1. УВОД
2. ИЗЛОЖЕНИЕ
2.1. Перестройката-еволюиращ трансформационен процес
2.2. Икономическа перестройка, революционна криза: свръхцентрализирана икономическа система срещупазарно стопанство
2.3. Генераторът на трансформацията
2.4. Политическата перестройка. Логиката на преустройството и логиката на строя
2.5. Факторът Горбачов
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
4. ЛИТЕРАТУРА


През 1989 г. светът стана свидетел на колапса на съветския и на източноевропейския реален социализъм. Несъмнено това е ключовото събитие от край на ХХ век. И докато в началото на 80-те години в един момент размерът на комунизма изглежда неудържим, непосредствено след това историята отмерва нов такт и комунизмът се саморазрушава. За едно десетилетие източно-европейската орбита от сателити се разпада и съветската империя рухва, избълвайки почти всички руски завоевания, придобити след Петър Велики. Рухването на социализма е резултат в исторически ракурс от неговото несвоевременно реформиране и модернизация, а в конкретния ракурс – резултат от провала на перестройката. Перестройката е революция, започната и провеждана преди всичко отгоре, от дошлата вследствие на законна приемственост върховна власт в страната. Целта е радикално преустройство на цялата икономическа, политическа и социална система, но без отменяне на законността и без насилие, неотделимо от представите ни за революция. Напротив, това е радикално преустройство отгоре без насилие и без разкъсване на приемствеността. Трагична е съдбата на перестройката, защото тя идва, за да спаси социализма, а всъщност го погубва.
Целта на представянето на неуспешното реформаторско дело, известна под името "перестройка" е, че именно то довежда до крах социалистическата система, разлага я и я обрича на упадък, вместо да я обнови. Когато една система, вследствие бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни колебания на подсистемите си е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръх чувствителна за действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да я променят или разрушат. Акцията на тези сили, подготвяна от цялото предшестващо развитие и мащабът на нейните резултати, изглеждат като случайност или "чудо" за страничния наблюдател. В подобни условия една система загубва своето равновесие и започва да има ирационално поведени. Предишните закони, които са регулирали нейното съществуване и функциониране, губят силата си. В подобни революционни моменти е невъзможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционно преобразуване? Пред тази дилема се изправя СССР през втората половина на 80-те години. Иронията на историята е, че започналата тогава реформа на комунистическата система, факт с изключително историческо значение и неподлежаща на съмнение обективна необходимост, не може реално да изпълни целите и приоритетите, заложени в нея. Парадоксът на перестройката е именно в това, че има съществено разминаване в замисъла й и резултатите, които на практика водят до ерозия на политическата сила, деморализация на обществото и дестабилизация на икономическата система. От друга страня тя е планирана като концепция за решително преодоляване на процесите на застой и разрушаване на спирачния механизъм, създаване на надежден и ефикасен такъв за ускоряване на социално-икономическото развитие и неговото динамизиране, модернизация и усъвършенстване на социализма в социален и политически аспект. Така перестройката загива, не защото не е необходима, не защото не е възможна и не защото е фатално закъсняла, а защото е слаба като стратегия, като ръководство и като способност за мобилизиране на народа и държавата за реформиране на социалистическото общество. Провалът на перестройката не е предопределен, той е крайният резултат на нейната стратегическа и политическа слабост.
В основата на предприетите широкомащабни реформи, засягащи цялото общество, са залегнали принципите и идеите на последния съветски лидер Михаил Горбачов. Като Генерален секретар на Централния комитет на КПСС Горбачов е ключов фактор не само като автор на идейните постановки на перестройката, но и същевременно като главен реализатор на нейната политика. Всъщност той извършва една от най-значителните революции на времето си. Горбачов разрушава създадената специално, за да вземе и да държи властта комунистическа партия, която е контролирала всяка страна на съветското битие. След себе си той оставя разпръснатите останки на една империя. Горбачов се е стремял към модернизация, не към свобода; опитвал се е да направи комунистическата партия адекватна на реалностите на външния свят; вместо това предизвиква рухването на системата, която го е създала и издигнала. Горбачов залага всичко на две предположения: че икономическото преустройство и либерализацията ще модернизират Съветския съюз и че благодарение на тези трансформации СССР ще запази международната си позиция на велика сила, като обаче същевременно му липсва връзка с обществото и проявява неразбиране към вътрешната мотивация на собствения си народ. Така не се сбъдват нито едно от двете и вътрешната база се срутва също толкова безславно, колкото сателитната орбита.
Същевременно периодът, който обхваща разглежданите процеси, чрез които ярко се очертават несъответствията между идеи и проекти, от една страна и на практика реализуемото, и непрекъснато появяващите се противоречиви обществени явления, от друга страна, е от 1986 до 1988 г. Тогава се очертават основните насоки и приоритети на перестройката и тяхното прилагане в действителност. Естествено се появяват и техните, в повечето случаи, отрицателни ефекти. Всяка предприета дейност има незабавно отражение и започва бързо натрупване на негативи спрямо успеха на перестройката. Неспособността за справяне с възникващите проблеми в този период води до радикализация на целите на реформаторското дело, но вече нищо не може да промени необратимите качествени изменения в съветското общество. В последващите години процесът на трансформация става неконтролируем, внася се повече хаос както в икономическата, така и в политическата сфера и последвалите мерки стават непригодни и неефективни за осигуряване на стабилитет. Затова интерес представлява споменатия тригодишен период, в който се поставя началото на краха на Съветския съюз. Това своеобразно времево разделение помага за разкриване на неспособността на политиката на Горбачов да се справи с наследената грамада от неимоверни и може би в някои случаи неразрешими проблеми и да вдъхне нов живот на превъзхождащата според него съветска идеология.
Така в настоящето изложение ще бъде представена перестройката като всеобхватна реформаторска програма, в която се преплитат прагматични цели и идеологически лозунги. А съчетаването на това с непрекъснатата й еволюция, изразяваща се в обявяването на все нови и нови цели, прави същността на перестройката неясна и объркваща. Това прави трудно да се посочат, да се предскажат или да се изведат точните граници на намеренията за преобразувания. Причината е не само в общата трудност да се предрича в напрегната и сложна външно- и вътрешнополитическа обстановка, но и в отличителните и интересни особености на самата перестройка, по-точно липсата на изведена,р призната, установена, изявена теория. Нещо като Реформация без Библия, Просвещение без "Енциклопедия".
Във връзка с разглеждането на тази съдбовна промяна за Съветския съюз – въвеждането на перестройката като процес за мащабно икономическо преустройство и трансформация на целия политически и обществен строй – проблемите, на които се акцентира, засягат вътрешнополитическта сфера. Външната политика, макар и забележителна с новите си идейни концепции за изграждане на нов световен ред, които въпреки че изтъкват идеологическите различия между Изтока и Запада, залагат на необходимостта от международно сътрудничество и мирно съвместно съществуване, като неизбежен етап от пътя към бъдещата победа на комунизма, не подлежи на дискутиране. Значението, развитието и практическите последици от перестройката не се определят от новия външнополитически подход, а са резултат от вътрешнополитически фактори, обхващащи различни аспекти от съветския политически и социално-икономически ред.