|
 |
Тема: Възгледи за възпитанието на българските просветни дейци в края на XVIII и първата половина на XIX век
|
|
|
|
|
|
Цена:
628.80 лева
Каталожен номер: 006758
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
131 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
УВОД
ГЛАВА ПЪРВА. ПРОСВЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНСКА ПЕДАГОГИКА
1. ПРОСВЕЩЕНИЕТО В ЕВРОПА – СЪЩНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ
2. БЪЛГАРСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО. ХАРАКТЕРИСТИКАНАБЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕЩЕНСКА ПЕДАГОГИЧЕСКА МИСЪЛ.
ГЛАВА ВТОРА. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИИ, Д-Р ПЕТЪР БЕРОН
1. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
1.1. ТВОРЧЕСТВОТО НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
1.2. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
2. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
2.1. ТВОРЧЕСТВО НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
2.2. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
3. Д-Р ПЕТЪР БЕРОН
3.1. ТВОРЧЕСТВО НА Д-Р ПЕТЪР БЕРОН
3.2. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НАД-РПЕТЪР БЕРОН
ГЛАВА ТРЕТА. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НАК. ФОТИНОВ,Н. РИЛСКИ И Н. БОЗВЕЛИ
1. КОНСТАНТИН ФОТИНОВ
1.1. ТВОРЧЕСТВОТО НА ФОТИНОВ
1.2. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ФОТИНОВ
2. НЕОФИТ РИЛСКИ
2.1. ТВОРЧЕСТВОТО НА НЕОФИТ РИЛСКИ
2.2. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА Н. РИЛСКИ
3. НЕОФИТ БОЗВЕЛИ
3.1. ТВОРЧЕСТВОТО НА НЕОФИТ БОЗВЕЛИ
3.2. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА НЕОФИТ БОЗВЕЛИ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗВОДИ
ЛИТЕРАТУРА
Резюме:
Културно-просветното развитие на Европа е непрекъснат процес на взаимно проникване и сътрудничество между народи и държави.
Българският народ остава в европейския живот и по време на кървавото турско робство главно чрез взаимодействието със съседите си (югозападните славяни, гърците, власите) и посредством своето активно участие в общобалканските процеси. Именно съчувственото и съучастническото отношение на близките нации помага за спасяването на изчезващата българска народност, всестранно поддържа червената нишка на българското Възраждане – захваната в началото на XVI в. от Софийската школа с житието на св. Георги Софийски Нови (1515), укрепена с въстанието на Тодор Балина (1598) и здраво вплетена в историческите процеси чрез стратегията на Паисий Хилендарски (1762) относно борбата за национален език, национална църква и национална държава.
През XVIII в. Европа установява нови икономически и политически условия, които налагат на българите значително да повишат образователното си равнище, за да останат и полезно участват в общоевропейския живот. За целта най-достъпни и по териториално разположение, и по финансови изисквания се оказват новогръцките училища, които гарантират широки перспективи за реализация в икономическия, политическия и културния живот на Балканите. Ролята на новогръцкото образование се засилва след създаване на по-горната училищна степен – елинското училище, в което водещи учебни предмети са философия, богословие, филология, физика и др.
Елинските училища приемат и деца с негръцки произход, главно за да се укрепва гръцкото влияние сред другите етнически групи и най-вече върху българите.
Постепенно гръцката култура и образованост стават главния мост за българите по пътя към европейската цивилизация. Много български интелектуалци се гърчеят – забравили своя род и език те се приобщават към по-развитата гръцка нация. Така започват да дават плод опитите на гръцката патриаршия да елинизира българите – дори в български градове възникват гъркомански партии.
Затова такива големи български просвещенци като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Константин Фотинов, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели, д-р Иван Селимински, Христаки Павлович и др. въстават срещу гръцкото господство в името на националността. Епохата на Просве¬щението, която се характеризира с разпадане на феодална¬та система и преход към новото капиталистическо общество; с формиране на нациите и националните държави; на нацио¬налното съзнание, на националните езици и култури, на национална просвета и национални образователни системи; с национални движения за нов обществен строй и буржоазно-демократични революции. В поробените страни то се от¬личава с националноосвободителни борби за отхвърляне на чуждото иго, които играят ролята на буржоазнодемократични революции.
Идейната основа, върху която се гради Просвещенската епоха, е идеологията на Просвещението като система от философски, религиозни, социални, политически, правни, икономически, научни, естетически и просветно-педагогически възгледи.
