|
 |
Тема: Външната политика на граф Алоис Ерентал 1906-1912
|
|
|
|
|
|
Цена:
312.00 лева
Каталожен номер: 006734
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
65 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
Увод. Балканската политика на Австро-Унгария в края на XIXв.и началото на XXв.
Първа глава: „Новията курс” на граф Алоис Ерентал
1.1. Политически прмени в Австро-Унгария през октомври 1906г. и дейността на граф Ерентал
1.2. От предпазлива политика към експанзионизъм. Причини за промените в курса
Втора глава: Анексионната криза-1908-1909г.
2.1 Причини и подготовка на анексията на Босна и Херцеговина
2.2 Арентал срещу Изволски и избухването на анексионната криза
2.3 Триумф или „пирова победа”
Трета глава: В навечерието на войните -1909-1912г
3.1 Външнополитически желания и реалности
3.2 Надмощие на руското влияние на Балканите
Заключение
Библиография
Резюме:
Австро-Унгария (Австрия) е втората голяма многонационална империя в края на XIX и началото на XXв. Нейната пъстрота в етническо отношение способства за вътрешнополитическите трусове, които изпитва. Центробежните сили вътре в нея й пречат да запази своята стабилност. Въпреки това тя успява да се наложи на международната сцена, като една от великите сили. Затвореността и липсата на колонии са причината нейните външнополитически цели да са насочени единствено към Балканския полуостров. Другите европейски държави също имат интереси в този регион, но Балканите не са основната им посока, тъй като и Англия, и Франция, и Италия, и, дори, Русия проявяват силна външнополитическа активност в други части на света.
Така Хабсбургската държава започва да играе важна роля в живота на балканските народи. Конкуренцията й с Русия поддържа непрекъснато в готовност виенските управляващи кръгове. Те са постоянно нащрек, за да парират всеки опит на С. Петербург да измести влиянието им от Балканите.
През 1908г Австро-Унгария играе важна роля в политиката и на БЪлгария, като оказва въздействие върху желаната от София независимост.Моя интерес към посочената тема се базира на всичко това.
След освобождението до 1944г тази тема е засягана частично в българската историография, в работите главно на Кр. Крачунов.
След 1944г, особено, от 60-те и 70-те години на XXв може да се отбележи активизиране на българския интерес към балканската политика на Австро-Унгария. Появяват се пряко насочени към нея трудове. Като например тези на Р. Попов, М. Лалков, П. Каменов, Р. Мишев и още. Разглежданият от мен период засяга части и от българската история. Ето защо съм използвала и такива автори като Цв. Тодорова.
Всичко това може да е благодатна почва за нови исторически изследвания. В този смисъл моята задача е да проуча и систематизирам достъпните ми документални и литературни източници, в рамките на определената ми тема. Същевременно ще се опитам да направя някои нови съпоставителни анализи, изводи, както и по възможност фактологични приноси.
|
|
|
|
|
|
