|
 |
Тема: Изследване на надеждата при децата
|
|
|
|
|
|
Цена:
345.60 лева
Каталожен номер: 000992
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
72 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
Увод
Първа глава. Теоретични основи на надеждата при децата като психологически конструкт
1. Психологически особености на децата в средна училищна възраст
2. Същност и измерване на понятието надежда
3. Връзка на надеждата с други психични феномени
3.1. Връзка на надеждата и желанието
3.2. Връзка на надеждата и мечтите
3.3. Връзка на надеждата и тревожността
3.4. Връзка между въображението и надеждата
3.5. Връзка на надеждата с други психологически състояния
Втора глава. Методологически основи на изследването
1. Цел и задачи на изследването
2. Хипотеза, предмет, обект на изследването
3. Методология на изследването
Трета глава. Практически основи на изследването
1. Получени резултати
2. Анализ на резултатите
3. Изводи и обобщения
Заключение
Използвана литература
Резюме:
Както е известно, психичното развитие е универсален процес, програмиран в индивидуалния вариант на човешкия геном. Развитието на индивидите има форма и структура, които подлежат на детайлно описание, но движещите сили са неразгадаеми и следва да се въздържаме от категорични съждения за тях.
От друга страна, фундаментална генетична основа на развитието у човека е самото детство. Детство като биологична ситуация на развитие у хората се характеризира със следните черти:
Безпомощност на детето. То е дълго с ограничена способност да удовлетворява своите потребности и е зависимо от възрастните;
Незрялост на редица физиологически функции при раждане. Физиологическият растеж и съзряване се извършват бавно, обикновено около 20 години.
Присъствие и реално участие в детския живот на един или двама родители в продължение на 1-2 дори 3 десетилетия. Детето е склонно да развива трайна привързаност към своите биологически или приемни родители;
Склонност на детето към игра, наблюдение и учене в контекст на безопасност;
Обикновено децата са изпълнени с едно екзистенциално състояние, което условно може да се нарече надежда (нещо като ирационален оптимизъм, че животът е подготвил добри шансове) или по-често безгрижие.
Именно това екзистенциално състояние определя актуалността на избраната тема. У възрастните, надеждата и безгрижието силно намаляват и това се оценява като главна загуба в преживяването на възрастните, докато се счита, че при децата безгрижието и надеждата надделяват над редица техни състояния.
Настоящата разработка ще направи опит да изследва надеждата при децата в определена възрастова граница. Следва да се има предвид, че психологическото измерване е метод за регистрация на състоянието на обекта на изследване и измененията в това състояние като отговор на експерименталното въздействие.
Задачите, които се поставят в този план са както следва:
да се направи теоретичен обзор на психологическия феномен надежда;
да се изследва понятието от гледна точка връзката му с други психологически феномени;
да се направи методологически обзор на начина на изследване;
да се използва тест и да се проведе проучване по отношение на надеждата сред деца от посочената възрастова група;
да се направи анализ и обобщение на резултатите.
Разработката е структурирана в три основни части.
В първата част на темата се разглежда същността на надеждата като психологически конструкт. Изясняват се някои методи за изследване на надеждата, прави се кратък анализ на връзката между надеждата и някои други психологически феномени.
Във втората част на темата става въпрос за методологията, целта, задачите, обекта и предмета на изследване.
Както вече бе споменато, разработката изследва надеждата при децата. За целта, чрез метода на анкетата са изследвани 100 деца, разделени в четири групи. Във втора глава са изследвани и някои въпроси, свързани с методологията на проучвания в социалната психология, конструиране или избор на метод на проучване и пр.
В третата глава са представени резултатите от самия анализ. Въз основа на направената анкета, данните са синтезирани и е направен опит да бъдат обобщени с помощта на MS Excel.
Следва да се каже, че по темата за изследване на надеждата, българската психологическа мисъл няма съществени изследвания. В този смисъл, трябва да се отбележат постиженията на Б. Минчев, Р. Стаматов, и Т. Стоева. Счита се, че темата е актуална, ето защо, в бъдеще настоящата разработка може да се разшири, като се включат изследвания на възрастни или изследване на деца в различно социално положение, статус или възраст.
|
|
|
|
|
|
