Увод

Първа глава: Малтретирането на децата в семейството – същност и причини.

1. Същност на проблема “малтретирани деца”.
2. Видове малтретиране.
* Физическо насилие
* Психическо насилие
* Сексуално насилие
3. Малтретирането на децата в семейството като фактор за появата на психологическа проблематика.
4. Причини за малтретирането на децата в семейството.

Втора глава: Семейството като фактор за психическа девиация. Особености на семейството,водещи до психическа девиация.

1.Видове семейства с нехармонични взаимотношения: Особености и характеристика на децата от тези семейства.
* Дисхармонично семейство (външно спокойно).
* Вулканично семейство.
* Семейство “Санаториум”.
* Семейство “Крепост”.
* Семейство “Театър”
* Семейство “Третият е излишен”.
* Семейство с кумир.
2. Родителски грешки при възпитанието на децата и

Трета глава: Семейни обстоятелства и отношения, водещи до психологически проблеми у децата.

1. Парадокси на семейното възпитание.
* Парадоксът на отношенията
* Парадоксът на семейните субкултури.
* Парадоксът на общуването
* Парадоксът на “невинно виновния”
* Криминогенната роля на семейството е друг парадокс
2. Резултати от емпиричното изследване.
* Анализ на резултатите.
* Изводи от изследването.
* Препоръки

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА - ЛИПСВА


Възпитанието на детето е дело на семейството. То е клетката, градивният камък на обществото и държавата, а детето е основата на тази клетка. Отношенията между личностите в семейството се изграждат въз основа на функциите и индивидуалните особености на отделните му членове, но основният тон се определя от обществено-икономическата ситуация. Във феодалното общество, например правата на бащата в семейството са били неограничени и са били благословени от религията и подкрепяни от феодалната власт. Той е решавал съдбата на останалите членове на семейството, най-вече на децата си, независимо от желанието им, налагал е и физически наказания, като децата безжалостно са били пребивани, лишавани от глад. Децата са можели само да се подчиняват. Под влиянието на църковните догми се е смятало за прегрешение всяко противопоставяне на бащата не само отстрана на децата, но и от страна на майката. От тези взаимоотношения и възпитателният подход към детето е почивал върху подтискане спонтанността на детското поведение, както и
на цялата детска личност. В древните общества на детето се е гледало като собственост на семейството.

Този дух на възпитание намира пълно отрицание през ХІХ век. Тогава се появява грижата за защита и опазване на децата. В труда на Жан Жак Русо “Емил или за възпитанието” се говори за възпитание без насилие над детето. Възпитанието трябва да бъде свободно; да не се пречи и да не се ограничава детското развитие. Дисциплината, според Русо, трябва да се насажда като осмислена необходимост, да се действа според законите на природата, а не да се налага отвън като нещо чуждо на детето.

Съвременното семейство се характеризира с две основни тенденции:

• Непрекъснато се увеличава броя на формите на семейството, а именно, наред с традиционното семейство съществуват и различни видове нетрадиционни семейства.
• Семейството придобива все по-голяма личностна значимост, т.е. то е жизнено необходимо на личността и не толкова в биологичен аспект, колкото в емоционален, защото семейството гарантира своебразна сигурност според представите на българина – “Моето семейство е моята крепост”. За българите, семейството и децата са толкова взаимно свързани понятия, че те трудно могат да си представят съществуването на едното без другото. В основата е привързаността към традицията, към ценностите и нормите на патриархалният бит и семейство, които са залегнали в душевността и съзнанието на българина, независимо от всички промени в обществото. Днешното българско семейство се намира в двоен преход. От една страна това е преход от традиционния тип семейство (характеризиращ се с патриархалност, йерархичност и др.) към новите модели на семейно поведение – индивидуализирани, диференцирани, с по-голяма свобода на действие и повече варианти при вземане на решение. От друга страна, българското семейство изпитва влиянието на сложния и труден преход на страната към демокрация, частна собственост и пазарно стопанство. Тези два прехода оказват съществено влияние върху мястото и ролята на детето в семейството. Невъзможността на родителите да се справят с ежедневните проблеми, рефлектира най-вече върху децата и то в негативна посока. Но когато едно семейство е здраво, т.е. то е една духовна и етично сплотена общност, в която освен искреното, взаимно уважение, господства и оптимистичния дух в такава семейна среда детето получава оптимално благоприятни условия за всестранно развитие. Бодрата семейна атмосфера, привързаността между родителите и децата осигуряват онова здраво семейно възпитание, което житейските изпитания не могат да разрушат.

