Увод

І глава: Класификация на хумористичните произведения и специфичната им роля за обогатяване на емоциите

1. Народно хумористично творчество.
2. Лични хумористични произведения (поезия и проза).
3. Остроумки, гатанки и вицове.

ІІ глава: Вицът като езиков и културен феномен.

ІІІ глава: Същността на смешното във вицове за ученици, студенти и преподаватели.

Заключение

Литература


Настоящата дипломна работа е насочена към изследване на вица като езиков и културен феномен.
Като част от литературното творчество вицът следва да се разглежда като особен вид категория на смешното, комичното, съдържащо в себе си представата за определени нагласи, чувства, преживявания на хората. Тъй като най-често авторите на вицове остават анонимни, а същите се препредават като се видоизменят и се създават нови техни версии то той може да се разглежда като част от фолклора, от народното творчество, защото също кат него възниква спонтанно и отразява в себе си не просто човешките представи за определена категория лица, събития и др., но и личното отношение на обществото за тях. Всичко това превръща вица в част от нашето ежедневие, което ни помага не само да се разтоварим, но и да покажем позициите си чрез разказването му, интерпретирането му и да го издигнем в особена категория творчество, литература, която е в значителна степен различаваща се от останалата, но същевременно белезите й са такива, че са показателни в особено силен аспект за човешката душевност, реакции и отношение.
Обхващайки ежедневието, бита, културата, образованието – изобщо всеки елемент на човешкия живот вицът представлява сложна категория на комичната литература, насочена към предизвикване на смях, забавление, но и на възпитание. Негова основна насока е осмиването на грозотата и грешките в човешкото поведение, като обхваща цялостната гама на проявление на човешката личност:
- действия;
- образование;
- професия;
- мисли;
- интелигентност;
- сексуалност;
- политика;
- икономика;
- националност и др.
Всичко това показва колко сложност, нестандартност, богатство на формите, езиковите похвати и идеите крие вицът като литературно творчество. Въпреки своята краткост той съдържа в себе си необятни идеи, тези, послания, които го характеризират и представят като част от една категория, която няма аналог и която следва да се разглежда като особено богата, обемна и надхвърляща рамките на обикновеното.
Целта на изследването е да се открои вицът като езиков и културен феномен, на основата на неговото проявление и разпространение, форми и богатство, съдържание, многообразие и класификация.
Задачите поставени пред настоящата дипломна работа са следните:
1. Класификация на хумористичните произведения и открояване на специфичната им роля за обогатяване на емоциите;
2. Изследване на народното хумористично творчество;
3. Изследване на личните хумористични произведения (поезия и проза);
4. Изследване на остроумки, гатанки и вицове като категория на смешното и комичното;
5. Очертаване на вица като езиков и културен феномен;
6. Изследване на същността на смешното във вицове за ученици, студенти и преподаватели;
7. Формулиране на изводи във връзка с направеното изследване.
Хипотезата на настоящата работа се състои в това, че вицът е особена категория литературно произведение, отразяващо основните характеристики на комичното като естетическа категория. Във връзка с това неговите езикови характеристики се различават съществено от тези на останалите литературни произведения, като той се характеризира със следните особености :
• краткост;
• игра със звуковия състав на думата;
• игра със смисловите отношения като:
- двусмислие;
- сравнение;
- псевдокомпенсация, псевдоподсилване;
- речеви и общодвигателни грешки;
• акцент върху контрастността;
• елемент на фантазията;
• изразяване на посланието в прав текст.
Изследването на вица в този аспект следва да се обвърже със следната дефиниция на комичното, съдържащо в себе си множеството превъплъщения, които се съдържат в тази необичайна литературна форма:
„Комичното е основна естетическа категория, занимавала теоретичната мисъл от античния свят (Платон, Аристотел) през всички епохи и до днес. Реакцията спрямо него е смях, но не винаги смешното носи в себе си комизъм. Като социално явление комичното е възможно само по отношение на човека. То е многообразно, но в основата му лежи някакво противоречие или несъответствие:
- между вътрешна същност и несъобразна външност (Платон);
- между грозното, разкривеното, погрешното и последици, които не са болезнени, а само смешни (Аристотел);
- между очакваното и неговото неочаквано разрешение чрез нищото (Кант);
- при сериозност на намеренията, която се разрушава от самата личност (Хегел);
- между съвършеното и несъвършеното, безкрайното и крайното (Золгер, Шелинг, Шопенхауер);
- между естетически-идеалното и практически-несъвършеното (Шилер);
- между автоматизираното и живото, насочвано от инстинкта действие (Бергсон);
- между малоценното и претендиращото за висока ценност (Фолкелт) и т.н.
В следхегеловата „метафизика на прекрасното” комичното се разглежда като отрицание на възвишеното (Фр. Фишер), т.е. като разрушаване на възвишеното чрез прозаичното и делничното.
Фройдизмът постави ударението върху „освобождаващата роля” на комичното – у Фройд главно в личностен план, но при последователите му и в социален ракурс.”
Безспорно така очертаните характеристики на комичното намират израз в проявлението на вица като езиков и културен феномен, като демонстрират широтата на съдържанието и особеностите в неговите форми и специфика.
Макар на пръв поглед безобидни вицовете съдържат в себе си проникновенията на обществото за социално значими проблематики, отразяват особеностите на определена категория личности, представители на конкретна класа. Те изобличават, осмиват, категоризират и описват различни по значимост социални, политически и обществени явления и процеси. Именно това се съдържа и в останалата част на цитираната дефиниция на комичното, в която безспорно разпознаваме и проявлението на вица като езиков и културен феномен:
„Въпреки някои безобидни, отнасящи се главно до хумора форми на комичното, значима част от неговите художествени превъплъщения са пронизани от социален патос:
- осмиване на исторически отживялото, ретроградното, което претендира за прогресивна роля;
- критика на нравственото уродство и грозота, прикрити зад мнимо благородство и идеали;
- разобличаване на вътрешната пустота и нищожност на обществени явления, които биват възхвалявани като значими и т. н.
Днес право на живот има всяка форма на комичното – от ведрия хумор до жлъчната, унищожителната сатира, – като тяхната равностойност в художествено отношение не подлежи на оспорване.” 
Именно вицът е тази форма на комичното, която разпознаваме и тук, с особеностите, с характеристиките, които именно чрез жлъчността и сатирата се издигат като една проникновена литературна категория, съдържаща в себе си отношението на обществото към значими проблеми, явления и тенденции, които са характерни за определена епоха, за историческото време, за злободневното ежедневие на хората и това дава основателното право на съществуване на вица такъв какъвто го познаваме – във своите качества и характеристики, въпреки остротата на употребените езикови изразни средства и често пъти дълбочината на осмиването и охарактеризирането на лицата, героите в него.