|
Дипломни работи
 Психология
Мислене против фактите – изследване активацията и съдържанието на мисленето против фактите чрез генериране на въображаеми алтернативи на действителността
 |
Тема: Мислене против фактите – изследване активацията и съдържанието на мисленето против фактите чрез генериране на въображаеми алтернативи на действителността
|
|
|
|
|
|
Цена:
240.00 лева
Каталожен номер: 006675
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
50 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
Увод
Първа глава: Основни теоретични въпроси
1. Видове мислене против фактите
2. Детерминанти на мисленето против фактите
2.1. Активация
2.2. Съдържание
3. Последици от мисленето против фактите
3.1. Контраст ефект
3.2. Каузални заключения
Втора глава: Постановка на изследването
1. Цел на изследването
2. Задачи на изследването
3. Хипотези
4. Метод
4.1. Участници
4.2. Използвана методика
4.3. Използвани статистически методи
Трета глава: Резултати и анализ
1. Общи характеристики
2. Резултати от проверката на хипотезите
3. Обсъждане и изводи
Ползвана литература
Резюме:
Когато хората разсъждават за минали събития, те имат тенденцията да мислят не само за събитията, които всъщност са се случили, но и за онези събития, които биха могли да се случат по-различно. Тази тенденция да се конструират въображаеми алтернативи на действителни събития, се нарича мислене против фактите (Walsh C., Byrne R., 2001).
Мисленето против фактите е проблематика с интердисциплинарен характер и е обект на изучаване от философията, психологията, изкуствения интелект. Изследванията върху мислите против фактите намират приложение при историческите и политически анализи, в теориите за рекламно повлияване.
Принос в изучаването на мисленето против фактите имат Amos Tversky и Daniel Kahneman. Те идентифицират евристиката симулация. Това е лекотата, с която може да се конструира един сценарий. Способността на симулацията да генерира условия от вида “само ако беше / не беше…” може да обяснява тъгата, фрустрацията, възмущението, които много хора изпитват, когато са били “на косъм” от резултата. Мисленето в тези термини авторите наричат конструкции (мислене) против фактите (Plous S., 1993). Хората често прибягват до конструирането на хипотетични ситуации, за да предвидят бъдещи случки или да обяснят минали събития. Kонструкциите против фактите биха помогнали за разбирането причините на единични събития, отколкото за разбирането на причинни отношения, отнесени към серия от събития. Въпреки ограниченията, мисленето против фактите има първостепенната роля в каузалната атрубуция (Spellman B. & Mandel D, 1999).
Мисленето против фактите лежи и в основата на теорията за съжалението, която е предложена независимо от D. Bell (1982), G. Looms & R. Sugden (1982) и A. Sage & E. White (1982). Според тази описателна теория за вземане на решение, човек ще изпита съжаление от взетото решение, ако разбере, че крайният изход би бил по-добър, ако бе направил друг, различен избор (Plous S., 1993). Авторите на теорията установяват, че ползата от рисковата перспектива зависи от съжалението или радостта, които човек може да изпита при вземане на решение, получаването на резултата и сравняването на действителния резултат с този, който би се получил, ако беше направен друг избор (Андреева Л., 1999).
Мисленето против фактите се изучава и от социалните психолози. Те се интересуват от влиянието на конструкциите върху емоциите, очакванията, подозрението, суеверието, вината и себеразбирането. Разглеждано в контекста на социалното оценяване, мисленето против фактите има разнообразни ефекти, в основата на които стоят механизма на контраст ефекта и каузалните заключения. Контраст ефектът се наблюдава, когато оценяването се осъществява чрез сравнение с някакъв стандарт. По този начин действителният резултат може да се представи като по-лош и по-незадоволителен, ако бъде сравнен с по-желан алтернативен изход, и по-добър – ако бъде съпоставен с по-малко предпочитан резултат. Тези “котви” могат да направят последващите емоционални и оценяващи реакции по-крайни. Каузалните заключения произхождат от свързването на антецедента, който посочва действието или решението на човека, с условните конструкции (Roese N., 1997). Те могат да повлияят на афективната реакция, чувството на вина, преценката за минало събитие, очакванията и намеренията. Изучаването на мисленето против фактите в контекста на социалната среда ще позволи да се изяснят познавателните аспекти на взаимодействието между хората и да се симулира социално поведение.
Контраст ефектът на мисленето против фактите може да бъде разглеждан и в контекста на маркетинга. Теориите по рекламно повлияване поставят нов акцент в изследванията на конструкциите против фактите. Изследователските търсения са насочени към потребителско-ориентираното оценяване и вземане на решение. Акцентът се поставя върху манипулирането на емоциите на купувача, в основата на което лежи контраст ефекта (Roese N., 2000).
Мисленето против фактите е включено в много аспекти на познанието. Може да изиграе роля при формулирането на подцели в разрешаването на проблеми и контрапримери в разсъждаването. Мисленето против фактите може да бъде полезно при изучаването на алгоритми в изкуствения интелект (Walsh C., Byrne R., 2001).
Всяка от дисциплините, които се занимават с конструкциите против фактите, е допринесла за обогатяване на познанията в тази област. Въпреки изследователския интерес много въпроси остават отворени и нямат отговор. Например, все още малко се знае за менталното представяне и когнитивните процеси, които лежат в основата на генерирането на конструкциите против фактите (Walsh C., Byrne R., 2001).
|
|
|
|
|
|
