|
 |
Тема: Витамини
|
|
|
|
|
|
Цена:
489.60 лева
Каталожен номер: 006756
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
102 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
УВОД
ГЛАВА I. ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ПРОИЗХОД НА ВИТАМИНИТЕ
СИНТЕТИЧНИ И ЕСТЕСТВЕНИ ВИТАМИНИ
КЕЛИРАНЕ
ПО–ВАЖНИ ВОДОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ
ВИТАМИН В1 / тиамин, аневрин/
ВИТАМИН В2 (рибофлавин)
ВИТАМИН В6 (пиридоксин)
ВИТАМИН В12 (цианкобаланин, антианемичен фактор)
ВИТАМИН В15 (Acidum pengamicum)
ВИТАМИН В10- известен като фолиева киселина
ВИТАМИН С (аскорбиова киселина)
ВИТАМИН РР
БИОТИН (витамин Н)
ВИТАМИН К3 (menadion natrii bisulfas)
ВИТАМИН N (липоева киселина)
ВИТАМИН Н
ВИТАМИН U (medexport)
ПО- ВАЖНИ МАСТНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ
Витамин А (ретинол, аксерофтол)
КАРОТИН
ВИТАМИН D (калциферол)
ВИТАМИН D3 (Cholecuciferol)
ВИТАМИН Е (токоферол)
ВИТАМИН К (филохинон)
ГЛАВА II. ВИТАМИНИТЕ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ
ГЛАВА III. СПЕКТЪР НА МИНЕРАЛИТЕ
МАКРОЕЛЕМЕНТИ В ОРГАНИЗМА И ХРАНАТА
ЖЕЛЯЗО
ЙОД
КАЛИЙ
КАЛЦИЙ
КОБАЛТ
СИЛИЦИЙ
МАНГАН
МЕД
МОЛИБДЕН
АРСЕН
НАТРИЙ
СЕЛЕН
СЯРА
ФОСФОР
ФЛУОР
ХЛОРИДИ
ХРОМ
ЦИНК
ГЛАВА IV. АНТИОКСИДАНТИ
ЕНДОГЕННИ АНТИОКСИДАНТНИ ЗАЩИТНИ СИСТЕМИ
ЕНЗИМНИ АНТИОКСИДАНТИ
НЕЕНЗИМНИ АНТИОКСИДАНТИ
УЧАСТИЕ НА СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ В НЯКОЙ БОЛЕСТНИ ПРОЦЕСИ
АНТИОКСИДАНТИ В ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
ПО- ВАЖНИ АНТИОКСИДАНТИ В ХРАНИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ, СЪДЪРЖАЩИ БЕТА- КАРОТИН
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАУРА
Резюме:
Откриването на витамините е било революция в науката за храненето. С установяването на тяхното присъствие в храните се е излязло от мъчителното търсене на причините за тежки и неясни заболявания сред големи групи хора, дори сред населението на цели райони и се е поставило началото на един изключително важен раздел в тази наука – витаминологията.
Такова тежко и неясно заболяване е била от векове (а и сега още съществува) болестта бери – бери сред населението на Югоизточна Азия (днешна Малайзия), основната храна на което е оризът. В едни случай заболяването довежда често до смърт с явление на сърдечна слабост и отоци (влажна бери – бери), а в други случай протича хронично с поражение на периферните нерви и развитие на парализи на крайниците (суха бери – бери). Странното е било обаче, че са боледували предимно преселилите се тук минни работници, набавящи си полиран ориз чрез търговската мрежа и много по- малко хора от местното население, които сами си произвеждали ориза и в повечето случай го консумирали грубо очистен от люспите.
Връзката между почистването на оризовите зърна от люспите и заболяването бери – бери категорично установил холандския лекар Х. Ейкман. Той хранил група затворници в болницата на затвора на о. Ява с неочистен ориз, а друга група с полиран ориз; заболели само затворниците от втората група.
Какво е обаче това вещество в люспите на ориза, което предизвиква бери – бери. Отговора е дал полския биохимик Казимир Функ. В 1911г. той успява да отдели това вещество в чист вид от триците на ориза. Установил, че то е органично съединение от групата на амините. Съвсем малко количества от него били достатъчни да излекуват бързо гълъбите с които той експериментирал, от предварително предизвикания у тях полиневрит(заболяване на нервите, проявяващо се с парализи. Функ изказал предположение, че вероятно и други болести освен бери – бери – скорбут, пелагра, рахит и др., се причиняват от липсата в храната на подобни, необходими за живота вещества. Предполагайки, че всички тези вещества съдържат аминни групи, той им дал названието „витамини” – от латинската дума „вита” – живот и „аминиум” – амин, т.е. необходим за живот амин.
