|
 |
Тема: Същност и характеристика на проблема за бежанците в България
|
|
|
|
|
|
Цена:
379.20 лева
Каталожен номер: 006684
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
79 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
УВОД
ГЛАВА ПЪРВА. СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОБЛЕМА ЗА БЕЖАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
1. Същност и характеристика на понятието “бежанец”
2. Права и задължения на чужденците, търсещи или получили закрила
3. Профил на бежанците
ГЛАВА ВТОРА. ОРГАНИЗАЦИЯ, ФУНКЦИОНИРАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
1. Организация и дейност на Държавната агенция за бежанците
2. Правомощия на председателя на Агенцията
3. Структура, функции и състав на Агенцията
3.1. Общи положения
3.2. Главен секретар
3.3. Инспекторат
3.4. Служител по сигурността на информацията
3.5. Обща администрация
3.6. Специализирана администрация
3.7. Териториални поделения на агенцията
4. Организация на работата в Агенцията
5. Производство по предоставяне на закрила
ГЛАВА ТРЕТА. АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
1. Предоставяне на особена закрила на чужденци в Република България
1.1. Състояние на производството за предоставяне на статут в Република България и решения във връзка със статута.
1.2. Приемане и временно настаняване на търсещи закрила лица
2. Политика за интеграция на бежанците
2.1. Програми за интеграция на получили статут чужденци
2.2. Интеграция на чужденците, търсещи закрила
3. Развитие на взаимодействието и сътрудничеството с ЕС, Съвета на Европа, Върховния комисар на ООН за бежанците /ВКБООН/, Международната организация по миграция и бежанските служби на страните от ЕС
3.1. Сътрудничество с ЕС
3.2. Сътрудничество с Представителството на ВКБООН в България
3.3. Сътрудничество с Представителството на Международната организация по миграция (МОМ) в България по въпроси на миграционната политиката, управлението на миграционните потоци и хармонизиране на националната миграционна политика с европейските и международните стандарти и практики.
3.4. Взаимодействие със сродни служби на страни-членки на ЕС в контекста на евроинтеграционния процес:
4. Укрепване на административния капацитет и развитието на съществуващата инфраструктура за приемане на търсещи закрила чужденци.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Резюме:
През последните години се наблюдава засилване на миграционните процеси в цял свят. Миграцията е нарастваща и постоянна част от бъдещето на Европа. Изследванията показват, че около 13 - 14 мил. граждани на трети страни живеят в държавите-членки на Европейския съюз, което представлява около 4 % от населението на тези страни. Всяко разширение на Европейския съюз води до увеличаване мобилността на мигрантите.
Проблемите на миграцията са както световни проблеми, така и проблеми на отделните страни. В зависимост от географското, икономическото или политическо положение на страните се наблюдават и различия в миграционните и бежански потоци, както по интензитет, така и по характеристика.
Независимо от факта, че бежанците са част от миграционните потоци, те заемат самостоятелно и много важно място, поради причините, които са в основата за тяхната миграция.
През последните десетилетия бежанските проблеми добиха по-широко разпространение, настъпиха съществени изменения в броя на бежанците и причините за бягството. Сериозна промяна настъпи в моделите на бежанските потоци, като се наблюдава изместване на товара към бедни страни и региони, които не са в състояние да поемат приема и закрилата на бежанците.
За приемащите страни проблемите на бежанците и мигрантите пораждат голям кръг въпроси от: икономически, социален, културен, политически характер и не на последно място такива, свързани с опазване на сигурността и обществения ред.
Исторически проблемът за миграцията и бежанците не е нов за нашата страна, но през последните години придоби нови измерения, във връзка с настъпилите промени в България и процеса на присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
Географското положение на нашата страна я превръща в кръстопът на миграционните и бежански потоци. През първите години след 1989 г. се наблюдаваше засилен емиграционен поток от България към страните от Европа и Северна Америка, но постепенно се наблюдава засилване на имиграционните процеси, в частност увеличаване броя на лицата, потърсили убежище в нашата страна, което се дължи на присъединяването на България към ЕС и развитието на политиката ни за предоставяне на убежище и закрила.
Развитието на световната политика до момента предразполага повишение на процента бежанци от проблемните страни към стабилните, в повечето случаи страните от ЕС (Европейски съюз) и САЩ (Съединени Американски Щати). Доколкото България е част от световната политика, както и като страна-членка на ЕС и външна граница на съюза, проблемът с чужденците, избягали от своите страни също трябва да е на дневен ред. Поради важността на проблема и трудностите, които възникват при настаняване и приемане на бежанци, възникващи в правовия ред, трябва да има едно по-задълбочено познаване на проблема на бежанците.
В голям процент бежанците, които влизат нелегално в западните страни, включително и тук на Балканите са мюсюлмани. В още по-голям процент тези хора са избягали поради война, нетърпимост или локален проблем. Ето защо правителствата и държавните агенции, които се занимават с приемането на тези групи, са длъжни да се запознаят по-задълбочено с проблемите и културата на тези хора.
Подобно на други бежански групи мюсюлманите се сблъскват с проблеми, свързани с намирането на жилище, осигуряването на доходи, с достъпа до образование, здравеопазване и обезпечаването на сигурността си. Те се сблъскват с предизвикателства, отнасящи се до възстановяването (събирането) на техните семейства, вкл. и фамилии, в страна с традиции и начин на живот силно различаващи се и понякога противоречащи на тяхната вяра и ценностна система. Те трябва да се запознаят и да получат достъп до образование, здравеопазване и социални услуги за себе си и за децата си; да защитават себе си и децата си да не станат жертви на предразсъдъци и враждебност; да се справят с конфликти в собствените си семейства и домакинства, възникващи в резултат от смяната на културната среда, на начина на живот и промяната в ролята на семейството; да се научат да извличат полза от новите възможности на новия им дом. Мюсюлманите бежанци все повече се запознават с основните си човешки права и със системата, която защитава тези права, но те продължават да се нуждаят от подкрепа в различни области.
Бежанският въпрос е все по-актуален. От началото на XX век до сега той е претърпял голямо развитие. В една обстановка на война, локални конфликти и спорове между държави, светът трябва да обърне повече внимание на бежанските вълни от невинни. Държавите трябва да се загрижат за подобно население, да общуват с него, чрез правото и законите, за да съумеят да има добро разбиране. В повечето случаи емигрантите и бежанците остават извън обществото. Поради това хората трябва да започнат да разбират и техните проблеми.
България е държава, която може да даде пример за добра политика към емигрантите и бежанците.Подобно на други страни се изготвя социална политика, която има за цел приобщаването на това чуждо население към основното на страната. А това е най-важно – приобщаването, а не отчуждаването.
|
|
|
|
|
|
