1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СИСТЕМИ НА УПРАВЛЕНИЕ
1.1. Историческите корени на парламентаризма
1.2. Принципи на парламентаризма
1.3. Функции на парламента
2. ОСОБЕНОСТИ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА РЕПУБЛИКА В БЪЛГАРИЯ – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
2.1. Основни принципи на парламентарното управление в България
2.2. Сравнителен анализ и особености на парламентарните републики на държавите от Европа и ЕС.
2.3. Президентската институция
3. ВЪЗМОЖНИ ИЗМЕНЕНИЯ НА КОНСТИТУЦИОННАТА РАМКА НА ПАРЛАМЕНТАРНО УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА
Резюме:
Преходът към политическа демокрация и свободно гражданско общество в България намери конституционен израз в парламентарната форма на управление. В чл. 1, ал.1 на Конституцията на страната от 12 юли 1991 г. се провъзгласява, че България е “република с парламентарно управление”. В най-общ план “парламентарното управление” се определя като форма на конституционна демокрация, при която изпълнителната власт произлиза от законодателната власт и е отговорна пред нея.
Народното събрание заема централно място в политическия живот на страната. Това e главната арена, на която се осъществява, сблъсъкът между основните политически сили в процеса на “смяна на системата”. Народното събрание е ключов елемент в системата на парламентарното управление. То получава своите пълномощия непосредствено от суверенния народ, поради което се изявява като общонационален представителен орган и се ползва с безспорна демократична легитимност.
Характерна черта на националния парламентаризъм е наличието на еднокамарна легислатура. Това обстоятелство е исторически обусловено, но то същевременно поставя под съмнение вътрешната балансираност на законодателната власт и съдържа в себе си потенциалната опасност от т.нар. “тирания на мнозинството”. Осъществяването на изпълнителната власт също така предполага взаимодействие между трите основни политически институции. Правителството е носител на изпълнителната власт, като по конституционен път му е възложена функцията по политическото ръководство на страната, но при нейното упражняване то е поставено в определена зависимост от Народното събрание и държавния глава.
Парламентарният режим в България е от типа на т.нар. “рационализиран парламентаризъм”, т. е. в конституционната система са въведени юридическите техники, предназначени да запазят стабилността и властта на правителството при отсъствието на постоянно парламентарно мнозинство.
