Резюме:
В предстоящата дипломна работа обект на нашето изследователско внимание е литературният кръг „Звено” , зародил се около най-стойностното списание за онова време,носещо същото наименование.
„Звено” е месечно литературно списание, което излиза в публичното и културното пространство от януари до май 1914г. в 5 книги. Негов редактор е Димитър Подвързачов. Макар да излиза кратко време, оставя следи в литературния живот. Обединява представители на т. нареченото "второ поколение" писатели. Ратува за обнова на поезията, обявява се против "пасеизма", за актуална литература, за скъсване с рутината, за установяване на тясна връзка с духовния живот на Запад.
Прави опит да следи отблизо по-важните прояви на модерната западна литература. По страниците на „3вено" се пропагандират западната литература и някои прояви на западния духовен живот. Отбелязват се по-важните художествени завоевания на модернистичните литературни течения. При подбора на литературен материал се прилагат високи художествени критерии. Стреми се към художествена завършеност и пълноценност.
Редактора и сътрудниците на „3вено" споделят идейно-естетическите възгледи на символизма, но не се ограничават в рамките на това литературно течение, а се стремят да застъпят по-широко различните съвременни направления в световната литература, особено произведенията на видните френски модернисти от края на XIX в. Най-често по въпросите на съвременното изкуство се изказва Константин Константинов (Душечка) в литературно-критически статии, отзиви и бележки. Литературно-критически статии обнародват и Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Иван Радославов и др. Подвързачов пише по проблемите на театъра. Поместват се оригинални стихове от Николай Лилиев, Дебелянов („Легенда за разблудната царкиня"), Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров и др. Белетристични и драматични творби печатат Йордан Йовков, Константин Константинов, Добри Немиров, Никола Янев, Димитър Шишманов и Георги Райчев (пиесата „Заник слънце"). В „3вено" са отпечатани едни от най-хубавите преводи на Лилиев (от Верлен, Верхарн, М
аларме, Метерлинк, Самен) и на Гео Милев (от дьо Нервал, Бодлер, Верлен, Самен, Верхарн, Демел и др.).
