УВОД
1. Предмет, цел и задачи на изследването
2. Организация и методика на изследването
3. Методи на изследване
4. Традициите в образователното дело на град Добрич стр. 10
5. Основни характеристики на образованието на град Толбухин през периода от 50-те до 70-те години на ХХ-ти век
6. Творчески постижения на Педагогическата мисъл през разглеждания период
ИЗВОДИ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА
Резюме:
Сложна и драматична е историческата съдба на Добруджа. Десетки племена и народи минават през нея, като през “входна врата” на Балканите. Наричат я “Земя на стоте хълма”, заради многобройните тракийски надгробни паметници. Археологическите разкопки на този край ни връщат назад във времето … Те ни разказват за процъфтяващата култура на VІ-тото и V-тото хилядолетие пр.н.е., за връзката на местното тракийско население в древна Елада, за многобройните нашествия, и за непокорството на обитателите на тези земи.
През І-ви век римляните покоряват, но не могат да унишожат като етнос свободолюбивите траки, гети, кробизи, тиризи. Културните им традиции се приемат и доразвиват от културата на младата новосъздадена Българска държава.
Добруджа помни подем и погром, надежди и разочарования, възторзи и скръб. Тук потомците и днес чуват тропота на Аспаруховата конница, гневния вик на Ивайловите войни, виждат четиридесетте девойки на ръба на обгърнатия в мъгла нос Калиакра, предпочели смъртта пред поруганата чест …
Много са имената на героите от този край, които през годините на петвековното Османско иго, защитават името на България. Легенди се разказват за хайдутите: Кара Танас и Велко, песни се пеят за Димитър Калъчлията и Пею Буюклията, мълви се носят за съратниците на Апостола.
Опълченците от този край рамо до рамо с руските войни бранят Шипка и мъстят за опожарената месеци преди Освобождението град Каварна.
Радостта и възторгът от Освобождението се заменят с разочарованието и недоволството от алчността на младата българска буржоазия. Следват неизбежните войни: Балканска, Междусъюзническа, Първа Световна, Втора Световна, разрушения, страдания, смърт на синове, бащи, братя … Зареждат се години на борби срещу господарското безправие и терор за промяна.
Икономическите кризи и безправието не отминават иначе този слънчев край и до ден днешен.
В центъра на Добруджанското плато се намира най-големият град в Добруджа – Добрич, получил името се не от заселника търговец, поставил началото тук, построявайки къща, а в памет на българския феодален болярин Добротица (по бележки на Др Константин Иречек – за печенеги, кумани, стругуги), управител на Добруджанското деспотство от 1370 г. до 1385 г. Преименуването на града от Хаджи-оглу-Пазарджик в Добрич става в 1882 г. Името през различните епохи е различно в зависимост от епохата на развитие, в която градът се намира.
Добричкият край принадлежи към районите, чието историческо минало се познава все още особено малко. Особено слабо са проучени драматическите усилия, които населението от тази изконна българска земя полага за опазването и развитието на своята просвета и култура, за приобщаването на децата си към ценностите, които тя носи.
УГОВОРКА:
Проблемът, който изследвах, се отнася до голяма степен за предучилищното възпитание и начално образование, като същевременно застъпвах редица въпроси и проблеми от педагогическата дейност и практика на учителите в град Добрич. Въпросите, които ме интересуваха, бяха:
1. Какви са параметрите на Педагогическото наследство на град Добрич през периода.
2. Какъв е реалният израз на това измерение в педагогическата практика.
Търсейки отговорите, аз разширявах диапазона на изследване, тръгвайки от местата, където се извършва обучението (Детски градини и училища, гимназии, педагогическо училище, институти и др.), минавайки през двустранния процес, характерен за обучението, както и подготовката на кадрите и тяхната практическа реализация.
Ето, такива въпроси породиха желанието у мен да проуча и проследя педагогическото наследство на град Добрич, с което да запълня една празнота в моите знания и ако мога да бъда полезна, популяризирайки труда и наследството, което са оставили някои представители на учителското съсловие за изследвания период.
