Увод
I. Ролята на политическите партии.
II. Традициите на Б-я в областта на политическите партии до 1989-та година.
2.1. Политическите партии в България след Освобождението до края на XIX век.
2.2. Политически партии в България през първото десетилетие на XX век.
2.3. Политическите партии в България между двете световни войни.
III. Правната регламентация на политическите партии до 1990-та година.
3.1. Движение за права и свободи (1990 г.).
3.2. Съюз на демократичните сили;
4. Основни партийни фамилии – 10 ноември 1989 година.
4.1. Същност и видове партийни фамилии.
4.2. Политически фамилии в България – 10 ноември 1989 г.
Заключение
Използвана литература
Резюме:
Партиите са основен елемент в съвременното държавно устройство и управление. Те се явяват от една страна политически институции-посредници, като допринасят за взаимодействието между гражданското общество, което може да се определи като изключително многообхватно и разнопосочно, а от друга са субекти в политическия живот, които са в центъра на вниманието на обществеността, поради функциите, които изпълняват, идеите, които олицетворяват.
Предложеното изследване на политическите партии в България има своята актуалност и значимост, породени от взаимоотношенията между партиите, изразяващи интересите на обществото към познаването на техните програми, стратегии и платформи, идеи и т.н. В съвременността, в която живеем ние следва да сме запознати и с тези проблеми и да имаме своя политическа култура. Знанията в тази насока на този етап от развитието на нашето общество са необходими повече от когато и да било за ориентиране в обратите на партийното многообразие (до 1989 г. не може да се твърди, че такова е налице), като естествен елемент на демократичните промени у нас. От друга страна едно подобно изследване има принос и за правилното разбиране на политическите партии и техните тенденции и перспективи.
Задачите на настоящето изследване са свързани с проследяването и изясняването на следните въпроси, поставени в тясна връзка с темата и спомагащи за разкриването на основните тенденции в търсената насока:
1. Ролята на политическите партии.
2. Традициите на България в областта на политическите партии до 1989-та година;
3. Правната регламентация на политическите партии до 1990-та година (анализ на няколко партии – СДС, ДПС, зелените партии, забранените партии, Гергьовден).
4. Основни партийни фамилии – 10 ноември 1989 година.
Въз основа на изпълнението на така посочените задачи, ще стане възможно и достигането до основните изводи, които предпоставя и самата тема пред дипломанта.
Предложеното изследване на политическите партии в България се основава на актуалността и значимостта на темата и необходимостта от познаването на техните програми, стратегии, платформи, идеи и т.н. от обществото като цяло.
Същевременно изследването на политическите партии е свързано и правилното им разбиране открояване на тенденциите и перспективите в политическия живот на страната.
Задачите на изследването са:
1. Ролята на политическите партии.
2. Традициите на България в областта на политическите партии до 1989-та година;
3. Правната регламентация на политическите партии до 1990-та година (анализ на няколко партии – СДС, ДПС, зелените партии, забранените партии, Гергьовден).
4. Основни партийни фамилии – 10 ноември 1989 година.
Проследява се етимологическият произход на думата „партия”, както и възникването и развитието на партийните организации.
Очертават се и ролята на партиите, връзката им с партийните и политическите системи, както и мястото им в съвременното държавно управление и гражданско общество.
Проследява се дефиницията на термина „партия” според доктрината и законовата уредба. Посочват се предпоставките и реда за създаване на партия, както и за нейното прекратяване.
Във връзка с традициите на България в областта на политическите партии до 1989 г. са проследени видът и особеностите на същите в периода след Освобождението до края на XIX.
Очертано е развитието на политическите организации през първото десетилетие на миналия век, преструктурирането на партиите, възникването на нови такива, сливанията и отделянията на нови партии.
Следва разглеждането на въпроса за политическите партии в страната между двете световни войни, като се обръща внимание на обособените етапи:
Следвоенна криза 1918-1923 г.;
Частична стопанска стабилизация и икономическа криза в периода 1923-1934 година;
Навечерието на Втората световна война и военновременно развитие 1934-1944 година.
Подробно е разгледана правната регламентация на политическите партии до 1990-та година, като се изхожда от наличието тогава на еднопартийна система. Подчертава се значимостта за държавното управление и партийния живот на БКП.
На регламентацията до 1990 г. се противопоставя тази възприета с 1990 г. с приетия нов Закон за политическите партии, с който се преодоляват редица бариери пред демократичния политически живот в лицето на многопартийната система.
Във връзка с партиите след 1990 г. подробно са проследени и очертани параметрите, характеристиките, възникването, развитието на определени партии, като при подбора им се изхожда от тяхната значимост и интерес като такива. Проследяват се:
- Движение за права и свободи, което е учредено на 4.1.1990 г. във Варна. Негов председател е Ахмед Доган, който продължава да ръководи партията и днес;
- Съюз на демократичните сили, чиито председател тогава е Желю Желев. СДС е създаден на 07.12.1989 г. То възниква като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.
Първоначално е създаден като клуб.
Представена е кратка характеристика на независимите организации, влизащи в състава на СДС – техните лидери, цели, основни апели, членство, органи, управление, връзки, собствени канали за комуникации и др.
На следващо място се проследяват основните партийни фамилии. Изхожда се от теоретичната постановка на термина „партийни фамилии”. Разкрива се същността и видовете такива:
1) либерални партии;
2) консервативни партии;
3) социалистически и социалдемократически партии;
4) крайнолеви партии;
5) християндемократически партии;
6) зелени партии;
7) крайнодесни партии;
Във връзка с политическите фамилии у нас се подчертава, че към 10 ноември в политическото управление на страната активно участва единствен БКП. Невъзможността за нормално съществуване и функциониране на друг вид партии се явява сериозна пречка за утвърждаването на други политически фамилии.
Във връзка с настъпилите политически промени през 1989 г. и промяната на законодателството през 1990 г. и възникналите разновидности на политическите партии у нас се извеждат и различните по вид политически фамилии, представени в българския парламент, като се очертават и тяхната еволюция и обособени етапи на развитие.
Като цяло разглеждането на поставените като задачи периоди в историята на българския политически живот е предвид фактори като икономическо, социално и политическо развитие, правна регламентация и др.
Преминаването от тоталитарен политически режим към демократичен такъв е именно доказателството за значителната еволюция в българския политически живот през последните години.
