|
 |
Тема: Човекът и историята в “Хайдушки копнения” на П. К. Яворов
|
|
|
|
|
|
Цена:
768.00 лева
Каталожен номер: 006687
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
160 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
ВЪВЕДЕНИЕ
ПЪРВА ГЛАВА: "Хайдушки копнения" на Яворов през погледа на критиката
ВТОРА ГЛАВА: Човекът и Историята в "Хайдушки копнения" на Яворов
2.1. Македония в сърцето на Яворов.
2.1.1. Хроника на четничеството на Яворов в Македония.
2.2. Яворов и Захари. "Хайдушки копнения" "до" и "далече" от "Записките".
ТРЕТА ГАЛВА: Поетика на “Хайдушки копнения” на Яворов
3.1. Жанрово-хибридна форма на “Хайдушки копнения”
3.2. Планината в поетиката на яворовите "Хайдушки копнения".
3.3. Времето в "Хайдушки копнения" на Яворов.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ
Резюме:
Писането на история отразява определени идеологически интереси, литературното репрезентиране на историята е израз на определени идеологически убеждения. Но писането на история не е историята, разбирана като реално станалото, случилото се в битието на народите, в тяхното съществуване във времето - писмените извори са само гледни точки за историческите събития и личности, затова, което една устойчива традиция на мислене назовава факти. Гледни точки, които могат от различни позиции на възприемане да бъдат оценявани като повече или по-малко отдалечени от представените и коментираните факти. Начините, по които литературата представя историята също са гледни точки. След трудовете на Хейден Уаит е повече от безспорна зависимостта на историософските текстове от фиксираните повествователни модуси присъщи на литературата. Но както историята /като историография/ не е история като случоло се, така и литературата проникната от исторически сюжети и идеи не е нито едната, нито другата история. Но, за да се опитаме максимално адекватно да разбираме историята, трябва да я гледаме не само през оптиката на историческата наука, а и през оптиката на литературата. Защото литературата е част от историята. И нещо повече /и много-важно/ -често тя е волята/или блянът/ за историята не такава каквато е била, а каквато би трябвало да бъде от определени светогледни /обикновено идеологически/ позиции. И разбира се, литературата често е представяне на миналото с оглед на определени въздействени реторически стратегии, насочени към бъдещето, т. е. чрез "образите" на историята литературата се опитва да подготви, да предпостави личностите и събитията, които тепърва ще станат история за своите потомци.
Историчността е същностна черта на човешката култура. Не само в миналото, но и в настоящето - въпреки опитите да се обяви "края на историята", иронично определени и като край на опитите да се сложи край на историята. Въпреки настъплението на визуалните изкуства и интернет, литературата е със субстанционално значение за духовното битие на човека. Следователно изследването на релацията литература-история, проблематизирането на историйните измерения на художествената словестност, винаги ще бъде оправдано както от позициите на литературознанието, така и от неговата потребност да кореспондира с другите сфери на хуманитаристиката. Доколкото всичко е история, интерпретирането на идеите за историята и реалиите на историята в литературата дава необятни простори за литературоведско изследване, предполага неограничени възможности за интерпретиране на философските и психологическите, и пр. кодове, които художествената словестност интегрира в себе си и които подчинява... подчинявайки им се. Защото фундаменталното свойство на литературата е да излиза извън пределите на всяко /само/определение.
Изказани тезисно, това са мотивите да се носочим към разглеждане на отношението литература-история. Но в историята най-важен е човекът - все едно дали това е великата личност, или човечецът от общата масовка.
Настоящото изследване се занимава с въпросите, които поражда литературното /или близкото до него-мемоарното и биографичното/ концептиране на историята и мястото на човека в нея. Съвсем естествен е и интересът към съдбата на творбата от момента на появата и на литературното поле.
Темата на изследването са Човекът и Историята /човекът като участник и сътворител на историята, човекът който се включва в решаването на собствената си съдба/.
Включен е проблемът на историята, идеите за история и исторически факт, националната идея, исторически личности и събития, визиите на националната съдба. Всички тези смислови и тематични ракурси на литературата са исторически, защото тяхното "генеративно" ядро е съзнанието за историчност, чувството и разбирането за исторически смисъл на битието.
Темпоралните граници на разработката включват написаното през 80-те години на XIXв. , озаглавено - "Записки по българските въстания" и написаното от 1905 до 1908г. , озаглавено - "Хайдушки копнения". Първата част на настоящия труд обхваща по-дълъг период от време, разкриващ погледа на критиката, от момента на появата на творбата до наши дни.
Постепенно възникна въпроса; дори и неправилно поставен, абсурден - въпросът кой е по-голям от мемоариста З. Стоянов и поета Яворов. Излишен става и въпросът - от "Записки по българските въстания" и "Хайдушки копнения" коя книга е с по-голямо значение за българското духовно себепознание.
Изследването включва както споменатия "поглед" на критиката и съотнасянето между двете "спомняния"/с опита да заговорят в общ глас/, така и "опит" да се изведе най-стойностното от поетиката на книгата - обект на настоящото изследване - “Хайдушки копнения".
Как "Хайдушки копнения" репрезентира историята, как представя исторически личности, определящи духовната същност на историческото време и как участва в създаването на историята като случващо се, са въпросите, на които настоящият труд се опитва да отговори. Отговорите са едни от възможните. Ще бъдем удовлетворени ако те провокират други възможни. Приемайки, че краят на историята е твърде далеч, смятаме че и този труд посветен на историята не бива да бъде смущаван от представите за край или от претенциите за окончателност и неоспоримост на каквито и да е идеи.
|
|
|
|
|
|
