|
 |
Тема: Вътрешно-политическите противоречия в България от 1989-2005 във външната политика на страната
|
|
|
|
|
|
Цена:
460.80 лева
Каталожен номер: 006688
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
96 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
Увод: Кратък преглед на прехода на България – основните противоречия, който той постави чрез новите измерения на външната политика във вътрешно политически аспект
Глава първа. Вътрешно политически противоречия в икономическия сектор, вследствие от външната политика на страната
1.1. Липсата на инвестиции
1.2. Невъзможност за развитие на малкия и среден бизнес
1.3. Липсата на т. нар „средна класа”
1.4. Приватизация и външна политика
Глава втора. Региона на Балканите и външната политика на България
Глава трета. Реформите и външната политика на страната
Глава четвърта. Външната политика на страната през разглеждания период и възникналите проблеми
4.1. Влиянието й върху нарастване на безработицата
4.1.1. Структура на заетостта като следствие от външната политика
4.1.2. Състояние и тенденции в безработицата
4.2. Нарастване на демографския срив, като нейно следствие
4.3. Социалната справедливост и влиянието на външната политика над нея
4.4. Външна политика, доходи и жизнено равнище
Глава пета. Външната политика на България и сериозните политически противоречия в страната във връзка с енергийния сектор
5.1. Затварянето на реакторите на АЕЦ Козлодуй
5.2. Поставяне на страната ни в енергийна зависимост
Глава шеста. Приемането на България в НАТО – вътрешно политически проблеми
6.1. Участие на български войници в операции на НАТО
6.2. Изграждане на бази на НАТО на територията на страната ни
Глава седма. Членството на България в Европейския съюз
7.1. Компромисите във вътрешно политическо отношение за постигане на съгласие относно членството
7.1.1. Данъчна реформа и публични финанси
7.1.2. Правосъдие
7.1.3. Митнически контрол
7.1.4. Образование
7.1.5. Външноикономическа политика и търговия
7.1.5.1. Либерализация на търговията – основни вътрешнополитически противоречия
7.1.5.2. Външнотърговският режим и митническата политика - противоречия
7.1.5.3. Стимулиране на търговията и вътрешнополитически противоречия
7.1.5.4. Политика за насърчаване на износа и вътрешнополитически противоречия
7.1.5.5. Динамика на износа и вътрешнополитически противоречия
7.1.5.6. Регионален аспект
7.1.5.7. Стоков аспект
7.1.5.8. Експортни приоритети във външната ни политика и вътрешнополитически противоречия
7.1.5.9. Конкурентни български експортни производства
7.1.5.10. Структура на световния износ и България – вътрешнополитически противоречия
7.1.5.11. Преки чуждестранни инвестиции
7.1.5.12. Взаимоотношенията между българските и чуждите фирми
7.1.5.13. Производство и търговия и бъдещо членство в Европейския съюз
7.1.6. Институционална политика и Европейски съюз
7.1.7. Страховете от нарастването броя на емигрантите в страната ни след отваряне на границите
7.1.8. Миграцията в рамките на съюза и трудовата мобилност на българите и т.н. проблем “изтичане на мозъци”
7.2. Политически спорове относно какво ще спечели и какво ще загуби страната ни с членството си в Европейския съюз
7.3. С присъединяването на България към Европейския съюз, българската икономика ще се превърне в част от могъщата икономическа система на Обединена Европа – мит или реалност
Заключение: Обща оценка на външната политика през периода и причините за възникването на вътрешно политическите противоречия в страната като следствие от нея.
Резюме:
През последните петнадесет години България извървя един дълъг, сложен и труден път на преход от тоталитаризъм към демокрация. Той обуслови поврат във външната политика и отношения на страната ни, който доведе до редица противоречия във вътрешно политически аспект.
България започна своите големи икономическите реформи чрез коренна промяна в своята политика както външна, така и вътрешна, основно с либерализация на почти всички цени и чрез премахването на държавния монопол във външната търговия. Структурните и институционалните промени бяха подпомагани чрез стабилизационна програма, която се различаваше от официално установените модели и се базираше на рестриктивна монетарна и бюджетна политика и на политика на силно ограничаване на доходите.
