Увод
Първа част: Теоретична постановка на проблема
1. Социално – психологически анализ на стреса
2. Теория на Ханс Селие за стреса
3. Психичния стрес
4. Видове детерминанти на стрес
5. Професионален стрес – същност, източници, последици. Модел на работен стрес в организацията
6. Справяне със стреса – стратегии и фактори
7. Превенция на стрес на работното място
Втора част: Постановка за емпирично изследване
1. Цел на изследването
2. Предмет и обект на изследването
3. Задачи на емпиричното изследване
4. Хипотези на изследването
5. Методи, приложени в емпиричното изследване
6. Анализ на резултатите и изводи от изследването
6.1.Анализ на резултатите от въпросника на Тейлър за тревожност
6.2. Анализ на резултатите от личностов въпросник мотивация за постижение
6.3. Анализ на резултатите от ролевите стресори на работното място
6.4. Изводи от емпиричното изследване
Обобщено заключение
Литература
Резюме:
В съвременното ежедневие проблемът за стреса на работното място привлича вниманието на специалисти от различни области. Провеждат се много изследвания на причините за възникването му и начините за преодоляване. Превенцията на професионалния стрес е един от приоритетите не само във фирмен мащаб. Европейската директива за здравето и безопасността на работното място задължава работодателите да откриват и своевременно да коригират стресиращите фактори от работната среда. Интересът е напълно оправдан още повече като се имат предвид възможностите на методологичната основа на изследванията – теорията за психичния стрес, свързан с работата.
Синдромът на професионално изчерпване (burnout) е невъзможност да се функционира ефективно в собствената професия като последица от продължителен и силен стрес. В научната литература този синдром е въведен от клиничния психолог Herbert J. Freudenberger през 1974 година.
Не може да се каже, че е дадена общоприета дефиниция на burnout – синдрома, но има пълно съгласие по отношение на основните симптоми, които се включват в него и обхващат следните три дименсии: емоционално изчерпване, деперсонализация, намалено чувство за задоволеност от себереализацията.
Професионалният стрес при здравните работници винаги е бил актуална тема. Те са подложени на непрекъснат стрес поради спецификата на работата си, нерегламентираното работно време, широкия социален контакт с хора от различни възрасти,с различна социална и културна среда. Множеството стресиращи фактори неизменно се отразяват не само в личностен план, но и професионален, и социален. Според Handerson бърнаут – синдрома засяга най – вече медицинските служители от всички нива, като в някои случаи се стига до степен, пречеща на професионалната им себереализация. Особено рискова група са работещите с хронично, нелечимо болни и умиращи.
С настоящата дипломна работа, изследваща факторите и нивото на професионалния стрес на здравните работници, се насочва интерес към взаимодействията, в които влизат и основните източници на стрес за тях. Обект на изследване са работещите в болничната помощ, тъй като доболничната помощ има своя специфика на работата, която е извън интереса и обсега на изследването.
Изследването на стреса е от взаимен интерес – и за работещите, и за управляващите, и за психолозите. Темата присъства във всички университетски учебници и заема все по-широко място в изследванията на българските учени. Проблематиката е специфична и е свързана с различните аспекти на стреса, който се отразява в работната среда.
