Резюме:
Причината да избера тази тема не е лично пристрастие, а професионален интерес към едно съществуващо живо явление, каквото е музикално-пластичното и словесно изпълнение от последователите на Учителя Петър Дънов (Беинсá Дуно) в точно определено време и място, наречено “паневритмия”. Това явление според мен очаква своите изследователи. До този момент с него са се занимавали автори, посветени в новото учение на Учителя, т.е. хора от вътрешния кръг.
Разглеждана е предимно езотеричната страна. Осмислянето на паневритмията е осъществявано от страна на вярващите последователи на това учение. Може би тук се крият причините да не се доразвие научната страна на въпроса. Учението на Дънов и в частност паневритмията заслужава да се осмисли от знаещи и да намери своята обосновка в научните среди. Опити в това отношение вече се правят, така че моето намерение е да дам малък принос към изследването на извора, бликащ от българска земя и събуждащ засилен интерес по цял свят. По този начин би се появила голямата истина, разкриваща на посегналите към нея своята мъдрост и красота. Смятам, че личните ми наблюдения и подготовката ми по философия и естетика позволяват да предприема това начинание.
Засегнатите теми, проблеми и аспекти предполагат самостоятелно разработване и изследване. Тук те са ограничени не само до явлението паневритмия и търсенето на неговия скрит смисъл, но е потърсена връзка със съществуващите по нашите земи древни учения и вярвания. Те са разработвани от изследователите на древната история, от траколозите и палеобалканистите, така че не ми се е налагало да правя собствени открития.
Самата философия на Бялото братство в България - лекциите, беседите и разговорите на Учителя - е документирана и описана от учениците и последователите му. За разлика от много древни учения и философии, знанието не е било предадено словесно от учител на ученик и само при посвещение в тайни, скрити от простосмъртните. Заложен е демократичния принцип - информацията протича от затворено езотерично ниво до възможно най - масовото. Тук не е цел да представя като цяло това учение, а да го разгледам само в онези аспекти, отнасящи се до най-хуманното ниво - приобщаването на хората към доброто и хармоничното за тях и за цялата планета.
На тази педагогическа страна е обръщал особено внимание самият Учител. Именно като венец на възпитателно-съграждащите си усилия, той дава на своите ученици и последователи паневритмията.