Воденето на тази политика предизвика социално напрежение в страната и през септември 1991 г. правителството започна стратегия на отпускане на доходите и бюджетните ограничения. Смекчаването на ограниченията през 1992 г. и 1993 г. не беше съпроводено от сериозна структурна реформа, особено по отношение на собствеността и управлението на държавните предприятия, както и във външно икономическо отношение. Първоначалните постижения на реформата, свързани с промените в относителните цени и уравновесяване на предлагането спрямо търсенето, бяха ликвидирани. Продължи процесът, започнат през 1990 г., на легализирането на бюджетните ограничения чрез опрощаване на дълговете на държавните предприятия и преоформянето им в държавен дълг. Тази „стратегия” бе продиктувана от стремежа, политиката на страната ни да бъде одобрена от международните общности и впоследствие създаде редица затруднения пред страната ни. Всичко това бе в резултат от водената външна политика за осъществяване на прехода в България.
През март 1994 г. се разрази първата валутна криза, която доведе до двойно по-висок курс на долара спрямо лева в сравнение с 1993 г., скок на инфлацията до средно годишно ниво от 90%. Започна интензивен процес на преминаване на позиции на твърда валута, който се отрази неблагоприятно на инвестициите, кредитирането и депозитите в банковата система. Промяната във външно – икономическата политика се характеризираше с опити да се приложат отново принципите на първоначалната стабилизационна програма от 1991 г. Засиленото кредитиране на бюджета, влошаването на портфейлите на търговските банки и ниската им ликвидност, поддържаха високи лихви и подтискаха финансовия пазар, като в същото време доминиращото административно ценообразуване и въведените мерки за контрол върху външната търговия подтискаха развитието на пазара на суровини и материали. Всичко това бе следствие освен от вътрешната политика водена от управляващите и от стратегиите прилагани във външната, с цел доказване на международната общност, че страната ни окончателно е приела пътя на демокрацията, без обаче да бъдат сериозно обмислени последиците от тези стъпки .
По този начин се предостави възможност за вмешателство на значителни външни фактори във вътрешно политическото развитие на страната и се създадоха предпоставки за възникването на противоречия относно вътрешни за страната ни въпроси.
Икономическата стабилизация през първата половина на 1995 г. беше основание за централната банка да свали основния лихвен процент от 72% в началото на 1995 г. на 34% през август 1995 г. Тази стъпка постепенно подрони стабилитета на лихвените проценти, отново бе възобновен процесът на преминаване на позиции на твърда валута и номиналният разменен курс започна да се повишава през септември. БНБ се намеси на валутния пазар, за да ограничи обезценяването на лева, въпреки опитите за осъществяване на натиск над нея, това да не бъде правено.
Спадът на валутните резерви в края на 1995 г. и предстоящите плащания по външния дълг в началото на 1996 г. унищожиха доверието във финансовата система. Ниската ликвидност на някои търговски банки, която създаваше затруднения в разплащането между предприятията, доведе до остра криза на доверието в банковата система, която най-силно се изрази в опашките пред банките в началото на 1996 г. Водената външна политика, за привличане на инвестиции и свободни средства в българските банки, по никакъв начин не се противопостави на създалата се ситуация, дори напротив чрез допускане на свободното създаване на финансови институции, включително изградените в страната финансови „пирамиди”, се допусна изключително засилване на недоверието в способността за защита на спестяванията на хората.
Кризата в доверието стана още по-остра в началото на 1997 г. Политическата нестабилност след оставката на правителството през декември 1996 г. засили негативните очаквания на икономическите субекти. Поради паниката и бягството от лева търсенето на националната валута рязко се сви, въпреки опитите за преодоляване на кризата. Водената външна и вътрешна политика доведе до там, че инфлацията достигна хиперинфлационни равнища (февруари 1997 г. – 240%), левът се обезцени (с повече от 500% спрямо щатския долар от 31 декември 1996 до 12 февруари 1997 г.), сриват на пазара вървеше успоредно с почти пълна доларизация на плащанията. Външната политика на страната бе безучастна за решаването на възникналите проблеми.
