ВЪВЕДЕНИЕ.

1. ИСТОРИЯ НА ЕВРОПОЛ.

1.1. ПРОЕКТЪТ “ТРЕВИ”.
1.2. ЕВРОПЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ДРОГАТА.
1.3. ЕВРОПОЛ.

2. МААСТРИЙХТ – ДОГОВОРЪТ НА ПРОМЯНАТА.

3. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО ВЕДОМСТВО.

3.1. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ.
3.2. ДИРЕКТОР.
3.3. КОНТРОЛЕН СЪВЕТ.
3.4. ФИНАНСОВ КОНТРОЛЬОР.
3.5. ФИНАНСОВ КОМИТЕТ.

4. ЦЕЛИ НА ЕВРОПОЛ.

4.1. БОРБА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА.
4.2. БОРБА СРЕЩУ ДРОГАТА.
4.3. БОРБА СРЕЩУ НЕЛЕГАЛНАТА ИМИГРАЦИЯ.
4.4. БОРБА СРЕЩУ ТЪРГОВИЯТА С ХОРА И ДЕЦА.
4.5. БОРБА С ПРАНЕТО НА ПАРИ.
4.6. БОРБА С ТЪРГОВИЯТА С РАДИОАКТИВНИ И НУПЛЕАРНИ ВЕЩЕСТВА.

5. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. ДОГОВОРИ ЗА СТРАТЕГИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО С ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ. ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

6. МИСИИ НА ЕВРОПОЛ.

6.1. МИСИЯ В МАКЕДОНИЯ.
6.2. МИСИЯ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.

