Резюме:
В условията на демократични промени, у нас се заговори за реформи във всички сфери на социума. Планираните промени обхванаха и образователната система на страната. Нещо повече, в условията на предприсъединяване към Европейския съюз, образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществено значение. Реформата в образованието се превърна във водеща идея и приоритет за всяко българско правителство от десетилетие и половина. Издигната теза бе към необходимост от нова дефиниция на целите на българската образователна система, от модернизиране на законодателната нормативна база, от нов поглед върху дейността и труда на учителя и пр. Това бе наложено най – вече от факта, че с оглед на присъединяването на страната към ЕС, България ще се нуждае от конкурентно способни кадри на пазара на труда, от нарастване на изискванията на работодателите към служителите и пр.
Разбира се, в страната има добре дефинирана нормативна база по отношение на качеството на образователния процес. Съществуват държавните образователни изисквания, учебни програми, наредби на Министерския съвет и пр, които определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и се отнасят за: предучилищно възпитание и подготовка, степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, учебното съдържание, усвояването на книжовния български език, системата на оценяване, професионалното образование и обучение, придобиване на квалификация по професии, обучение на децата и ученици със специални образователни изисквания и/или с хронични заболявания, учебниците и учебните помагала, документите за системата на народната просвета, извънкласната и извънучилищната дейност, учителската правоспособност и квалификация, материално-техническата база, здравното обслужване, безопасните условия за обучение, възпитание и труд, научното, информационното и библиотечното обслужване, едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общински детски градини, училища и обслужващите звена, нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета. Счита се, че европейските тенденции за обучение през целия живот, както и качеството на знанията, придобивани в държавите- членки на ЕС безспорно ще бъдат стимул за нашата образователна система да поддържа ниво на обучението, което да гарантира качество на знанията на учениците, сравнимо с това в тези държави. Най-същественият критерий в това отношение е възможността за реализация на трудовия пазар след завършване на дадена образователна степен или придобита квалификация. Желанието и възможността на български граждани на работят в други държави на ЕС ще доведе до необходимостта от приспособяване на изискванията в нашите учебни заведения за придобиване на знания, необходими за успешната реализация на пазара на труда на другите държави- членки.
Наред с това обаче, се отчита един съществен феномен в практиката на българското образование – известно пренебрегване на подготовката на децата със специални образователни нужди. Разбира се, в редица документи и стратегии се отбелязва, че е необходим определен поглед и нови насоки към образователния процес на тези деца, но от друга страна, редица стратегически документи показват, че у нас съществуват значителни проблеми при осигуряване на нужното качество при подготовката на децата със специални образователни нужди.
Така например, особено показателни в това отношение са докладите на Българския Хелзински комитет, които изследват системата на обучение в училищата, насочени към деца със специални образователни нужди.
Докладите на институцията публикуват данни, които показват сравнително изоставане на системата за обучение на децата със специални нужди у нас, в сравнение със страните - членки на ЕС. При това, подобно изоставане не се отбелязва само по отношение на условията за пребиваване или останалите битови условия. Така например, в мониторинг по отношение на Общия преглед на системата на помощните училища в България се казва, че „...Материално-битовите условия и базата, свързана с образованието в тях, по-скоро са подобни на тези в СПИ и ВУИ, още повече че и двете групи деца – тези с умствени увреждания и тези с девиантно поведение - са в еднаква степен жертва на обществената стигма и нагласата “проблемните деца” да бъдат сегрегирани в отделни институции......” По своето предназначение и същност помощните училища са специални училища, които предоставят обучение на децата с по-леките степени на умствена изостаналост. Тъй като около половината от тях са интернатни, те наподобяват домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи в много отношения. Предоставянето на социални придобивки като храна, облекло, обувки, безплатни учебници в тях представлява стимул за социално слабите семейства да запишат децата си да учат в тях.
В доклада се посочва, че като цяло материалната база, с която разполагат помощните училища, е крайно остаряла, амортизирана, на места неизползваема и непригодна за обучение на деца със специални образователни потребности.
Образователният процес в помощните училища е нормативно уреден забележително пестеливо от законодателя. Наредба № 6 на МОН определя продължителността на учебните занятия в помощните училища, а с указание на МОН от септември 2002 г. се потвърждават типови учебни планове и валидните учебници.
