УВОД ГЛАВА ПЪРВА: ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ КАТО НАЙ-РАЗВИТА ФОРМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ 1. История на създаването на ЕС 2. Институции на ЕС 3. Функционален механизъм ГЛАВА ВТОРА: ПРОБЛЕМИ НА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1. Статут на Асоциирано членство 2. Структура и съдържание на съглашенията за асоцииране на страните от ЦИЕ към ЕС 3. Асоцииране на България с ЕС ГЛАВА ТРЕТА: БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ 1. История на отношенията на България и Европейския Съюз 2. Получаване на покана и започване на преговори за присъединяване на РБ към ЕС 3. Преглед на състоянието на преговорите с ЕС ЗАКЛЮЧЕНИЕ Литература
Резюме:
Стремежът на българското общество към обединена Европа намери израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство прие национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър и по-сигурен живот в България. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС. Това ще позволи Европейската комисия да изготви положителна оценка за хода и динамиката на подготовката ни за присъединяване. В Европейския съюз влизат 15 страни-членки с население от около 370 милиона души. ЕС представлява най-големият търговски блок в света. На 1 януари 1993 г. беше завършено изграждането на единния европейски пазар, като бяха премахнати всички препятствия за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на общността. През цялата си история процесът на Европейска интеграция е белязан от две характерни черти, които го отличават от всички предишни опити за обединяване на европейските държави. И трите общности (Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и ЕВРАТОМ) са изградени на солидна икономическа основа. Това обяснява защо взаимният интерес и нарастващата взаимозависимост са довели до реална солидарност с течение на времето. Европейският съюз се гради на правно-обвързващи договори, които страните-членки са задължени да спазват. Всякакви спорове или конфликти, възникващи между страните-членки, Комисията, други институции на общността или правни субекти в рамките на отношенията, регулирани от основополагащите договори и основаващите се на тях вторични правни източници, се решават от Европейския съд, чиито решения не могат да бъдат оспорвани или пренебрегвани от никого: върховенство на закона е принципът, който определя отношенията между страните-членки, институциите и другите правни субекти. Постигането на целите, залегнали в договорите (реализирането на четирите свободи: свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги, както и създаването и прилагането на обща политика в нарастващ брой сфери, води до прогресивното предаване на суверенитет от страните-членки към европейските институции, с което на последните се дава възможност да прилагат решенията, приети от Съвета на министрите (най-вече под формата на наредби, директиви, решения, препоръки и мнения, които, заедно с договорите, оформят корпуса на европейското право). Съюзът постига своите цели предимно чрез общите политики (селско стопанство, риболов, транспорт, опазване на околната среда, външна търговия, конкуренция, подпомагане на развиващите се страни, регионална политика, енергетика, митнически съюз) и общи акции или програми (научни изследвания и технологии, телекомуникации, координация на икономическите политики на страните-членки с цел постигане на балансирано икономическо и социално развитие, изграждане на икономически и валутен съюз, и разширяване на социалната политика). Успехът на Европейския съюз и фактът, че той привлича все нови и нови страни-членки, се дължат на три основни фактора: икономическа основа, която поражда все по-голяма взаимозависимост и солидарност; върховенство на закона, което се характеризира с наличието на правнообвързващи договори, определящи точно задачите и компетенциите на Съюза. демократичен процес на вземане на решения, основаващ се на компромис и консенсус. Тъкмо това оригинално съчетание на прагматизъм и определени принципи позволява на Съюза винаги да преодолява сериозни кризи и препятствия, като същевремено съхранява идентичността и сплотеността си, без да се отклонява от набелязаните предварително цели. Вероятно най-големите постижения на Съюза са две: първо, той успя да осигури траен мир между страните, които го изграждат, след като в продължение на векове те бяха воювали постоянно помежду си, и второ, той постига целите си с демократични средства, без да обезличава националната и регионална принадлежност. Целта на разработката на дипломната ми работа е да проследя поетапното развитие на България по отношение на присъединяването й към Европейският Съюз, да установя постигнатите от нея резултати и разгледам перспективите за едно евентуално бъдещо членство. Задачите, които си поставям в дипломната работа са следните : 1. Да се изясни върпроса – Защо Европейският съюз е една от най-силните регионални организации ? 2. Да се разгледат проблемите свързани с разширяването на ЕС, като се обърне внимание на статута на асоциираното членство. 3. Да се проследи отношението на България и ЕС в процеса на присъединяването й към общността; 4. Да се направи преглед на състоянието на преговорите на България с ЕС. |