|
 |
Тема: Социализация и общуване на деца с интелектуална недостатъчност в начална училищна възраст чрез играта в учебния процес
|
|
|
|
|
|
Цена:
388.80 лева
Каталожен номер: 006683
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
81 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
Увод
Глава първа: Теоретична постановка и обосновка на проблема.
1. Социализация – същност.
2. Общуване – същност.
2.1. Специфика на педагогическото общуване в начална училищна възраст.
2.2. Характеристика на общуването при деца с умствена изостаналост.
2.3. Общуване и речево развитие при деца с умствена изостаналост.
3. Социализация и общуване чрез играта.
3.1. Социален характер на играта.
3.2. Социална структура на играта.
3.3. Развитие на ученика в играта.
3.4. Възможности за развитие на умствено изостанали деца чрез социализация и общуване; теоретични варианти за изпълнение чрез игри, игрови задачи и ситуации.
Глава втора: Организация и методика на социалната работа.
1. Цел. Задачи. Хипотеза. Обект. Предмет.
2. Етапи.
3. Критерии и показатели.
4. Изследвани лица.
Глава трета: Етапи на изследователската работа.
1. Констатиращ експеримент.
2. Обучаващ експеримент.
3. Заключителен експеримент.
4. Сравнителен анализ на резултатите от констатиращия експеримент и заключителния експеримент.
Заключения, изводи.
Литература.
Резюме:
Методологическото положение в психологията на общуването е твърдението, че човешката личност се развива и формира в социал ното си обкръжение. Във взаимодийствието с това социално обкръжение, то придобива свое човешко личностно съдържание. Във връзка с това, то би могло да се разглежда като продукт и резултат от собствения си индивидуален опит, придобит в общуването с другите.
Разглеждайки проблема и социализацията и общуването на децата в теоретически и практичен план, трябва да подчертаем, че успехите и неуспехите в процеса на обучение до голяма степен зависят от това, доколко пълноценно и разумно са използвани възможностите на общуването при организирането на този процес, доколко общуването е създало благоприятни предпоставки за удовлетворяване на потребностите на учениците, превръщайки тези потребности в социален опит. Зависят още от това, какви условия на емоционален и интелектуален комфорт са създадени в процеса на неговата реализация, как чрез общуването педагогът успешно осъществява част от образователните си и възпитателни цели.
В бурния процес на демокрация и преустройство на обществото е проблемът за динамиката в управлението на взаимоотношенията в управлението на взаимоотношенията на обществото, където в обществото на другите хора човекът става личност. Благодарение на общуването се формира личността. При социалното формиране на личността общуването се откроява с актуалността и значимостта си. Това ни задължава да погледнем по нов начин на организацията на целия учебновъзпитателен процес.
Поражда се необходимостта от още потясна връзка между педагогическата и психологическата наука, и педагогическата и социална практика. Налага се издигането на някои основни проблеми при социализацията и общуването, свързани със създаване на условия за съдържателно общуване, както между учители и ученици, така и между ученици и ученици. Нужно е създаването на умения у учениците да общуват.
През годините прекарани в училище, детето усвоява натрупания от човечеството опит. Но значимост на този опит придобива за определена личност тогава, когато става личностно значим, личностно ценен. Това може да се осъществи в процеса на общуване, в непринудените контакти, като се установяват между връстници и между деца и възрастни.
Процесът на познание е социален по своята същност и поради това, всяко знание се осъществява в дейността на хората.
Не би могло да се разглежда общуването, без да се свърже с поведението на личността. Та нали точно в общуването се разкрива цялото многообразие на характера на отделния човек, на неговите психични отношения, то е процес на взаимодействие. Чрез които се мобилизира неговата съзнателност и активност и с това се предоставя творческа изява в непринуденото овладяване на учебния материал.
Учението е водеща дейност, която чрез методите е насочена към системно овладяване на знанията, уменията и навиците, което се осъществява главно чрез обучението и възпитанието.
Като допълнителна форма, но не и без значение учителят трябва да използва играта (като дейност, като похват, като метод в процеса на обучението) свързани със задачите.
За децата с умствена изостаналост играта има изключително голямо значение за психичното развитие на детето, за връзката и с развитието на личността, както и нейния смисъл като движеща сила на детското развитие.
Умствено изостаналите деца постъпват в училище, без да са ра-звити основните и особено познавателните аспекти на играта, което прави в последствие трудно ежедневното използване на учебни и обучаващи игри.
Цел на проблема за социализацията и общуването на умствено изостанали деца са развитието на играта имаща важно значение в областта на общуването, за формирането на представи, на последователност и логичност в действията, за синхронизация в дейността.
Най-важните функции на играта са свързани с усвояването и прилагането на адекватен социален, а в частност, и познавателен опит и чрез разнообразно използване на онези форми на дейност, които нормативно съответстват на социалната ситуация.
Като една добра предпоставка за развитието на социализацията и общуването на умствено изостанали деца, което открива път за осъществяване целта на обучението, чиято цел се очертава като ясна позиция и алтернатива – без пълноценно и ефективно общуване, целите на общуването за развитие на бъдещото поколение не биха могли да се осъществят.
Подчертаваме, че така трябва да се организира УВП, че да стимулира разгръщането на общуването, както и неговото съдържание, така и във функционалната му страна за правилната социализация на умствено изостаналидеца чрез проблема:
“Социализация и общуване наумствено изостанали деца в начална училищна възраст чрез играта в учебния процес”.
|
|
|
|
|
|
