|
 |
Тема: Художествената телевизия - търсения и открития
|
|
|
|
|
|
Цена:
268.80 лева
Каталожен номер: 001931
| Вид: |
дипломна работа |
| Обем: |
56 страници |
| Формат: |
*.doc (MS Word) |
|
Задай въпрос за тази тема |
|
Ако разработката не се покрива с вашите условия, може да ви се разработи нова тема по ваши изисквания. За целта подайте заявка или направете запитване.
|
|
|
Съдържание / Резюме
|
|
УВОД
ГЛАВА І. ТЕЛЕВИЗИОННАТА СПЕЦИФИКА
1.1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА
1.2. ПРИРОДА НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ТВОРЧЕСТВО
1.3. ХУДОЖЕСТВЕНАТА НАСОЧЕНОСТ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА
ГЛАВА ІІ. ТЕЛЕВИЗИЯТА КАТО СЪЗДАТЕЛ НА НОВИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ФОРМИ
2.1. ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ТЕАТЪР
2.2. ТЕЛЕВИЗИОННОТО КИНО И НЕГОВИТЕ ЖАНРОВИ РАЗНОВИДНОСТИ
2.3. ФОРМИ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ФИЛМ
o СЕРИЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФИЛМ
o ЖАНРОВИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ФИЛМ
2.4. ВЛИЯНИЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ ВЪРХУ ДРУГИТЕ ИЗКУСТВА
ГЛАВА ІІІ. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
3.1. ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРОГРАМИРАНЕ В КОНТЕКСТА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ПРОГРАМА
3.2. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ КАТО КУЛТУРЕН ФАКТОР
3.3. БЪДЕЩЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯТА
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Резюме:
Изобретението, наречено телевизия, не е толкова старо на години, но корените на това, което наричаме телевизионна индустрия ни връщат към 1876 г., когато Александър Бел прави първата демонстрация на своя телефон пред публика. Изобретението на Бел обещава на обществото бъдеще, свързано със средствата за комуникация и електронни медии. В списанията от това време се появяват спекулативни илюстрации на бъдещето: екран с размери на цяла стена, който визуализира звуковото изобретение на Бел. Впоследствие множество други изобретатели прибавят късчета към пъзела, който днес наричаме телевизия. Маркони открива предаването на радиовълните; Фесенден - как се модулира радиосигнала; Де Форест - как се усилват и генерират радиовълни. Други изследователи се вдъхновяват от идеята да предадат изображение по безжичен път. Около 1890 г. телефонът навлиза в практиката, а безжичните съобщения стават възможни малко преди началото на Първата световна война. Още тогава Реджиналд Фесенден успешно предава музика и глас, но никой не си представя бъдещото при¬ложение на тази технология.
Телевизията, безспорно е средство за масова комуникация. Но освен средство за информация, телевизията има претенцията да бъде и изкуство, тъй като в нейните програми е заложено създаването, търсенето и показването на красотата и естетиката в предметите и нещата от живота. Това определя и нейната художествена насоченост Тя се изразява в цялостна система от явления, процеси, институти и дейности за създаване, запазване, разпространение и усвояване на художествени ценности, в основата на които е идеалът за подреденост и красота. Тя става обективна потребност за развитието на човека, част е от неговата жизнена среда, прониква в конструктивната му дейност.
“Новите видове изкуство не възникват като резултат от непосредственото възникване на потребност в обществото, те възникват като резултат от осъществяването на потребността на хората от нов вид общуване и след развиването на този вид в самостоятелно комуникационно средство”
Телевизията съществува като една цялостна самостоятелна система, която обединява в едно художествени възможности и комуникация. Това води до формирането на странни на пръв поглед предавания – журналистическо-контактни художествени телевизионни програми и естетико-наситени информационно публицистични телевизионни програми.
В своето развитие художествената програма изявява някои общи тенденции: голямо многообразие на познавателното начало и документално-художествените форми; обновление на символно-метафоричните средства в художественото творчество; синтез и по-ярка специализация на различните видове изкуства; експанзия на масово-комуникационната художествена култура и др.
Т.е. телевизията (както и повечето средства за масова комуникация) обединяват в себе си информационността и художествеността като неделимо цяло. Този факт съществува още от зората на телевизията, от епохата на “живата” телевизионна комуникация – 50-те години на ХХ век. Тогава твърде често функциите на телевизията са се заключавали основно в препредаването с помощта на телевизионните камери на създадени извън телевизията творби на театралното, певческото и ред други изкуства. Т.е. телевизията е играла информационна роля чрез своите художествени програми.
Настоящата дипломна работа разглежда накратко художествената телевизия, претърпяла немалко метаморфози в развитието си и приела нов облик в последните години, подчертано в интерес на масовия зрител.
Трудът не претендира за абсолютна конкретност и изчерпателност, тъй като освен всичко друго, телевизията е и процес, който перманентно и динамично се развива. Всяка новост днес, утре може да изглежда като архивирано минало. Поради това са изведени основни специфики и характеристики на телевизията като средство за информация и като автор на собствено творчество.
Оглеждайки телевизията в процеса на нейното развитие, и в контекста на другите изкуства, се търси отговор на въпроса доколко телевизията е транслатор за тяхното разпространение и доколко – самостоятелен творец на художествени творби. Има ли шанс телевизията в нейната художествена изразеност да се определи като нов вид изкуство, което взема най-същественото от всичките познати ни изкуства, без да омаловажава тяхното самостоятелно съществуване?
Разгледан е и въпросът за степента на информация, удовлетворение и култура, която може да се извлече от художествените предавания. Както и перспективите, които са очертани пред телевизията като цяло и на художествената й сфера в частност.
|
|
|
|
|
|
