УВОД
ПЪРВА ГЛАВА: ЛирическиЯТ цикъл В ПОЕЗИЯТА НА ПЕЙО ЯВОРОВ
ВТОРА ГЛАВА: РАЗВИТИЕ НА ПОЕТИЧЕСКИТЕ ЦИКЛИ
ТРЕТА ГЛАВА: КАКВО СТАВА С ЦИКЛИТЕ ПРИ ПУБЛИКУВАНЕТО ИМ В КНИГА
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ
Резюме:
Оценявайки от позициите на общата гражданска история специализираните литературни проучвания, следва да се изтъкне тяхното важно значение за осветляване действителната картина на тенденциите в развитието на българската литература. В настоящото изследване ще се опитам внимателно да реконструирам импулсите за създаване на литературни митове, междутекстови връзки и членението на поезията на цикли, визирайки творчеството на Яворов.
Почти винаги досега изследването на Яворовата поезия се отнася повърхностно към текстовите й граници, към важните формални групирания на много от творбите в цикли, както и към възможната динамика, която се поражда на едно такова макротекстово равнище. Защото членението на цикли или обединяването на текстовете и разрушаването на циклите в една бъдеща книга е важен фактор. Той засяга както процеса на създаване на едно творчество, така и формира пътища за възприемането му.
Фактите от подобно изследване на публикациите на ред стихотворения, тяхното организиране в цикли, озаглавяване и прегрупиране в по-късни издания биха подкрепили твърдението, че творческият процес у Яворов е продължителен и промените в заглавията и в рамките на текста засягат чувствително контекстуалната база в тази лирика. На второ място организацията на група текстове в цикли или реорганизацията им издава тенденциозно внимание на автора към пътищата за композиране на цялото и пътищата, които ще породят въздействието у читателя.
Членението на цикли и многократните редакции на стихотворенията чертаят „етапите” в досътворяването, както е и причина за извличане на едни и възникване на други конотации за някои от основните за Яворовата поезия символни образи; варирането на мотиви и нови обкръжения за водещи знаци в художествения свят на отделния цикъл обособява стъпала в еволюцията на образите.
В настоящото изследване си поставям за цел да анализирам лирическият цикъл в поезията на Яворов и да разкрия проблемите на организацията на стиха, свързани с неговата промяна.
За осъществяването на тази цел си поставих за изпълнение следните задачи:
1) Проучване на съществуващия стихотворен и библиографски материал за оформяне на първоначалното издаване или прекомпозиране на циклите в лириката на Яворов във връзка с настоящото изследване;
2) Подробно анализиране на лирическите цикли „Самота” (за първи път в сп. „Мисъл”, 1905, кн. 6), „Към върха” ( сп. „Мисъл”, 1905, кн. 7) , „Писма. Денят на самолъжата” (сп. „Мисъл”, 1906, кн. 9), ”Дневник” („Мисъл”, 1907, кн.1);
3) Проследяване на развитието на поетическите цикли във времето, както и тяхната трансформация след публикуването им в книги („Безсъници”, 1907г. и „Подир сенките на облаците”, 1910 г.).
В изследването са използвани вече известни (в съвременна на Яворов критика) или по-нови литературни сюжети, изобилие от емпиричен материал за циклите в лириката на Яворов, публикувани писма и документи за автора в периодиката през последните години, както и широк кръг от публикации по тази проблематика. Чрез използване на неизследван досега „емпиричен” материал за Яворов и циклизирането в творчеството му се очертава лирическото своеобразие на лични (за Яворов) или на общи за българската литература закономерности.
Настоящото изследване опитва да характеризира отделни етапи от развитието на поетическия цикъл при Яворов. Структурно изложението в дипломната работа е построено от гледна точка на проблемно- хронологичния подход – извеждат се водещи мотиви, но се анализира и промяната в циклите от гледна точка на времето (първи публикации спрямо по-късни публикации).
С настоящото изследване се надявам да внеса по- голяма яснота по въпроса за цикличния развой в лириката на Яворов и да задоволя интереса на любопитния читател.