Икономическата криза затихна с постигането на политическо споразумение (5 февруари 1997 г.) и решението за предсрочни избори. Назначаването на служебно правителство с висока степен на обществено доверие, предприетите мерки в областта на икономическата политика и възобновяването на диалога с международните финансови институции създадоха предпоставки за възстановяване на доверието в националната валута и институциите.
Основна роля в стабилизацията на финансовия сектор след 1997 г. играят няколко фактора - възвръщането на доверието в националната валута, строгата политика по отношение на бюджета и подкрепата от страна на международните финансови институции. Но външната политика на страната не допринесе по никакъв начин за това. Тя бе „ангажирана” да разрешава всякакви други въпроси, само не и политическите противоречия възникнали в икономическо отношение, благодарение на самата нея. Всички тези проблеми, от своя страна доведоха до задълбочаване на редица други въпроси, сред които тези за нарастващата безработица, назряване на болни икономически проблеми, засилване на демографския срив, включително чрез засилващата се емиграционна вълна от млади и знаещи хора, намаляването на раждаемостта поради настъпилото безпаричие сред населението и др.
Българският модел на прехода от 90-те години и най–вече водената външна политика през този период, вече влиза в остро противоречие с поставената цел на обществено развитие и влияе негативно върху параметрите на икономическите реформи и техните социални измерения. При системно налаганата ограничителна вътрешна рамка от страна на международните финансови институции е обективно невъзможно да се следват директивите на Европейския съюз в областта на социалната политика. Валутният борд е естествена антиинфлационна котва и продължава да бъде основният фактор за макроикономическа стабилност като цяло. Неправомерно обаче, той се изтъква като постулат на провежданата силно рестриктивна политика. В такава среда макроикономическата стабилност изглежда “изкуствено поддържана” и уязвима, без наличието на благоприятни икономически условия и климат на макро и микроравнище.
От една страна, от България се изисква да либерализира напълно външнотърговския си режим, а от друга – срещу нас се изправят субсидирани стоки, митнически бариери, квоти за износ. Отрицателното външнотърговско салдо поставя пред огромно изпитание платежния баланс на страната, въпреки чувствителното увеличение на потока от чуждестранни инвестиции през последните години. Въпреки нарастването на производителността на труда, особено в частния сектор, компенсацията на наетите лица и реалното изменение на средната работна заплата са изключително ниски, не само в динамика, но и в сравнение с практиката на останалите европейски страни. Външната политика на България в тази насока, не допринася в никаква степен за увеличаването й. Дори напротив, управляващите обвързаха страната ни с бариери за нарастване както на минималната, така и на средната работни заплати. Дори увеличенията в държавния сектор се диктуват в по–голяма степен от външни, отколкото от вътрешни фактори. Това е следствие и от нежеланието на правителствата да въздействат пряко или косвено върху цената на труда. Резултатите от прокламираната като най - атрактивен елемент на всяка правителствена програма политика по доходите, в най-добрия случай се изразяват в запазване на едно неудовлетворително статукво - спад с около 2 пъти на реалните доходи на населението в сравнение с преди 1989 г. Всички правителства на прехода се оказаха напълно неспособни да се справят със синдрома “работещи бедни”. Декларираната политическа воля за съобразяване на минималните доходи с официално изчисляван праг на бедността все още се цитира само в изследователски проекти и програми на Световната банка.
Състоянието на пазара на труда е крайно тежко - действителното равнище на безработица надвишава над 2 пъти средното равнище на безработица в страните от Европейския съюз. В структурно отношение индикаторите са още по-тревожни. Средностатистически безработицата в България е дългосрочна, а пазарът на труда се характеризира с деформираност, изразяваща се в това, че квалифицирани кадри, с необходимото образование са принудени да полагат нискоквалифициран труд. Външната политика на страната ни в тази насока, в периода след 1989 г. се характеризира най–вече с факта, че по никакъв начин не се положиха необходимите усилия за завръщането на емигрирали можещи и знаещи хора в страните от Западна Европа и Америка.
В своята най-нова история България никога не е била в толкова тежка социално - демографска ситуация, съществен принос, за която имат и неудачите в образователната и здравна реформа, в голяма степен обусловени от водената външна политика на страната. В същото време държавата, не предприема отговорни действия, за да се справи с предизвикателствата на една не толкова далечна „демографска катастрофа”.
|
|
|
|
|
|