7. БЪДЕЩЕ НА ЕВРОПОЛ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

БИБЛИОГРАФИЯ


Обединена Европа е стара мечта на хората от континента. Във вековете тя се е преплела тясно с имперските идеи - от Древния Рим до Третия райх, през Карл Велики и Наполеон І Бонапарт. Винаги се е разчитало на силата, на наложената с насилие воля над врага. Днес войната е обявена за международно престъпление от Устава на ООН и отговор на всички международни проблеми и въпроси се търси чрез принципа за съгласуване на волите.
В международните отношения и външната политика от създаването на първите държави винаги е съществувало партньорство - това са различните съюзи и коалиции с цел по-лесно отстояване на общите интереси. Колкото тези интереси са по-трайни, толкова и тези обединения са били по-дълготрайни и стабилни. В последните два века са създадени огромен брой междудържавни организации. По дефиниция международната, междудържавна организация е обединение на държави, което е създадено въз основа на международен договор за постигане на определени цели, има съответната система от органи, притежава права и задължения, различни от правата и задълженията на държавите-членки, и е учредена съобразно с международното право. ЕС е международна, междудържавна и междуправителствена организация.
По отношение политиката на сигурност на ЕС конкретните регионални тенденции и задачи, свързани с глобализацията и трайната поява на нови опасности за отделните региони и сигурността на ЕС, могат да се определят следните по-основни тенденции в глобален аспект в регионалната политика на ЕС (разглеждана като регионални обединения не на национален принцип, а на други критерии по отношение икономическо, политическо или социално развитие на страните-членки на ЕС), а именно:
• Наблюдава се появата на нови, нетрадиционни заплахи, рискове и предизвикателства, които изискват нова политика за сигурност, включително и нова политика на употреба на сила; новата вълна на тероризма носи в себе си глобалния характер на религиозния екстремизъм. Терористичните групировки заключават в себе си мощни икономически ресурси и модерни техники за унищожение, които трябва в много голяма степен да се вземат предвид;
• Разпространението на оръжия за масово унищожение и използването на биологични такива; организираната престъпност; прането на пари;
• Регионалните конфликти – свързани с нестабилната икономическа и политическа обстановка и сблъсъка на интереси, които разрушават човешкия живот, социалната и физическата инфраструктура, подриват основните човешки права и свободи;
• Лошото държавно управление, което засилва корупцията, злоупотребата с власт, слабите държавни институции, както и пълна безконтролност в държавата;
• Държавите и международните организации в евроатлантическото пространство развиват политика и способности за ранна и изпреварваща интервенция в конфликтни райони преди те да се превърнат в сериозна заплаха за международната сигурност;
• След терористичните атентати на 11 септември 2001г., Съединените Щати формулират нова стратегия за национална сигурност, която включва използването на изпреварваща, превантивна акция, преди съществуваща заплаха за националната сигурност да се материализира;
• Промяната в политиката за сигурност, довежда до опитите на някои държави да изградят нов тип способности, които да са адекватни в новата среда за сигурност. Този процес е известен като трансформация на въоръжените сили.
Смисъла на традиционната функция и задача по регионалната европейска отбрана е именно в това, но постепенно акцентът се сменя към управление на кризи, мироопазване, мировъзстановяване, хуманитарни и спасителни мисии. Нужната архитектура по отношение наличието на обща политика на сигурност в ЕС трябва да се полага върху определени основи, а именно:
1. Обща стратегия
2. Съвместни/общи действия (Joint actions)
3. Обща позиция
4. Систематично сътрудничество
Тези приоритетни цели биха могли да се използват и като цяло в политиката на Еврозоната, като целта е всеки регион от ЕС да е в състояние сам да се ориентира към приоритетните си цели и по лесно да се адаптира към глобалните тенденции в конкретните области, като се спазват основните правила и критерии на политиката на ЕС, която да се явява само като посредник, контролен органи и преразпределителен такъв. Целта е запазване на идентичността на ЕС на регионално ниво. Целите, свързани с политиката по отношение на регионалната сигурност, са в приемането на общи превантивни правила на ниво ЕС и оттам разработване на конкретна стратегия по отношение всеки регион в Съюза.
Дипломната работа е структурирана в няколко части с оглед най-пълното и точно разделяне и анализиране спецификата и особеностите на Европейското полицейско ведомство – Европол. Разгледани са историята на създаването на Европол, структурата на организация и управление в Хага и на териториален принцип в страните-членски на ЕС, както и изискванията на  страните, които тепърва ще се присъединяват към Еврозоната през 2007 година (в това число и България).
Областите и политиките, които са обхванати от общата политика по сигурността и в частност мерки, предприемани от Европейското полицейско ведомство (Европол), са в следните направления:
 Свободно движение на лица;
 Визова политика;
 Политика на външните граници на ЕС;
 Шенгенска зона;
 Имиграция;
 Убежище;
 Съдебно сътрудничество по граждански и криминални въпроси;
 Координиране на политиката по отношение на наркотиците;
 Расизъм и ксенофобия;
 Превенция на престъпността;
 Борба с организираната престъпност и други.
Спецификата на разработката се определя от анализираните специфики на отделните  области, приоритет на Европол. Това определя и целите и задачите на актуалните проблеми по сигурността и общите негативни терористични, политически и икономически тенденции в ЕС, на които трябва да се създаде обща политика и стратегия за работа при обединени предприети мерки за противодействие на тези тенденции, процеси и фактори на влияние.
По-голямо значение в дипломната работа е отделено при анализирането на текущите тенденции  и процеси, свързани с основните цели на Европол по отношение прането на пари, детската порнография, трафика на хора, проблемите по сигурността и отбраната, сътрудничеството на отделните страни-членки на ЕС във връзка с тероризма, по отношение на изхвърлянето на радиоактивните отпадъци, преносът и разпространяването на дрога и т.н. Набелязани са основните проблеми във всяка една зона, както и тенденциите на решения и превантивност при контрола и работата на звената и структурите на Европол като цяло и в частност в отделните страни. Набляга се на общото трансгранично сътрудничество в борбата с негативните тенденции и процеси и възможностите за хармонизирането на обща политика, законодателни действия във всичките страни-членски на ЕС, както и по отношение на следващата вълна от новоприети държави, сред които е и България.
С оглед актуалността на дипломната работа са използвани съвременни авторови коментари, правна литература от български и чуждестранни източници, както и анализи, данни по отношение на развежданите проблеми и основни фактори на влияние. Използваната икономическа и политическа литература е след 2000-та година, както и за написването на самата дипломна работа са използвани данни и информация от Интернет.