I. Увод
II. Прозрачни и непрозрачни от синхронно гледище глаголи за говорене
1. Ономатопеични глаголи от синонимния семантикополеви ред с първична номинация
2. Ономатопеични глаголи от синонимния семантикополеви ред за говорене с вторична номинация
3. Неономатопеични прозрачни глаголи за говорене
4. Неономатопеични непрозрачни от съвременно гледище глаголи за говорене
III. Заключение
IV. Легенда съкращения
V. Библиография
Резюме:
Проблемът за особеностите на синонимния семантикополеви ред `говоря` в макродиалектен план не е поставян досега в нашата диалектоложка литература. Следователно, задачите на настоящата дипломна работа са този ред да бъде разгледан в няколко аспекта:
1. Да се разкрие богатството от глаголи на синонимния семантикополеви ред, от които е образуван.
2. Да бъдат посочени допълнителните семантични отенъци, които се откриват при всеки един от глаголите, които го образуват.
Изследването се извършва в макродиалектен план, защото отделната глаголна лексема може да има неутрален и самостоятелен характер, докато връзките ѝ с останалите думи с подобна семантика, проличават добре, когато тя бъде съпоставена с близки в семантично отношение названия от други диалекти.
За стилистични различия, разбирани в книжовния смисъл на тази дума, тук не може и да става въпрос от диалектна гледна точка, за разлика от литературния език, в който диалектните думи в най-добрия случай се отнасят към два стила: неутрален и художествен (фолклорен), защото в говорите липсват стиловете типични за книжовния език – публицистичен, научен, административен и т.н.
Самата диалектна дума, попаднала в книжовния език получава стилистична окраска, но в диалекта такава тя няма, т.е. там тя се държи като неутрална.
За написването на дипломната работа е извлечен диалектен материал от етимологичните речници на българския език, в които има указания, за това в кои говори се среща една или друга дума със значение `говоря, разговарям, приказвам`. За съжаление, на днешния етап от развитието на българската диалектология, липсва изготвен диалектен речник на българския език, от който би могло да бъде ексцерпиран целият материал. Засега ролята на диалектен речник, без да е напълно такъв, изпълнява Речник на българския език на Найден Геров, в който обаче (с изключение на последния шести том, съставен от Тодор Панчев) няма указание за диалектното разпространение на думите. В първите пет тома от речника на Найден Геров можем да разгледаме като речник на народния български език. Диалектен речник в пълния смисъл на думата се изработва в Института за български език към БАН, но той все още е в начален етап от създаването му, изразявайки се в съставяне на Картотека, Словник, изготвяне на пробни статии, Въпросник, Програма. Самата лексиког
рафска работа все още не е извършена. Указания за диалектното разпространение на една или друга дума намираме в Български етимологичен речник, изграден, засега, в шест тома от секцията за Общо езикознание и етимология към Института за български език към БАН, но той не е окончателно завършен и предстои публикуването на останалите томове.
Изложението в дипломната работа има синхронен характер, въпреки че се използва и Етимологичния речник, но нови етимологии не се правят, тъй като това не е целта на настоящатата разбработка.
Представеното проучване има следната структура:
• Увод, в който се поставят целите и задачите.
• Същинско изложение, в което се изнася материалът въз основа на направената семантична класификация.
• Заключение, в което са изведени основните изводи.
Богатият синонимен семантикополеви ред `говоря` се разглежда обстойно с оглед на допълнителните смислови нюанси, означени в речниците. Той се състои от два подразреда, с оглед на вътрешната форма на думите, които го съставят:
а.) думи с първична номинация, много често непрозрачна от съвременно гледище;
б.) думи с вторична номинация, получени в резултат на различни типове преноси, най-често измежду които метафорично.
В дипломната работа се изнася и фразеологичен материал, който илюстрира функционирането на опорната дума във фраземите. В някои от случаите обяснението на самия фразеологизъм не е дадено значението на опорната дума, но то може да бъде извлечено от неговата употреба във фраземата.
