Резюме:
Целта на този труд на тема “Надгробни паметници от гр. Одесос с изображения от І в. пр. Хр. - ІVв. сл. Хр.“, е да се изясни проблемен въпрос неразискван в археологическата наука след 80-те години на ХХ век. Основната цел на изследването е отговор на въпроса: Има ли връзка между етническата и социална принадлежност с предпочитанието към даден тип изображение върху надгробните паметници от античният град Одесос през разглеждания период? Ако има такава връзка, то да се изясни как е изразена тази закономерност. За постигането на тази цел е необходимо изпълнението на определени задачи. Първата е проследяване на историческото развитие и основните характеристики на етническият облик на града, по публикуваните до момента материали, с цел придобиване на най-пълна представа за контекста, в който са изградени и използвани разглежданите паметници. Втората задача е изграждане на типология на надгробните паметници (по публикуван материал) откривани на територията на гр. Одесос. Така чрез изграждането на типологическа връзка между отделните групи паметници, да се установи има ли отделни стилови групи сред изображенията и как се развиват те в рамките на петте разглеждани столетия. Като трета задача се поставя именно проследяването на закономерностите между типовете изображения върху плочите, надписите и съотнасянето им като предпочитание на даден етнос, населявал рамките на града. Вървейки постепенно и последователно от историческият контекст към конкретните паметници на надгробната архитектура, да се отговори на въпроса поставен като основна цел на труда. Именно невъзможността ми да се сблъскам с литература, издадена последните години, засягаща тази проблематика, предизвика желанието ми за изготвяне на бакалавърска дипломна работа именно по тези проблемни въпроси. Един труд засягащ археологията, историята и изкуството е наистина проблемна зона, която изисква внимание и трудова насоченост. Както се знае археологията е наука, която цели хипотетичната реконструкция на миналото, а изкуството от своя страна засяга абстрактната зона от човешкото съществуване и нейният материален израз. Изкуството е отражение на времето, за това то е неизменно свързано с живота и съзнанието на хората, това е пряката връзка, която аз виждам между археологията и изкуството.
Разглеждайки тези безспорно сложни въпроси, неизбежно трябва да бъдат уточнени методите на работа. Първият от тях е историческия. Без него навлизането в контекста на човешкия живот и опознаването на религиозните вярвания и изкуството, като тяхно отражение, не би било възможно. Основен метод е типологическият, които ще подреди, систематизира и изгради основните стилови групи, по които може да се реконструират тенденциите в иконографските типове на надгробните плочи. Описателният метод, обяснимо не може да се изключи от изследването. Методиката на работа е един от елементите, който систематизира целият труд, но понякога се налагат и изменения.
Всяко научно изследване има своя териториален обхват и е наложително той да се упомене. Както стана ясно до сега трудът засяга античния град Одесос. Тук възниква първият проблемен въпрос: Къде се е намирал античният град Одесос?
Първото писмено свидетелство за Одесос е дело на гръцкият географ Страбон. Според него "след малкият град Дионисополис идва градът Одеса, колония на миленизийците, които са жители на прочутият град Милет-Йония, в Мала Азия, по брега между Смирненският залив и Менделия, населен с бежанци от гърци..." (Жеков 1932). Според античните автори колонията възниква през 572 г. пр. Хр. върху тракийския град Одесос и приема топонимията. Дълго време историци и археолози спорят за точната локализация на античен Одесос. Повечето от учените смятали, че той се е намирал в североизточната част на Черно море. Така най-голямото пристанище на днешна Украйна е било възприето за мястото на античният град и е наречен Одеса (Иванов 2006, 91). Въпросът за местоположението на гр. Одесос е решен окончателно, когато на 23. 03. 1953 г. в двора на Хаджи Аракеоглу Меспори на ул. ”Витрасова” в днешния град Варна, е намерена мраморна плоча с два идентични надписа - на гръцки и латински език. Те гласят следното:
" IMP.CAESERA T. AELIO HADRIANO ANTONIO P. P. M. P. V. CIVITAS ODESSITANORUM AQUAM NOVO INDUXIT KURANTE T. VITARASIO. POLLIONE LEGATO AC. DUCE. ",
а в превод звучи по следният начин:
"По времето на императора Цезара Тита Елия Адриана Антонина благочестиви, велики архиерей отец на отечеството, в града на одесианите е вкарана вода чрез водопровод благодарение на праведливия Тит Витрасий Полион, представител на императора и военоначалник." (Жеков 1932).
След изясняване въпроса за местоположението на град Одесос е било вече твърде късно - от години градът е носел името Варна.
За да бъдем възможно най - коректни при разглеждането на надгробните плочи от Одесос, то трябва да изясня въпроса за разположението на градските некрополи. Днес знаем, че са открити голям брой надгробни могили на територията на Варна и около нея. Гробният инвентар от тях е с гръцки произход, но тук в литературата се поставя въпроса, как гробен инвентар с типични гръцки характеристики се появява в гробно съоръжение с безспорно тракийски произход? За такива примери говори Горанка Тончева в студията си "Тракийското влияние в Одесос". Тези некрополи се намирали край бившите казарми на Варна и край бившата фабрика “Христо Ботев”. След подробен анализ на гробния инвентар и другите елементи от съоръженията се стига до извода, че те вероятно са принадлежали на т.нар. елинизирани тракийци. Тези некрополи са датирани към IV-III в. пр. н.е., което не отговаря на нашите хронологически изисквания, но показва присъствие на значителен брой тракийско население, макар и приело силното елинистическо влияние на колонизаторите (
Стоянов 2006, 65-66).
