УВОД
1. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА
1.1. Адаптация
1.2. Адаптация на децата към условията на детската градина
1.3. Взаимодействието учители – родители
2. ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
2.1. Цел и задачи
2.2. Методи на изследване
2.3. Критерии и показатели на изследването
3. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
3.1. Емоционална реакция на детето при прием и раздяла с родителите
3.2. Емоционално състояние и поведение на детето през деня
3.2.1. Умения и навици за самообслужване
3.2.2. Адаптация при сън и хранене
3.3. Изграждане на положителни взаимодействия с другите деца
3.3.1. Интерес към другите деца (връстниците) и желание за игра
3.3.2. Овладяване на говора
3.4. Състояние и отношение на родителите към възпитанието на техните деца
ОБОБЩЕНИЯ И ИЗВОДИ
ЛИТЕРАТУРА
Резюме:
Дълбоки и твърде динамични изменения се осъществяват във функционирането на семейството на съвременния етап от развитието на човешкото общество. Но въпреки това то си остава основният възпитателен фактор, подпомагащ цялостното личностно развитие, адаптацията и интегрираността на отделния индивид в социалните структури.
Предучилищната възраст се определя като период за полагане на основите за формиране на личността. Децата си изграждат представа за света, развиват своя интелект, разширява се жизненият им опит. Ролята на възрастния е да спомага за изграждане и развитие на детските потребности от общуване, обич, доверие, познание за света и другите. Това изисква по-тясно взаимодействие между семейството и детската градина.
В живота на детето семейството има специфична и трудно заменима роля. То е средата, в която малкото се развива най-добре. То е естествената среда на първите духовни потребности и интереси. Всичко това изисква изясняване и задълбочаване на взаимодействието между родители и учители, поставяне в единство на всички възпитателни фактори, общи позиции относно възпитанието на подрастващите.
При постъпване на детето в детска градина започва интензивен процес на адаптация. Той е провокиран от цялостната смяна на средата в нейния предметно-материален и емоционално-социален контекст от една страна, а от друга- “от смяната на статуса на детето в системата на междуличностните отношения” (7). Важна съдържателна характеристика на адаптацията към детската градина е, че тя е свързана със създаването на нови връзки, без да се изисква разрушаването на вече съществуващи такива.
Адаптацията е сложен и продължителен процес, придружен с преживявания и с различни емоции за децата, постъпващи за първи път в детската градина. Това е процес, при който става свързване, приспособяване и уравновесяване на новоприетите деца с непознатата за тях среда.
“Отражението, което се наблюдава върху нервната система на децата, е достатъчно основание, за да се търси такова решаване на проблема, че процесът на адаптацията да бъде облекчен и скъсен по време” (1). По-бурното и по-продължително протичане на този процес е винаги за сметка на здравословното състояние на децата.
Затова постепенното успешно адаптиране на децата до голяма степен зависи от приобщаването на родителите към живота в детската градина на основата на партньорство и сътрудничество, и синхрон в изискванията към децата както от учителите, така и от семействата.
Настоящото изследване е опит за анализиране на взаимодействието между родители и учители за осъществяване на безболезнена адаптация на 2,6 – 3 годишните деца при прилагане на определена система от въздействия (форми, методи и средства).
