Резюме:
Днес ние живеем в динамичен свят , подвластен на всеобхватни промени, които обхващат организациите , институциите , хората и ценностите. Променят се потребностите и културата , личните професионални приоритети.
Определянето на здравето и здравеопазването като национален приоритет и първостепенна държавна и обществена задача означава , че реформата на здравеопазването изисква разчупване на тесните рамки и традиционните му медицински функции. Налага се утвърждаване на нови гледни точки и нов начин на мислене по отношение на здравните проблеми на нацията . Развитието на здравеопазването се поставя върху нови принципи , които са съобразени със здравните потребности на нацията . Реформата на здравеопазването включва по – съвършени адекватни подходи и технологии и осигурява условия за партньорство и широки обществени комуникации.Реформата в здравеопазването представлява неговото постоянно развитие.
Здравната реформа е необратим процес , успореден на развитието на обществото в неговата цялост , на неговото движение към все по – пълно изявяване на демокрацията , на приобщаването на страната ни към европейските ценности и изграждането на по – съвършени обществени отношения.Тя е част от цялостното обновяване на България.
Във всички европейски страни се наблюдава интензивно реформиране на националните здравеопазни системи. Това са планирани промени на здравните организации на нивото на висшия мениджмънт.
Промяната , която обхваща националната здравеопазна система е обективна необходимост , обусловена от два вида движещи сили : вътрешни , които се крият в самата здравеопазна система и външни , които изхождат от нейната околна среда. Към вътрешните движещи сили отнасяме ниската ефективност от здравеопазната дейност , т. е силно развита здравеопазна система и висока наситеност с медицински персонал ; незадоволително качество на културата на здравното обслужване ; ниско и уравнително заплащане на медицинския труд , което води до демотивация на медицинския персонал и професионална неудовлетвореност , също така и дефицит на управленски професионалисти в здравеопазването , съчетан с организационна култура на всички йерархични нива във всички здравни заведения.Външните движещи сили на промяната в здравеопазната система трябва да се търсят в нейната околно среда. Това са политическите и икономическите промени в страната през последните години ; осъзнатият недостиг на отделяните за здравеопазването ресурси , социално – етични и културни фактори водещи до повишено търсене на медицинска помощ и повишени претенции към качеството на тази помощ.[1]
Отчита се въздействието на международния фактор – по – интензивни международни контакти и по – широка информираност за състоянието и предимствата на националните здравни системи в редица западноевропейски страни.
Тези многобройни фактори са взаимосвързани и водят до повишена обществена и политическа готовност за една кардинална промяна в здравеопазването , отговаряща на общите процеси на демократизация и плурализъм в цялото ни общество.
Реформата в здравеопазването започна късно – почти 10 години след началото на прехода и значително разтеглена във времето.
Всички тези фактори обуславят типа здравна реформа у нас. Не се касае за частична промяна или усъвършенстване на здравеопазването , а за неговата фундаментална промяна , засягаща мисията , структурата и организационната култура в националната здравеопазна система.
