Резюме:
През цялото развитие на човешката цивилизация човекът се е стремил към развитие и усъвършенстване. В този стремеж възпитанието и образованието заемат приоритетно място. Развитието на знанието и технологиите, съпроводено с огромна по количество информация, води до изводите, че знанията са преходни и бързо остаряват, и че е по–важно у човека да се формират качества и умения, които да му помогнат сам дасе справя с поредното ново предизвикателство и да търси и намира онова, което за него е ценно и полезно. И както непрекъснато нарастват изискванията към човека изобщо, така нараства необходимостта от коренна промяна в подготовката и усъвършенстването на възпитателите от ДОВДЛРГ. Тази така специфична социална област, изисква един пълноценен възпитателен и образователен процес, съчетаващ в себеси – майсторство, компетентност, професионализъм и изкуството да преподаваш. И тук, за да се постигне професионализъм трябва да се овладеят основите, да се научат правилата, да се търси, изследва и експириментира, за да стигнеш до сърцето и разума на детето, а и на всеки човек е изкуство. Предизвикателствата на новото време очакват своите решения по посока на реализацията на човека и неговата най– пълна социализация.
Анализът на обществената практика и на състоянието на педагогическата практика обаче показва, че ДОВДЛРГ като социална институция не отговаря на изискванията на новото време. Причините за това са от различен характер. Една от основните е не ефективното осъщесвяване на възпитателния процес в не малка част от домовете в България. Оказва се, че ръководещия фактор във възпитателния процес в дома–възпитателят не винаги е готов в необходимата степен да осъществява тези сложни задачи. В една част от възпитателите не са формирани онези качества, с които те биха могли да влиаят позитивно върху изграждането на своите възпитаници и да ги ресоциализират.
Остават нерешени проблемите, свързани с овладяването на методиката на възпитателната работа в домовете, усвояването на знания, умения и навици за практическото реализиране на конкретния възпитателен процес. Всичко това обуславя противоречието между изискванията на обществото и реалната готовност на възпитателити да решават проблемите. Това противоречие се обуславя и от факта, че не е достатъчно преосмислено състоянието на цялостната система на педагогическа подготовка на възпитателите. Важен елемент е предварителната система и целенасочена психическа и научна подготовка на младия човек да стане възпитател. Необходимо е преосмисляне на хорариума и отношението между различните форми на обучение на възптателите – лекзии, дискусии, семинари, практически знания по педагогически дисциплини. За това е препоръчително възпитателите сами да търсят начини за обогатяване на знанията и уменията си чрез различни курсове и практически занятия.
В резултат на това е изведеда и целта на изследването: Да се открие състоянието на подговеност на въпитателите от ДОВДЛРГ и да се очертаят начините и методите за тяхното усъвършенстване.
Така формулираната цел ни позволява да изведем и задачата на нашето изследване:
1.Да се анализира литературата по проблема и да се направи анализ на състоянието на професионалната подготовка на кадрите работещи в системата.
2.Да се направи емпирично изследване, в което да се разкрият професионалните умения на възпитателите:
-на базата на тяхната подготовка според възпитаниците
-според нивото на тяхната запознатост с проблемите на детско-юношеската възраст
3.Да се предложат начини за повишаване мотивацията.
Възпитателите за сомоусъвършенстване.
С така формулираната цел и задачи бихме могли да формулираме и предмета на изследването: Нивото на компетентност на възпитателите от ДОВДЛРГ, мотивацията им за усъвършенстване и начините за постигане на по – добра продуктивност при общуването и социализацията на възпитаниците.
За да постигнем постигнем целтата целтаси, за обект на нашето изследване ще използваме представители на ДОВДЛРГ.
Хипотеза : Възпитателят може да отговори на предизвикателствата на новото време, ако:
-добре познава своите възпитаници и може да общува пълноценно с тях;
-има познания за особеностите на ДЮВ и може да отдиференцира съществените от не съществените проблеми;
-има опит в решаването на конфликтни ситуации;
-има мотивация и мобилизация да научава нещо ново и да се самоусъвършенства;
-се интересува от новите тенденции във възпитанието и образованието и да се стреми да прилага на практика усвоените знания и опит;
