Резюме:
Едно от най-съществените постижения на детското познавателно развитие е усвояването на езика. Езикът е една от най-сложните системи от правила, който човека изучава. Като средство за общуване, той е социално – психологическо явление, изработено в историята на човечеството.
Формирането на езиковите способности е хармонически неравномерно с различна интензивност в различните периоди на онтогенезата.
Развитието на речта се осъществява в съответствие със специфична характеристика на различните видове на речта и тяхното взаимодействие в онтогенетическото развитие.
Това е един сложен и динамичен по своята природа процес, който се влияе не само от обучението по български език и литература в началното училище, а съществена роля играе и активното взаимодействие на речевата среда, чрез която детето се довежда до богатство, разнообразието и културата на речевото общуване.
Като психологическо явление, речта е особен вид дейност, която има специфичен операционален състав и е една от най- висшите психически функции на човека. Чрез нея се осъществява съзнателното общуване посредством обозначаването на нашите мисли и чувства, за да ги съобщим на някой друг.
Речта трябва да бъде на само правилна, но и съвършена по съдържание и форма. Възможностите за усъвършенствуването и в качествено отношение са почти безкрайни. За да се развива съзнателно и планомерно речта, необходимо е да се знае устройството на речевия механизъм и на особеностите на неговата работа.
А.А.Леонтиев споделя:” За да общува пълноценно, човек трябва да владее редица умения. Той е длъжен:
1.Да умее бързо и правилно да се ориентира в условията на общуването;
2.Да умее правилно да планира своята реч, правилно да избере съдържанието на акта на общуване ;
3.Да намери адекватни средства за предаване на това съдържание ;
4.Да умее да обезпечи обратна връзка …..”.
Речта на децата се развива особено бурно през периода на обучението или в училище. Обръщането на учителя към класа, разясненията, указанията, забележките, въпросите и поправките – всичко това се изразява чрез речта.
За да напише първата чертичка в тетрадката си, начинаещият ученик трябва да слуша указанията на учителя: какво трябва да пише, как да се хване моливът, на кой ред трябва да пише, къде и с какво да се започне писането.
Да се развива речта означава:
-системно и планомерно да се работи над съдържанието на речта и над нейната последователност
-да се обучават учениците в изграждане на изречения, в обмислен избор на подходящи думи и техните форми
-в грамотно оформяне на мисълта в устна и писмена форма
Всеки разбира речта в своите собствени думи. Личният езиков опит на всеки човек е различен от опита на другите. У всеки се създава своеобразен речник и отенъци в значенията на думите. В психологическите изследвания е установено, че вътрешната реч се намира в сложни отношения с езика.
Въпреки, че проблемът за речевото развитие отдавна е привлякъл вниманието на психолози и лингвисти, пред тях все още стоят нерешени въпроси:
”В какво са причините за бързото езиково развитие в усвояването на майчиния език от децата? ”
“Доколко усвояването на езика зависи от биологични и доколко от социални фактори?”
“Може ли чрез специализирано обучение да се формират още в ранна възраст лингвистични способности?”
Речта е отражение на духовната същност на човека и неговото умение да общува с хората. Колкото човешката личност е по-богата, толкова по-съдържателна и точна е речта.
От тук произлиза и необходимостта още в ранна възраст у всяко дете да се развива вкус към езика и взискателност към речта.
