоционално светоусещане. Още с попадането на отделното дете в групата , неговото индивидуално психично развитие не може да се разглежда извън взаимоотношенията с останалите деца, които са включени в нея. Съдържанието и силата на словесно-емоционалните въздействия от страна на учителя, който има стабилна еталонна позиция от една страна и въздействията на общуването и съпоставянето с поведенията на другите деца от друга, предизвикват, както външни промени в реакциите на децата, така и изменения на вътрешните преживявания. Следователно, тези словесно-емоционални въздействия могат да се използват като средство за регулиране на взаимоотношенията, за регулиране на психо-емоционалната атмосфера във възрастовата група, включително и за индивидуално въздействие. Всичко това налага всеки детски учител да може да се ориентира за мястото на всяко дете сред връстниците му, за индивидуалните му особености, които го отличават от другите деца, за ситуативните му колебания във вътрешната му нагласа, за утвърдените му психо-физиологични състояния с цел правилен , адекватен избор на емоционално въздействие. В резултат на това детето действащо вече като субект на своята дейност, осъзнава, че между него и другите деца съществуват, както прилики, така и разлики. Така то разбира, че може да има своя собствена гледна точка, относно действията, които извършва, или които трябва да извърши. То става способно да се съобразява с другите, да се старае да им въздейства като ги убеди или подчини, а понякога и да съобрази действията си с изискванията на другите деца. Отделното дете възприема, разбира и оценява групата, в която членува в зависимост от задачите, които тя решава. А също така и от игрите, споровете, противоречията и игрите, които възникват в нея. То осезателно изпитва потребност да се утвърди като уважаван член на групата, да примери сили с другите деца, които членуват в нея. Така се установяват определени взаимоотношения между отделното дете и останалите деца в групата. Възможно е детето да не хареса групата и да не иска да членува в нея, но също така е възможно, но също така е възможно и другите деца от групата да не го приемат и да го отхвърлят. Любопитно е, че децата много добре отразяват и осъзнават тези взаимоотношения между групата и всеки отделен неин член. Следователно, още в тази възраст се разкрива определено въздействие на групата върху индивида. Това въздействие се разкрива във факта, че индивидът осъзнава групата, от която е част, а и групата осъзнава значението, което тя има за отделния индивид.
В този случай е налице извънредно ясна форма на социализация, която се проявява чрез сътрудничество и партньорство, а също така и чрез неприемането в груповите действия, чрез съперничеството и по този начин предизвиква прояви на индивидуализация в поведението на отделните деца. Тези вътрешногрупови прояви на психодинамиката трябва да се наблюдават и правилно да се насочват и коригират. И при необходимост се очаква компетентната намеса на детския учител, който трябва да изгражда и развива в групата, не дух на съперничество и антагонизъм, но дух на партньорство и и сътрудничество. Изграждането у децата от тази възраст на социални и комуникативни умения за сътрудничество и партньорство е значимо не само за предучилищното възпитание, но и за цялостното им личностно развитие през следващите възрастови периоди. Защото е ясно за всички, че благодарение на партньорството и сътрудничеството се извършва оптималната социализация на човешкия индивид.
Духът на партньорство и сътрудничество е насочен към самите деца и е коренно противоположен на съперничеството, при което детето става обект на презрение, а понякога и на преследване. В тези случаи преживяващото своето неблагополучие дете се чувства потиснато, самотно, изоставено. Така всички съпътстващи отрицателни, емоционални състояния при по - голяма продължителност във времето има опасност да се закрепят като устойчиви личностни образувания и да оказват трайно въздействие върху психиката и поведението на детето. Ето защо от здравно-етична и социално-психична гледна точка, редовното наблюдаване и изучаване на състоянието на детските взаимоотношения и в частност на проявите на партньорството и сътрудничеството от съвременния детски учител е един от основните компоненти на хуманизацията на педагогическата дейност. Последният, познавайки добре установените отношения между децата, с които работи е нужно да проследява динамичното им развитие и многообразие. Избрахме темата за особеностите на проявите на партньорството и сътрудничеството в процеса на общуване в детските градини, защото считаме, че тези явления са важен елемент в процеса на общуване и че те в голяма степен съдействат за пълноценното взаимодействие между хората.