Просвещението се определя като антифеодална буржоазно-демократична идеология на прехода от феодализъм към капитализъм; като широко обществено-културно, движение на прехода към новото време; епоха на духовен подем; преломна епоха в историята на човечеството; движение на общите мисли, възгледи и идеи. които се откриват в различ¬ни народности, с които Просвещението придобива своето наименование и се отличава от всички предходни и следва¬щи периоди в развитието на човешката цивилизация.
Просвещението е винаги национално, но има и общи характеристики, които присъстват в отделните страни. Тези специфични и общи характеристики дават основание да се говори за просвещение изобщо, както и за: френско просвещение, немско просвещение, гръцко просвещение, българ¬ско просвещение и пр., както и за европейско, славянско, балканско и пр. просвещение.
Като цялостна идеология, Просвещението се офор¬мя във Франция през XVIII век и той се смята за века на. Просвещението. Когато се говори за Просвещението през XVIII век, обикновено се разбира Френското просвещение.
Идеите на Просвещението са разнообразни и сход¬ни, цялостни и противоречиви, а често и напълно противо¬положни. Те се променят и развиват в зависимост от проме¬ните в социално-политическите и културните условия и от идейното развитие на отделните личности - например: в от¬ношението си към религията някои от просвещенците са деисти (Русо и др.), други - атеисти (Хелвеций, Дидро и др.) трети - скептици (Д. Хюм се съмнява и пита кой кого е съз¬дал: Бог-Човека или Човекът- Бога), четвърти образуват групата на свободомислещите католици, но всички те са антиклерикално настроени, обединени от своето противопоста¬вяне на църквата и на духовенството.
Освен идеология Просвещението е социално движе¬ние, което действа практически за нейното реализиране в живота. Крайната цел на Просвещението е буржоазнодемократичната революция, която трябва да даде политическа власт на буржоазията и да осигури капиталистическото развитие на страната. Социалните носители на идеите на Про¬свещението са новите социални сили, които се зараждат и развиват в недрата на феодалното общество и се борят за нов обществен строй.
Идеите на Просвещението рефлектират върху педаго¬гическата теория и практика- възниква педагогиката на про¬свещението. Като система от идеи и възгледи за възпитани¬ето и образованието на младите поколения през епохата на преход към буржоазнодемократичното общество, тя е част от Просвещението.
Просвещенската идеология намира израз в духовния подем на обществото, въплътен в мощно просветно движение. Такова е новобългарското просветно движение, което съсредоточава усилията на просветни, културни и църковни дейци за изграждане на национално светско училище с обучение на говоримия език и за развитие на масова народна просвета.
Новобългарското просветно движение е основна тема на българската историческа литература и педагогическа наука. Многобройни са изследванията върху различните му аспекти, затова е невъзможно те да бъдат обхванати като цяло. От педагогическа гледна точка най-значимите трудове са свързани с развитието на новобългарското образование, дейността и възгледите на българските просвещенци, които имат най-голям принос за това. Такива са монографията на А. Димитров “Училището, прогресът и националната революция”(11). В. Бойчева-“Св.Паисий Хилендарски и новобългарското образование”(8); Н. Данова-“Константин Г. Фотинов в културното и идейно –политическото развитие на Балканите през XIX век(10); Ж. Атанасов-“Неофит Бозвели”(3); Р. Радкова-“Неофит Рилски и новобългарската култура”(20) и др. В тях се акцентира върху идеите за развитието и усъвършенстването на българското училищно дело и практическата му реализация. Значително по-малко внимание се обръща на възгледитена българските просвещенци за възпитанието. Изключение прави трудът на В. Бойчева за св. Паисий Хилендарски, в който тя разглежда не само идеите му за развитието на образованието, а и възпитателния му идеал, както и средствата за неговата реализация. Отделни възгледи за възпитанието на българските просвещенци са представении в други трудове. Но цялостно задълбочено и системно проучване по този въпрос няма.
Това дава основание за осъществяване на настоящото изследване.
ОБЕКТ на изследването е просвещенската педагогика.
ПРЕДМЕТ на изследването са възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век.
ЦЕЛ на изследването е да се актуализират възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век и да се установи приносът им за развитието на българската педагогическа мисъл.
За реализацията на тази цел е необходимо решаването на следните ЗАДАЧИ:
1.Да се разкрие същността на просвещенската идеология и нейното отражение върху педагогическататеория
2. Да се изяснят възгледите на българските просвещенци за възпитанието- възпитателен идеал, съдържание, методи и средства на възпитанието-през периода втората половина на XVIII – първата половина на XIX век.
3. Да се установят сходствата и различията във възгледите на българските просвещенци за възпитанието през разглеждания период.
Историко-педагогическият характер на изследването предопределя и методите му, основните от които са историко-педагогически анализ и сравнителен анализ.
|
|
|
|
|
|
