Увод
I. Автобиографични данни за Елин Пелин
II. Творческият път на Елин Пелин като детски автор
III. История на романа
IV. Образите на „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната”
4.1. Романът през погледа на литературната критика
4.2. Приказното и фантастичното – като естествен фон за изграждането на образите в творбата на Елин Пелин
4.3. Етичните проблеми
4.4. Нравственото прераждане на героите и победата на доброто като поука, която Елин Пелин завещава на малкия читател
V. Изводи
Използвана литература
Резюме:
Основна цел на изследването са образите на героите в две от най-популярните детски творби на Елин Пелин – „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната”.
Задачите, които се осъществяват в дипломната работа са:
1. Събиране на автобиографични данни Елин Пелин
2. Проследяване на детското творчество на Елин Пелин;
3. Изследване на образите от двата романа на Елин Пелин „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната”;
4. Формиране на основни изводи от изследването.
Проследява се творчеството и живота на Елин Пелин. Изследването обхваща както общи данни за неговото развитие, така и конкретни дейности, в които е участвал.
Творчеството е обхванато от неговите първи прояви още през ученическите години. Акцентира се върху развитието му като автор на произведения с различен жанр и тематика.
По-подробно са разгледани едни от най-популярните творби на Елин Пелин – „Гераците” и „Андрешко”.
Дипломантът се спира подробно на детското творчество на автора, като в работата са описани творческите му изяви под формата на приказки, разкази, драматични сценки, поеми, поезия, басни и романи.
Подчертава се ролята за развитието на творческата дейност на Елин Пелин в областта на детската литература на неговата работа като редактор на литературни списания и вестници за деца и юноши.
Очертани са някои от особеностите в творчеството на Елин Пелин, предназначено за малкия читател.
Същността на изследването са образите на героите в романа „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната”, което предпоставя проследяването на историята на творбата. Това определя важността на поставения въпрос за целостта на двете части, който е поставен и към който са съотнесени позициите на критиците.
Проследява се и връзката на романа с литературния вестник „Пътека”.
Търси се влияние на Херберт Уелс „Първите хора на Луната” (1923 г.) и на Алексей Толстой „Аелита” (1927 г.) с творбата на Елин Пелин, като се изтъква, че според критиците такава е налице.
Изведени са и направените от автора корекции в различните издания на романа.
Образите като основна част на изследването са разгледани най-напред от гледна точка на критиката, посветена на тях.
Дипломантът търси връзката образи в романа – детско, като форма на естествено проявено влияние и начин на въздействие от страна на автора.
На следващо място се поставя въпроса за приказното и фантастичното – като естествен фон за изграждането на образите в творбата на Елин Пелин. Приказното се характеризира с вълшебство, с необичайни събития, с неща, които носят магическа сила, с герои, които извършват странни и различни неща, с борбата на доброто и злото. Именно това се откроява в двете части на романа.
Очертават се етичните проблеми, които Елин Пелин поставя пред своите герои, като според дипломанта именно чрез тяхното решаване и преодоляване образите стават способни да демонстрират своите душевност, вътрешни борби, пробуждане, осъзнаване и нравствено прераждане, които на свои ред обуславят и победата на доброто.
Поставя се и тезата, според която нравственото прераждане на героя и победата на доброто са поука, която Елин Пелин завещава на малкия читател.
Като заключение се извеждат основни изводи за образите в двете части на романа, които стават възможни на основата на направения анализ в изложението.
