Увод
1. Основни теоретични аспекти при анализа на НПО
1.1. Глобализацията като среда за развитие на НПО
1.2. НПО в теориите за международните отношения
1.3. НПО като актьори на международната сцена
1.4. Неправителственият сектор в България
2. Функции на неправителствените организации
2.1. Създаване на прозрачност
2.2. Контрол на международната политика
2.3. Формулиране на дневения ред
2.4. Други функции на НПО
3. Проблеми на НПО
3.1. Представителността като демократичен дефицит
3.2. Дебатът Север-Юг
3.3. Проблемът с отговорността
3.4. Легитимността като демократичен дефицит
3.5. Други проблеми на НПО
Заключение
Използвана литература
Резюме:
Неправителствените организации (НПО) са “една от двете суперсили в света” . Броят им нараства с бързи темпове, като едновременно с това се увеличава и влиянието на тези сравнително нови актьори на международната сцена. Днес НПО са смятани за неотменна част от международната система, което предизвиква усилена дискусия относно дейността им на международната сцена.
От една страна НПО участват на множество световни конференции, особено в рамките на ООН: в Рио де Жанейро (1992), Пекин (1995) и Йоханесбург (2002); те контролират процеса на вземане на решения и осъществяват мониторинг на изпълнението им от държавните актьори. От друга страна НПО участват във формулирането на дневения ред на международната политика, като поставят редица теми за обсъждане: човешки права, околна среда, развитие; предоставят информация под формата на експертизи, предложения за международноправни норми, концепции за разрешаване на глобални проблеми. Имат ли обаче НПО легитимност за осъществяване на всички тези функции на глобално ниво; действат ли отговорно и чии интереси представляват тези недържавни актьори, са основните въпроси, поставящи под съмнение ефекта от тяхната дейност.
Докато на Запад този дебат отдавна занимава изследователи, политици и общественици, в България той все още не намира подобаващо място. Показател за слабото разглеждане на въпроса за НПО като фактор за демократизиране на международната политика е липсата на теоретични разработки по темата. Литературата по този въпрос е предимно статиен материал. Значителната роля, която играят НПО в международната политика в началото на 21 век, поражда необходимостта от по-нататъшни изследвания. Именно актуалният характер на проблема обуславя избора на темата.
В днешния глобализиран свят международната политика страда от сериозни демократични дефицити – провал на държавните актьори да представляват интересите на хората и недостатъчносто участие на гражданите в нея. Според редица автори участието на НПО в международната политика преодолява именно тези дефицити. Разбира се, има и такива, които се противопоставят на това разбиране с аргумента, че дейността на тези организации има по-скоро обратен ефект, т.е. засилва недемократичния характер на политиката. Кой има право в този дебат? На негова база се извежда следният изследователски въпрос: способни ли са НПО да допринесат за демократизиране на международната политика или по-скоро задълбочават кризата на демокрацията в глобален мащаб. Целта на настоящата разработка е да покаже каква е ролята на НПО за демократизиране на международната политика. За постигане на тази цел се поставят следните задачи:
Да се анализират основните функции на НПО в международната политика, насочени към преодоляване на демократичните дефицити;
Да се очертаят основите проблеми на НПО, които поставят под съмнение положителния ефект от дейността им;
Тези задачи определят организацията на разработката. Дипломната работа е разделена на три глави. В глава I се прави теоретичен обзор на проблема. Целта е да се отграничат НПО, които са обект на изследването и да се изведат основните демократични проблеми на международната политика. Функциите на НПО на глобално ниво са обект на разглеждане в глава II. Последната глава е посветена на проблемите на НПО, заради които се оспорва положителния ефект от дейността им.