Смисълът на родителството е не само в преживяването на личностното удовлетворение. Той се състои и в това да подкрепят и помагат на децата в процеса на тяхното развитие и израстване, докато бъдат в състояние да се справят с живота, с проблемите по своя жизнен път самостоятелно. Това най-лесно и най-сигурна се постига с любов.

Наличието на живи родители не означава, че те се грижат пълноценно за децата си. По-важно е не дали те живеят заедно или са разведени, а колко са способни да полагат грижи за децата си и да се справят с възпитанието им.

Отскоро в Република България се заговори за един много тревожен проблем. Проблем, който води началото си не само от сложната икономическа ситуация, в която се намира страната ни, но и идващ и от семейството и свързан с него, на-вече с родителите. Този сложен проблем е малтретирането на децата в семейството. Той (проблемът, бел. моя) става за съжаление все по-актуален, въпреки че за него много не се говори, понеже произтича от семейството, което е една затворена общност и това, което става вътре в него, обикновено там си остава. Въпреки трудностите, свързани с даването на точна оценка за явлението малтретиране на деца от зачестилите публикации и новини това става ясно, че е налице една тревожна тенденция: броят на малтретираните деца у нас расте непрекъснато. Шокиращите заглавия във вестниците ни съобщават ежедневно за престъпления, чиито общи черти са две: те се извършват в социалното ни обкръжение и без участие на обществеността, поне до тогава, докато виковете на децата или на замесените в престъплението не събуди вниманието на съседите и те се обадят в полицията. Скритата престъпност в семейството е голяма въпреки нарастващия интерес на обществото, тези престъпления все още се представят като безобидни и не се съобщават. Насилието в семейството е най-често проявяващата се форма на междуличностно насилие в обществото.

През 2004 г. по данни на сектор “Детска престъпност” при Дирекцията на национална служба “Полиция” жертва на престъпления са около 2000 деца. Общият брой на децата, жертви на престъпления е намалял, с изключение на опитите за убийства и изнасилванията. Продължава да се увеличава броят на малтретираните деца, водени на отчет в ДПС.

Анализът на данните за тригодишния период показва, че броят на малтретираните момичета се е увеличил 3 пъти. Насилието е извършвано главно в семейството – в около 1/3 от случаите. Този брой сигурно е много по-голям. Но поради сложните емоционални връзки в затворената семейна общност, много от случаите остават неразкрити.

Актуалността на този проблем ни накара да се спрем на тази сложна тема, въпреки оскъдната информация и малобройните изследвания по нея.

Програма на изследването.

Програмата на изследването се състои в изследване честотата на малтретирането на децата в семейството; причините и последиците от това. Изследването е проведено с деца, родители и експерти, имащи отношение по разглежданата тема.

* Целта на настоящото изследване е да се установят причините за малтретирането на децата в семейството и влиянието му върху децата.
* Задачи:
- Изследване и анализ на проблема в литературата;
- Установяване на причините за малтретирането на децата;
- Изследване реакциите на децата – обект на насилие;
- Извеждане на мерки за превенция на насилието срещу децата в семейството.
* Обект на настоящото изследване е агресивното поведение на родителите към децата им
* Предмет на изследването е причинността за насилието в семейството.