В доклада се диагностицират следните проблеми: на първо място това е драстичният недостиг на учебници. За предметите “Музика” и “Труд и техника” учебници за тези училища никога не са били издавани. Учебниците по история и география за 7 и 8 клас са с крайно остаряло съдържание и тези премети се преподават по брошури. Новите учебници по ботаника, зоология, анатомия, издадени в периода 1991-94 г., са доставени в малки количества в училищата. По мнение на учителите учебното съдържание в тях е интересно представено, но се нуждае от допълнителна адаптация при преподаване, за да бъде разбрано от учениците. Освен това издателствата, които до момента са издавали такива учебници, са заявили на запитвания от училищата, че не разполагат с тях дори на склад. Така като основен приоритет на МОН би трябвало да бъде издаването на учебници за помощните училища. Още повече че за общообразователните училища такива се сменят и издават от няколко екипа на учебна година. Разбираем е икономическият механизъм, който стимулира създаването на учебници за масови училища и възпира този процес за помощните. Но това в никакъв случай не е основание държавата да абдикира от задължението си да осигури равни възможности за получаване на задължителното основно образование от всички свои граждани.
Освен това учебни пособия като глобуси, географски и исторически карти, макети за обучението по биология, ботаника, анатомия също не са доставяни от 6-7 години. За учебна година децата разполагат с по една тетрадка за всички предмети или с по 5-6 тетрадки в зависимост от възможността на директора да набави такива от дарения. В много малко училища е споменато, че учебни пособия се набавят от средства от бюджетната субсидия.
Вторият проблем, свързан с обучителния процес, е липсата на координация между издаване на нов учебник и нова учебна програма. Така по определени предмети са съставени нови учебни програми без учебник, което принуждава преподавателите да разработват сами уроците си. По други има само нов учебник, без програма, което обърква разпределението на учебния материал през учебната година.
Трети проблем е невъзможността за осигуряване на извънурочни занимания поради липса на средства и норматив на преподавателите за сформиране на СИП. Предвид социалната занемареност и изолация на децата от изключително значение е те да придобиват умения и познания извън включените в учебния материал, както и да намират реализация и възможност за изразяване в различни дейности като рисуване, пеене, ръкоделия и др.
Липсата на достатъчно квалифицирани преподаватели и липсата на мотивация за повишаване на квалификацията им също беше сериозен проблем. В помощните училища работеха на временни трудови договори преподаватели, които нямаха нужната квалификация. Но особено в отдалечените от областните градове населени места няма и кандидати за преподаватели поради неблагоприятните условия на работа.
Шансовете за продължаване на образованието за децата от помощните училища на практика се свеждат до две възможности - постъпване в СУПЗ или професионална паралелка, каквито около половината от училищата имат. СУПЗ e предпочитан вариант за децата, които завършват 8 клас в помощно училище, в което няма професионални паралелки и в района на което има СУПЗ. В противен случай децата прекъсват обучението си след 8 клас. Наблюдението на БХК показа, че повечето деца, които завършват 8 клас в помощни училища с професионални паралелки, решават да придобият квалификация в тях. С Наредба № 6 на МОН беше дадена възможност на тези деца да продължат на образованието в средни общообразователни училища след полагане на изпит.
Следователно, от казаното дотук, може да се обобщи:
- в България са създадени редица стратегии и документи, които посочват необходимостта от реформи в областта на образованието. Нещо повече, самото обществено мнение е насочено към факта, че в бъдещия Общ пазар, държавата е длъжна да осигури високо образовани и добре подготвени кадри, които да бъдат конкурентоспособни;
- от друга страна, у нас съществува недостиг не само на средства, но и на програми и методи за конкурентно обучение на деца със специални нужди. Освен, че базата за обучение на такива деца е остаряла, но и съществува недостиг на кадри и учебни помагала.
Известно е, че в Европа съществуват редица програми, насочени именно към лицата, със специални нужди. Ето защо, ако България иска да се интегрира успешно в ЕС, е необходимо преформулиране на общественото мнение и държавната политика спрямо лицата със специални нужди. Реформите в образованието са първа стъпка към този процес. Необходимо е да се осигурят подходящи условия за успешна реализация на децата със специални нужди. Подготовката по информационни и компютърни технологии е реалистичен метод за постигане на тази цел.
Казаното дотук определя актуалността на избраната тема за настоящата дипломна разработка. Целта на разработката е да изследва възможностите за преподаване на информационни и компютърни технологии като извънкласна дейност в системата на помощните училища в България. Задачите, които се поставят в разработката са:
- да се направи анализ на същността и функциите на извънкласната дейност;
- да се реализира практическо изследване по отношение на ефективността и функционалността от преподаването на информационни и компютърни технологии като извънкласна дейност в конкретно училище за деца със специални нужди;
- да се формулират препоръки по отношение на бъдещата дейност в училището.
Обект на изследване са деца от V до VІІІ клас с лека умствена изостаналост в Пето помощно училище, град София, община Слатина. Предмет на изследване е ефективността от извънкласната дейност по информационни и компютърни технологии. Методологията на изследване е чрез непосредствено наблюдение върху извънкласната дейност, анкетиране на децата и преподавателите, формиране на изводи.
