УВОД
ГЛАВА ПЪРВА: ТЕОРЕТИЧЕН АСПЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
1.1. ПРОБЛЕМИ, ТЕРМИНОЛОГИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ
1.2. ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
1.3. ЕТИОЛОГИЯ НА ДИЗЛЕКСИЯТА
1.4. СИМПТОМАТИКА НА ДИЗЛЕКСИЯТА
1.5. МЕТАКОГНИЦИЯ - ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМИ
1.6. ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА С ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ ЧРЕЗ СТРАТЕГИИ
1.7. НОВИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА СЪС СОТ
ГЛАВА ВТОРА:ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
2.1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
2.2. ХИПОТЕЗА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
2.3. ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
2.4. ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
2.5. КОНТИНГЕНТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
2.6. МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
ГЛАВА ТРЕТА:РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Резюме:
Училището като образователна институция играе голяма роля в процеса на приспособяването на човека към условията на живот. На него се пада и задачата “да намали пропастта между външния и собствения , вътрешен свят” (Rescigno R., 1989)
Много важно е и мястото на училището като основен фактор за формирането на общи интелектуални умения у учениците. В тази връзка процеса на обучение се определя като взаимосвързана дейност на учителя и ученика, която се извършва под формата на сътрудничество между тях. Това сътрудичество се осъществява във форми с определена последователност, като всяка от тях се различава от другите по степента на активност и самостоятелност на участващите в нея педагог и ученик (Ляудис В. Я., 1983; Цонева В., 1989; Larsen S., 1986, 1988). Според този подход за анализ на процеса на обучение, за да е в състояние да бъде партньор в този процес, ученикът трябва да може да извършва саморегулирани действия.
Дейността на ученика при партнирането на учителя, Ларсен определя като използване на знания и умения в по-широк социален контекст от ученика.
Някои от учениците обаче имат определени проблеми в това отношение. От 60-те години на XX век такива случаи стават обект на все по-задълбочени изследвания, за да се стигне до определянето им в т.нар. “обучителни трудности”, терминология, която в последните няколко години търпи още промени. Не можем да пренебрегнем обаче няколко от основните определения на тези нарушения, които показват развитието в изучаването им. Най-общо за обучителни трудности можем да говорим, ако детето не може да достигне съответните за възрастта му академични умения в една или няколко от следните области – устна експресия, слухово разбиране, умения за четене и писане, математически умения. Тези особености могат да са свързани, но не задължително с явна дисфункция на централната нервна система. Но те не се дължат на умствено изоставане, на ниско образование или културологично ниво.
Ciruickhank (1971) използва термина “затруднения в обучението”, което свързва с проблеми в развитието на училищните умения и социалната адаптация. Според него, тези компоненти са първични, а емоционалните разстройства са вторични. Тези прояви не зависят от възрастта и интелектуалното развитие на индивида.
Според Британската асоциация по дислексия (1997) дислексията е сложно неврологично състояние, чийто симптоми засягат много от областите на ученика и може да се прояви като специфична трудност в четенето, говоренето, писането, като не е задължително всички области да бъдат засегнати.
Разнообразните квалификации на проблема имат все пак едно общо нещо, и то е че става дума за сериозни затруднения на голяма група ученици в общообразователните институции. Голям процент от тях попадат и в логопедичните кабинети, но като цяло подходите за преодоляването на проблемите не ги решават с голяма ефективност. Тази констатация провокира нашия интерес по темата за използване на комбинирани терапевтични подходи, каквито биха могли да бъдат терапевтичните стратегии за обучение, на принципа “стъпка по стъпка” и въвеждането на нови информационни технологии, както в училищата, така и при оказването на специализирана помощ в логопедичния кабинет.
Целта на моята магистърска работа е да направя собствено емпирично изследване. На базата на проучването на теоретичните разработки, посветени на специфичните обучителни трудности при децата, да проведа свое проучване разработено в експерименталната част. В нея ще се опитам да проверя предварително издигнатите хипотези чрез конкретна методика и да направя анализи и изводи, които да ми помогнат в процеса на работата ми като логопед.
