УВОД
ПЪРВА ГЛАВА: ПОЯВА И ЕВОЛЮЦИЯ НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН
1. Парламентарният омбудсман в Швеция
2. Разпространение на институцията.
2.1. Възникване и развитие на институцията в Скандинавските страни
2.2. Институцията омбудсман в останалите европейски страни
ВТОРА ГЛАВА: ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В БЪЛГАРИЯ
1. Предпоставки за въвеждане на институцията
2. Правна уредба на институцията
3. Местни обществени посредници
ТРЕТА ГЛАВА: ФОРМИРАНЕ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ОМБУДСМАНА
1. Въвеждане на институцията в Конституцията
2. Дейност на омбудсмана
2.1. Дейност на парламентарния Омбудсман.
2.2. Дейност на обществения посредник в Столична община
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА
Резюме:
В процеса на раждане и развитие на съвременната демократична държава постоянно се усъвършенстват средствата за защита правата на човека. В последните десетилетия в България са постигнати значителни резултати в посока утвърждаването на правовата държава и гражданското общество като неин фундамент. Успешната реализация на този процес, обаче, не гарантира автоматически и достатъчно ефективно ненакърнимостта на правата на човека. Поради това се налага търсене и въвеждане на нови механизми – правни, институционални и регулационни. Проблемът е преди всичко в осигуряването на ефективни средства за противодействие срещу всяка държавна намеса, която накърнява автономността на личността или обществото, за възстановяване на накърнените права и свободи и противодействие на проявите на корупция и последиците от това.
В условията на неукрепнала българска демокрация този процес не може да бъде решен успешно с действащите до момента гаранции и механизми за защита.
Изграждането на ефективна институция за гарантиране правата на човека е един от основните критерии за членство на страната в Европейския съюз, формулирани на срещата на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 година. Като отговор на тези изисквания, в Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз е включено укрепването на независимите институции за защита правата на човека.
Изграждането на национално и местно равнище на институции от типа на омбудсмана е опит за де създаде допълнителна гаранция срещу административния произвол, създаване на условия за свободно упражняване на човешките права.
Институцията „Омбудсман” се ражда в своя съвременен вариант в контекста на търсене на специализирани и ефективни средства за защита на конституционните права и свободи на гражданите. Възникнала и изпробвана най-напред в Швеция и някои от другите скандинавски страни, днес институцията е въведена или е в процес на въвеждане във всички европейски държави; не е далеч времето, когато това ще стане в целия свят.
Създаването на институцията омбудсман цели изграждане на нов вид гаранция за спазването на основните права и свободи на гражданите и техните организации, наред със съществуващите механизми за защита: традиционните парламентарни механизми, конституционното правосъдие, съдебния и административен контрол, медиите, неправителствените организации на гражданите.
Избрах тази тема, защото институцията омбудсман е съвсем нова за младата демокрация в нашата държава и като такава с основание преидизвиква широк интерес .
В самата идея за омбудсмана е заложен един парадокс – от една страна омбудсманът е държавна институция, от друга страна, задачата му е да защитава личността от държавни институции. Институцията омбудсман се различава съществено от всички останали държавни органи – тя не е съд, нито административен орган; омбудсманът не е оправомощен да упражнява държавна власт в общоприетия смисъл на думата. Независимо от това, омбудсманът оказва ефективно съдействие на личността в отношенията й с държавата. На практика, властта на омбудсмана се състои преимуществено в това, да убеждава; тя има по-скоро морален характер.
Днес институцията е въведена в 125 държави. Интересно е, че в случаите, когато не се използва непосредствено чуждицата за обозначаване на институцията, преводът насочва непосредствено към компетентността: защитник на правата; обществен защитник, граждански защитник, народен защитник, народен адвокат, обществен посредник.
Една от задачите на институцията омбудсман е да бъде стабилизиращ фактор в обществото, предоставяйки на всеки гражданин леснодостъпно средство за безпристрастен контрол върху действията на органите за държавно управление по отношение на тяхната безпристрастност и справедливост. Това е един от начините за укрепване на доверието в държавните органи.
Избрах да работя върху тази тема, защото институцията омбудсман предизвиква сериозен интерес не само защото е непозната и необичайна за нашето общество, а и защото поражда една надежда и сигурност, че страната ни върви уверено по пътя на демокрацията; че всяка стъпка в тази насока е белег за изграждането на една модерна правова държава.
В настоящата разработка е направен кратък исторически преглед на възникването, развитието и разпространението на институцията омбудсман; предпоставките и правната рамка за създаване на институцията, както и кратък преглед на дейността на парламентарния и столичия омбудсман.
В процеса на работата ми върху темата използвах предимно материали на Центъра за изследване на демокрацията, който с основание се приема за основен инициатор при създаването на институцията омбудсман в страната ни. Полезни ми бяха и редица публикации в сп. „Общество и право” на специалисти в областта. Като източник на данни за разработката използват и официалната страница на омбудсмана, както и годишните доклади за дейността му през 2005 и 2006 година.