Проблема за локализацията на некрополите от римският период се състои в това, че до днес проучвателите не са успели да очертаят достатъчно точно разположението и границите им. Това е така поради факта, че повечето от плочите са открити случайно при различни строителни дейности. От друга страна днес върху античният град се намира модерен и многохиляден център, чието разкопаване, с цел проучване е невъзможно. Въпреки това на базата на откривания материал са изградени такъв вид карти (обр. 1). Христо Прешленов е един от авторите, който в студията си “Одесос (Odessos, Odessus) функционално градоустройствена и архитектурно пространствена схема (VI в. пр. Хр. – VII в. сл. Хр. )” прави опит да набележи границите на одесоските некрополи. Той нанася границите на некрополите според имената на днешните улици на гр. Варна, на който са откривани надгробни плочи и съоръжения. През ранноимператорската римска епоха относително по – често гробни материали се регистрират пред източната и североизточната крепостна стена по бул.
“Приморски” и ул. “Михаил Колони”, на североизток в Морската градина от сградата на Аквариума до Летния театър и на север до ул. “Македония” и ул. “Марин Дринов”. Отвъд тази зона, в която най – често се срещат гробни материали от началото на ІІ – края на ІІІ век сл. Хр. Погребения на одесоски жители се извършвали на североизток до ул. “Никола Вапцаров” и на север до ул. “Цар Асен”. Отделни гробни съоръжения са разкрити и на различни места в днешна Варна. Вероятно това са били определен тип семейни гробници (Прешленов 2002, 74); (обр. 1).
Следващият момент, който трябва да бъде засегнат са хронологическите граници на изследването и причината за тяхното поставяне. Проучването обхваща т.нар. римски период от развитието на гр. Одесос, но по мое мнение, когато в историческата наука все още има разисквания за началната и крайната граница на римската епоха, не би било коректно да се използва едно такова понятие. За това считам, че трябва да бъдат конкретизирани вековете и да бъде обоснован изборът им. Първи век преди Христа е избран поради факта, че през 28 г. пр. Хр. град Одесос окончателно попада под римска власт. Въпреки, че първи век е леко разширена граница, то тя е удачна. Причината е, че още преди официалното завладяване на града, в културно, социално и историческо отношение, населението му търпи силното влиянието на римската култура. За крайна граница съм избрала ІV в. сл. Хр. Обосновката за това е в присъствието на няколко дати, важни за историята на империята и на града, като част от нея. Първата от тях, е в самото начало на четвърти век -
313 г., когато с Миланският едикт християнството е признато за равноправна религия в империята. Другата година, отново свързана с новата "световна религия", е 325 г., когато тя става единствена за Римската империя. Тези две дати засягат религиозният живот в империята, а както знаем религията винаги е оказвала най - силно влияние във всички сфери на живота през Античността. Така започва почитта към християнските образи, символи и изпълнението на новите погребалните обичаи, които оказват отражение на разглежданият от нас материал. Третата дата, която съм избра е в самият карай на века – 395 г. и символизира разделението на Източната и Западната римска империя. Време, в което Римската империята има вече нова столица – Константинопол. Тя определя нов курс в “световните” тенденции. Тези три години, колкото и символични, и разделени във времето да са, предопределят новата история на най - голямата държавна организация през периода. Така бе решен избора ми на ІV век като крайна граница за проучването, а периода, подходящ за разглеждане на римското влияние върху надгробните изображения и етническият състав на населението в Одесос.
Темата за надгробните паметници не е непозната в литературата. Невъзможността да се извършат цялостни археологически разкопки, поставя затруднение в проследяване историята на проучването. За истински археологически разкопки на Одесос може да се говори едва след Освобождението. Те се свързват с имената на създателите на Варненският музей – братя Шкорпил. Те извършват проучвания върху много области от историята и археологията на град Варна и околността. Тяхната работа продължават Сергей Попровски, Милко Мирчев, Георги Михайлов, Горанка Тончева, Христо Данов, Александър Минчев и много други. В първите години археологическите проучвания са съсредоточени в наблюдение на изкопни работи в стария град и проучване на някой гробници и могили, които са останали извън застроената площ на съвременния град.
В края на това предисловие искам да изкажа благодарност за помощта и оказаното съдействие от страна на доц. д-р. Иванка Дончева, проф. Казимир Попконстантинов и директора на Археологически музей град Варна г-н Валентин Плетньов. Не на последно място искам да изтъкна благодарност за съдействието, което ми оказаха служителите на регионална библиотека "П. Р. Славейков" - гр. Велико Търново, Университетска библиотека - отдел история към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", регионална библиотека " П. П. Славейков" - гр. Варна и библиотеката на Археологически музей – гр. Варна.