Предположението на Функ напълно се потвърдило, когато учените започнали да откриват един след друг витамини, предпазавщи от едно или друго заболяване. Оказало се, че не всички такива вещества съдържат в молекулата си аминогрупи.(или азот), но независимо от това названието „витамини”, което междувременно придобило популярност и навлязло широко в употреба, било запазено.
Тъй като химичния състава на тези вещества останал неизвестен дълго след откриването им (например химичната формула на предпазващия от бери – бери фактор била установена окончателно през 1937г.), на витамините започнали да дават буквени названия: А, В, С, D, Е и др. с латинската буква В била означена цяла една група от витамини, обозначена с индекси : В1, В2, В6, В12 и др. факторът предпазващ от бери – бери има обозначението В1. А уточнявайки постепенно заболяванията, срещу които отделните витамини оказват предпазващо действие, започнали да им дават съответните названия, показващи това действие: антискорбутен (витамин С), антирахитен (витамин D), антиксерофталмичен (витамин А), и т.н. Витамин Б1 получил названието антиневротичен или съкратено аневрин. А когато станали известни и химичните формули на витамините, много от тях лучили и названия, съответстващи на химичния им състав; аскорбинова киселина (витамин С), пиридоксин (витамин В6), и т.н. Поради това, че витамин В1 съдържа в молекулата си сяра и аминна група, му е дадено и названието тиамин.
Полираният ориз е бил виновен за разпространението на бери – бери в тези географски райони, където основната храна на населението е оризът. Но бери – бери или заболявания с клинична картина, близка до тази на класическата бери – бери, са установени в райони, където населението се храни с пшеница. Пшеничните зърна също са богати на витамин В1, като и в тях той се намира изключително в покривките на зърната и в зародиша им. Когато от пшеницата се добива финно бяло брашно, което не съдържа никакви трици, заедно с триците се отстранява и витаминът. По тази причина от бери – бери е страдало бедното население по студеното крайбрежие на Нюфаундленд и Лабрадор в Северна Америка. Основната въглехидратна храна на това население е била доставяното от юг бяло пшенично брашно. Заболяването е било истинско бедствие до средата на 40- те години, когато в резултат на взетите от правителството мерки започнали да продават на населението брашно, изкуствено обогатено със синтетичен витамин В1.
В днешно време поради ред причини заболяевамостта от бери – бери в Югоизточна Азия все още не е напълно ликвидирана. Наред със случаите, протичащи с тежки симптоми на пълна липса на витамин В1 в организма (авитаминоза), се наблюдават често и състояния, които показват частичен недостиг на този витамин (хиповитаминоза В1). Особено често от хиповитаминоза и авитаминоза В1 страдат бременните жени и майките, които кърмят, тъй като тяхното физиологично състояние изисква по- голям внос на витамин В1.
Количеството на витамин В1 в хранителните продукти, дори и в неполирания ориз и в грубото пшенично брашно са извънредно малко в сравнение с основните компоненти на храната (белтъците, мазнините и въглехидратите) – в 100 гр продукт се съдържат части от милиграма витамин. Но и нуждите на организма нормално са от подобен порядък.
От историята на витамин В1, на която по- горе беше отделено повече внимание, става ясно, че витамините са органични съединения с различен строеж, който се съдържа в храната на човека в много малко количества, но са абсолютно необходими за организма му, не може да си ги синтезира сам. Когато в храната липсва някое от тези вещества, развиват се едни или други по- леки или по- тежки смущения и заболявания в зависимост от степента на дефицита и от ролята на витамина в организма. По- долу ще бъдат дадени съвсем кратки описания на техните свойства и биологичното им действие, но не всички – те са вече твърде много. До сега са открити повече от две десетки витамини и продължават да се откриват нови.
Основната класификация ги разделя на разтворими във вода и разтворими в мазнини. Това разделение подсказа къде в природата трябва да се търсят едните и другите витамини. Мастноразтворимите придружават мазнините, които ги разтварят и продуктите, съдържащи мазнини. Но освен разтворимостта им в тази класификация се крие и по- съществено различие между двете групи – принципът на тяхното биологично действие в организма. Водоразтворимите витамини с малко изключения са нужни на организма като съставна част на образуващите се в него ензими – биологичните катализатори на процесите, които се извършват в клетките, тъканите и органите. Мастноразтворимите витамини за разлика от водоразтворимите не участват в структурата на ензимите, но всеки от тях изпълнява някакви специфични функции в организма и неговото присъствие е също така много необходимо и важно.
|
|
|
|
|
|
