Увод

Глава I: Еволюция на класическия вестник. Медийната среда в период на радикална промяна

1. В гонене на бързата новина.
2. Радио, телевизия, интернет като обуславящи тенденцията за „безплатност”.
3. Предизвикателствата на вестникарския бизнес.
4. Информацията като продукт с цена
5. Вестниците сега: време за радикална промяна
6. Вестникът в интернет: може ли да привлича читатели, без да ощети от хартиеното издание.
7. Интернет медиите – портали, сайтове, блогове.
8. Интернет срещу вестника за спечелване на читателско внимание и време.
9. Конуренцията за рекламно съдържание
10. Печатната дейност в България - все още неповлияна от тенденцията към „безплатност”

Глава II: Безплатният вестник като явление и фактор на медийния пазар

1. Между вестника и рекламната брошура
2. Безплатния вестник като съблазнителна перспектива за издателите. От евтиния към безплатния вестник
3. Безплатните издания не са само вестници. Корпоративни, рекламни и лайфстайл издания.
4. Как безплатните вестници си създадоха своя история
5. Първата битка на Metro.
6. Изданието Metro на британския пазар и неговите конкуренти
7. Пазарът, регулиран от държавата. Франция под натиска на безплатните вестници.
8. Германия – едно голямо изключение.
9. Безплатен вестник в България.

Глава III: Перспективи на българския пазар, за издаване и реализация на безплатен вестник

1.Претенденти с възможности.
2.Силни страни – WAZ срещу Икономедиа
3. Слаби страни
4.Възможности
5.Заплахи.

Заключение.

Библиография


Безплатните вестници са ново явление на медийния пазар, но въпреки това много бързо набраха сила и успяха да се наложат като заплаха дори за сериозните издания. Първо те стават любимо четиво на пътуващите в градския транспорт с леките си за четене текстове и забавни новини. След това започват да се разпространяват по градските площади. В някои градове дори се появиха няколко безплатни издания, конкурирайки се не само с платената преса, но и помежду си.

Същността на безплатните вестници е изключително противоречива. От една страна, те са добър рекламен канал, защото между медията и читателите отсъства ограничението на цената. Това ги прави много атрактивни за рекламодателите. Чрез безплатния вестник журналистите също достигат до аудиторията си без ограничението на цената, която аудиторията трябва да плати, за да чете.

В същото време този тип преса е обвинявана за смъртта на качествената журналистика, обезценяването журналистическия труд, унищожаването добрите традиции на професията и безкритичното публикуване и приемане на рекламни послания. В някои държави дори нямат право да се наричат „вестници”.

Въпреки тези ужасни обвинения, все повече издатели на вестници създават безплатни издания. Някои дори твърдят, че този нов тип печатна медия ще възроди интереса към четенето. Независимо от този оптимистичен поглед, противниците на безплатните вестници изглежда са повече. За това говорят и вестникарските войни, които не подминаха и България, когато преди две години един медиен холдинг обяви, че започва работа по безплатно издание.

Как успява вестник, който се раздава по спирките на метрото и градските площади, сериозно да притесни издателите на периодичен печат? Въпросът с сложен и съдържа много аспекти. За да бъде обяснен, трябва да се изследват настроенията на аудиторията, промените, които се случиха с технологиите в рамките на няколко години. Освен това трябва да се разгледат начините, по които функционират вестниците и да се анализира доколко техните установени похвати на работа отговарят на търсенето.

Изследването на безплатните вестници си поставя за цел да проследи тяхната поява и развитието им като ново явление на пазара. Опитва се да характеризира средата, която довежда до създаването им и да обособи потребителските настроения. Безплатните вестници се развиват по различен начин в различните държави. Затова се проследява и поведението им на няколко вестникарски пазара, с различни характеристики - някои са със силна намеса на държавата, а в други тя традиционно участва слабо като регулатор. Интересно е да се разбере какви са мерките, използвани срещу установяването на безплатен вестник на медийния пазар и до колко те са ефективни.

Навлизането на интернет не може да бъде подминато от това изследване. Глобалната мрежа позволи създаването на нови медии, които изцяло използват интернет като комуникационен канал. Той успя да се утвърди също като алтернатива на вестниците и дори подготви средата за появата на безплатни издания. Неговите възможности са толкова разнообразни, че все повече издания мигрират към интернет и създават собствени сайтове. Той е в конкуренция едновременно с радиостанциите, телевизионните канали и вестниците, които се опитват да запазят аудиторията си, предлагайки й все по-иновативни начини на забавление и информиране.

Публиката все повече търси удобство и бързина. Това е тенденция, която се усеща и в медиите. Потокът от информация непрекъснато се увеличава. Бързината, с която тя достига до крайния получател – също. Значението на това да си информиран нараства. Както и възможностите за получаване на информация. Новини вече могат да се четат чрез мобилни устройства, появиха се радиа и телевизии, които излъчват и в интернет, вестници, които имат сайтове. Това допълнително разшири и либерализира достъпа до информация.

Въпреки че в тази среда всички медии са принудени да се променят, за да угодят на потребителя, вероятно най-голямо е напрежението върху вестниците. В един всекидневник новините са вчерашни, а анализите и коментарите интересуват по-тясна и дори по-ерудирана читателска група. Интернет медиите, издигнали се до конкуренти на вестника в предоставянето на информация, съвсем не са само новинарски. Често аналитични текстове на хора от дадената област също могат да се намерят и там. Като добавка, традиционните вестници имат цена. Хората с добри материални възможности имат компютри с връзка с интернет и могат да се информират от там. Освен това, в много случаи, информирането чрез глобалната мрежа става от компютъра на работното място. Вместо да си купуват вестник, все повече хора предпочитат да четат сайтове. Тази част от аудиторията, която не може да си позволи компютър и интернет, вероятно би се замислила дали да се информира чрез вестник, след като трябва да го платят.

Безплатните вестници са следствие от вече съществуваща криза на медийния пазар. Те наистина могат да бъдат заплаха за част от платената преса, защото имат огромни тиражи и голяма аудитория, които ги правят атрактивни за рекламодателите. Веднъж установили се на даден пазар, този вид преса привлича добри рекламни приходи, лишавайки от тях платените издания. Въпреки това безплатните вестници не могат да предоставят този тип информация, който предлага уважаваната и сериозна платена преса. Вероятно и това ще бъде бъдещето на платените вестници – малки тиражи, вярна и ерудирана читателска аудитория.

Без съмнение появата на безплатна преса не може да бъде обвинявана за трудностите, изживявани от традиционната периодика. Появата на продукт, чието създаване реално има стойност, но вместо да се продава, той се подарява на читателите, може да бъде само симптом за по-сериозни явления в настроенията на медийната аудитория.