Резюме:
В началото на новото хилядолетие все по-често се повдига въпросът за здравето. Мнозина го определят като най-голямата ценност, която човек може да притежава. В съвременните икономически социални и битови условия се пораждат все повече предпоставки за влошаване на човешкото здраве, но за щастие и все повече възможности за неговото поддържане и укрепване.
Според дефиниция на световната здравна организация от 1946 година здравето е “състояние на пълно телесно, психично и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест”. Върху това мото се акцентира напоследък от Световната здравна организация, от Световната федерация за психично здраве, от цялата световна общественост и също така е залегнало в много български правителствени документи.
Изследванията върху психичното и телесното здраве неизменно показват, че телесните заболявания оказват влияние върху психичното благополучие на пациента и обратно, психологичните и емоционални проблеми и стреса често отключват, потенцират или задълбочават телесните страдания. Ето защо добрите лекари лекуват както болестта, така и човекът, който я носи. Лекарят снема анамнезата както на чувствата, така и на събитията, изследва тялото, но и поведението, интересува се от човека като личност и взаимоотношенията му с околните и средата.
По отношение на здравето хората се различават по склонността да приписват отговорността за неговото състояние на външни обстоятелства или на собствените си постъпки и усилия. Това явление К.Уолстън нарича здравна локализация на контрол и неговата теза е изградена върху тезата на Джон Ротър (1966) за индивидуалните различия при възприемане на събитията (локализация на контрол). Съществуват два типа здравна локализация на контрола: вътрешна – когато човек мисли, че здравословното му състояние зависи от него самия и външна – когато човек смята, че здравето му е въпрос на шанс и късмет или зависи от други хора.
Въпреки актуалността на проблема за здравната локализация на контрола в България все още не се прилага подходяща методика, която да я изследва. Настоящата дипломна работа има за цел да апробира такава методика и да установи до колко тя може да бъде адаптирана за българските условия, както и да потърси корелации между здравната локализация на контрол, психическото и физическото здравословно състояние и агресивността при хора, работещи в частна фирма.
